ВОЕННА АКАДЕМИЯ ”Г. С. РАКОВСКИ"
Факултет “Национална сигурност и отбрана”
Катедра “Военна стратегия”
”ОСНОВИ НА КОЛЕКТИВНАТА ОТБРАНА НА НАТО”
полк. доц. д-р Петър Моллов
/м-р инж. Николай Недялков/
София
2010 г.
/2013 г./
СЪДЪРЖАНИЕ
http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_59378.htm?selectedLocale=en
(01.09.2010 г.)
Литература:
1. Стратегическа концепция на НАТО, 2011.
2. AJP-01 (D), Allied Joint Doctrine, December 2010.
3. AJP-5, Allied Joint Doctrine for Operational Planning, Ratification
Draft, 2006
4. Documents on Canadian External Relations, Vol. 15, Ch. IV.
5. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
Разработката е обсъдена и приета на заседание на катедра “Военна стратегия” с
протокол № 48 /30.09.2010 г.
Увод
Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) е съюз на
28 страни от Северна Америка и Европа, приели отговорността да
изпълняват целите на Северноатлантическия договор, подписан във
2
Вашингтон на 4 април 1949 година. Принципът на
колективна отбрана
е
в основата на договора за създаване на НАТО. Той се утвърждава като
ядро, което свързва неговите членове в едно цяло, задължавайки ги да се
защищават един друг и да формират дух на солидарност в съюза.
Сърцевината на този принцип е член 5 от Договора. Първото позоваване на
този принцип в отговор на терористичия акт от 11 септември 2001 г.,
предизвика спорове, относно приложимостта на член 5.
анализатори оспорват неговата роля и значимост. Правейки детайлен
анализ на оригиналния текст, те твърдят че клаузата за обвързаност
(commitment clause) има минимална реална стойност и е нещо като димна
завеса. От една страна член 5 посочва, че атаката върху една от страните
ще се счита за атака срещу всички и те са
длъжни
да отговорят, от друга
страна посочва, че всеки съюзник, ще подкрепи атакуваната страна с
такива действия, каквито считат, че са необходими.
относно зоната за отговорност на НАТО и неговата роля в съвременните
условия.
Целта
на разработката е да разгледа основанието, същността,
стратегическите инструменти на колективната отбрана на НАТО, и нейния
стратегически контекст през 21-ви век.
1.
Основания и същност на колективната отбрана
1.1.
Основания за колективната отбрана
Основанията за колективната отбрана са заложени в три основни
източника:
o
Международното право;
o
Националното право;
o
Решения и разпореждания на оторизирани органи, касаещи
конкретни ситуации.
Международно право
Основанието за колективната отбрана на НАТО е заложено в
международното обществено право и в частта от него, наречена Закони на
войната (law of war). То засяга въпросите по започване на война (jus ad
bellum) и ограниченията при водене на война (jus in bello).
Източниците на международното право са посочени в параграф 1 на
член 38 на статута на Международния съд (International Court of Justice
(ICJ) or World Court), който обявява
в приоритетен ред
следните основни
източници:
1
Collective Defense,
http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_59378.htm?selectedLocale=en
(01.09.2010 г.)
2
Invocation in context,
http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_59378.htm?selectedLocale=en
(01.09.2010г.)
3
•
международни “конвенции и договори”,
към които държавите
са страни;
• обичайно международно право (customary international law);
• основни принципи на правото, признати от повечето
цивилизовани нации;
• вторични източници, като съдебни решения, публикации и
мнения на учени и експерти в тази област.
На практика първо се дава приоритет на
конвенциите и договорите
,
след това на обичайното международно право и накрая на основните
принципи на правото признати от цивилизованите нации. Ако нито една от
посочените категории не определя ясни правила, тогава се преминава към
съдебните решения, които носят по-голяма тежест от мнението на учени и
експерти.
Правно основание за колективна отбрана може да бъде намерено във
всяка от посочените групи източници на международното право, но в
разработката се разглеждат Уставът на ООН и Северноатланитеческия
договор.
Основен нормативен документ на международното право е Устава на
ООН. Още в преимбюла на Устава на ООН е записано:
„Ние народите на
ООН сме решени да: ... - предпазим следващите поколения
от
бедствията на войната ...; ...-
да създадем условия, при които да могат
да се поддържат справедливост и уважение към задълженията,
произтичащи от законите и другите източници на международното
право. ...”
