1

ПОЕМАТА „КОЧО” ИЛИ „ЗАЩИТАТА НА 

ПЕРУЩИЦА” - ТРАГИЧНА ПОЕТИЧНА ВЪЗХВАЛА 

НА БЪЛГАРСКОТО ДУХОВНО БЕЗСМЪРТИЕ В 

„ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ”

Апостолската смърт на Левски през 1873  г.

не остава самотен, трагично изо лиран 

акт на човешка саможертва В българската история. Само три години след националната  
загуба на великия син на България избухва Априлското въста ние. Подвигът на Левски 
става пример за подражание. Хиляди българи намират смъртта си в дните на бунта.  
Особено трагична е съдбата на въстанала Перу щица. Нейната защита е върховен миг на  
национално   пробуждане.   Духът   на   България,   събран   в   колективната   душев ност   на 
перущенци,   избира   свободата   си.   Предпочетена   е   смъртта   пред   робството.   В  
инобитийните „прегръдки” на смъртта се оказват въстаналите перу щенци, събрани в 
храма господен. Те жертват живота си за националноосвободителната кауза, но забрава  
обгръща паметта им след Освобождението. Защитниците на