В глава
VII, член 51
на Устава на ООН, изрично е посочено
неотменимото право на индивидуална и
колективна отбрана,
ако се
извърши въоръжена атака срещу страна членка на ООН.
Северноатлантическият договор е в пълно съответствие с устава на
ООН. Той има както обвързваща така и правна стойност от гледна точка на
международното право. В преимбюла на договора се посочва, че
подписалите го страни „ ...
са решени да обединят своите усилия за
колективна отбрана
и защита на мира и сигурността
...”. По-надолу в
лекцията се разглеждат и други постановки на договора определящи
особеностите на колективната обрана на НАТО.
Национално право
Въпреки, че в
Конституцията
на Република България
не е
употребено понятието колективна отбрана
, то тя дава всички основания
за нейното провеждане. В член 24 е посочено, че външната политика на
Република България се осъществява в съответствие с принципите и
нормите на международното право, а нейните основни цели са в пълно
съответствие с целите на Северноатлантическия договор. Член 5
подчертава, че ратифицираните международни договори са част от
4
вътрешното право на страната, а член 9 препраща към
Закона за
отбраната и въоръжените сили
(ЗОВС), в който е отделено специално
внимание на колективната отбрана. В него е посочено, че отбраната на
Република България се осъществява и при условията на
колективната
отбрана
на съюзниците от НАТО, както и в рамките на Европейската
политика за сигурност и отбрана.
Решения и разпореждания на оторизирани органи
Съюзни:
Важните решения в НАТО се вземат с
консенсус
. Това често изисква
продължителни консултации и дискусии Въпреки, затрудненията,
консенсусът осигурява 2 основни предимства:
o
зачитане на суверинитета и независимостта на всяка страна
членка;
o
веднъж взетото решение, има пълната подкрепа на всички страни
и тяхната решимост да го изпълняват.
Главните форуми за консултации и вземане на решение се
поддържат от комитети. Така се осигурява
представителств
о на
всяка
страна
членка на
всички нива
на дейностите, в които тя участва. Всички
комитети на НАТО вземат решения или формулират препоръки към по-
старшите нива, на основата на
обмен на информация и консултации
,
водещи до консенсус. В НАТО
няма гласуване или решения с
болшинство
На схемата по-долу е показан паралелния процес на оперативно
планиране на всички нива, като са посочени разработваните документи и
редът на тяхното подписване и утвърждаване.
3
AJP-01 (D), Allied Joint Doctrine, December 2010.
4
AJP-5, Allied Joint Doctrine for Operational Planning, Ratification Draft, 2006
5
Национални:
•
Народно събрание;
•
Президент;
•
Министър-председател;
•
Министерски съвет;
•
Министърът на отбраната;
•
Началник на отбраната и т. н.
1.2. Същност на колективната отбрана
Непосредствено след края на Втората световна война, Западна
Европа се чувства уязвима при агресия от Съветския Съюз. Ако това се
случи, само ядрена сила може да окаже ефективно противодействие. При
такъв сценарий, архитектите на НАТО са виждали само една възможност -
слабата Европа да бъде подпомогната от САЩ
. Това схващане се
затвърждава по-късно при създаването на Варшавския договор през 14 май
1955 година.
В тази обстановка, лидерите на Западна Европа инициират процес на
разработване на Северноатлантическия договор. Този договор е документ,
изразяващ
политическите цели
и осигуряващ
правно основание
за
тяхното постигане. При неговото създаване е направена компилация
между два съществуващи по това време модела, заложени в Rio Pact - 1947
г. и Brussels Treaty - 1948 г.
5
ЗОВС на РБ
6
Invocation in context,
http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_59378.htm?selectedLocale=en
(01.09.2010г.)
6
Общоамерикански договор за взаимно подпомагане (Rio Pact) – Този
договор обвързва подписалите го 22 страни от Северна и Южна Америка
да си помагат при нападение срещу някоя от тях, но
не непременно с
военни
средства.
Брюкселски договор (Brussels Treaty) – Този договор обвързва
подписалите го 5 страни от Западна Европа да предоставят цялата си мощ
(в това число
военна
) за оказване на военна и друга помощ при нападение
на една от тях.
Архитектите на Вашингтонгския договор се стараят да използват
гъвкави формулировки
и да го направят
всеобхватен
. Те са нясно, че
някои членове като Исландия, не са в състояние да осигурят военен
отговор, но могат да предоставят друга подкрепа за
колективната
отбрана
. От друга страна е имало
консенсус
относно принципа за взаимно
подпомагане, но фундаментално
несъгласие
по
инструментите на
национална мощ
, които трябва да бъдат използвани. Представителите на
Европа са искали договорът да осигурява автоматичното въвличане на
САЩ с военна сила в случай на нападение на една от страните, но
представителите на САЩ предпочитали да си оставят възможност за
преценка на особеностите на конкретния случай и не се съгласяват с
поемането на такъв ангажимент.
отговора да е
автоматично задължителен, но не непременно военен
. По този начин се
залага уважение на волята на държавите членки. Дава им се
свобода за
избор на инструмент
на национална мощ за отговор, който е най-
подходящ за тях.
Това, което архитектите на Съюза не са могли да предвидят е
сценария, при който ще бъде задействан член 5. През септември 2001 г. не
съществува нито СССР, нито Варшавски договор. Нещо повече,
атакуваният не е Европа, атакуващият не е държава или коалиция, атаката
не се провежда с военни, нито с ядрени средства.
1.2.1.
Класически схващания за отбрана и сигурност
Колективната отбрана
е споразумение, обикновено
формализирано с договор и организация, между участващите държави,
които се обвързват да се поддържат при отбрана на страна членка, ако тя
бъде нападната от друга държава извън организацията.
Отбраната
е
вид военни действия
, основани на защитни
отговарящи действия на въоръжените сили. Прилага се с цел да се
срине
или спре
настъплението на противника, да се удържат важни райони,
рубежи и обекти
на своя територия
, да се създадат условия за
настъпление и с други цели.
7
http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_59378.htm?selectedLocale=en
(01.09.2010 г.)
8
http://dictionary.babylon.com/collective_defence/ (22.09.2010)
7
Заключава се в
поразяване на противника с огневи (в ядрена война
с ядрени) удари, отразяване на неговите ядрени удари, настъпателни
действия, провеждани на земята, във въздуха и на море, противодействие
на опитите на противника да превземе удържаните рубежи, райони и
обекти, разгром на неговите влизащи групировки войски.
Отбраната може да има
политическо, стратегическо, оперативнo и
тактическо
значение. Тя се
организира
предварително
или се
заема в
резултат на
преминаване на противника в
настъпление
. Обикновенно
едновремено с отразяването на ударите на противника, отбраната включва
в себе си и елементи на настъпателни действия (нанасяне на ответни,
насрещни и изпреварващи огневи удари, провеждсане на контраудари и
контраатаки, поразяване на атакуващия противник в района на базиране,
развръщане и на изходните рубежи) със специфично тегло, които
характеризират нейната активност.
Отбраната е част от сигурността.
В зависимост от различни гледни точки са представени три
определения за сигурността.
Сигурността
е такова състояние на сложните системи, когато
въздействието на външни и вътрешни фактори не води към влошаване на
системите или към невъзможност на нейното функциониране.
Сигурността
е състояние на защитеност на жизнено важни интереси
на
личността, групата, организацията, обществото от потенциални и
реално съществуващи заплахи, или отсъствие на такива заплахи.
Сигурността на човека
е такова състояние на човека, когато
действието на вътрешни и външни фактори не води до смърт, влошаване
на функционирането и равитието на организма, съзнанието и психиката на
човека като цяло, и не препядства достигането на определени цели от
човека.
Сигурността може да бъде осигурена със следните методи:
• предотвратяване на нападение (разстояние от разривите,
заграждения, маскировка, сключване на договори за ненападение);
• повишване на устойчивостта към деструктивни въздействия
(изграждане и укрепване на имунитета);
• създаване на системи за защита;
• създаване на системи за ликвидиране на последствията от
деструктивни действия;
• унищожаване (изолация) на източниците на заплаха.
Често сигурността и отбраната се използват като
синоними.
В
таблицата по-долу е направено сравнение между същността на отбраната и
сигурността с цел открояване на различията между тях.
Сигурност
Отбрана
9
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0
(15.09.2010)
8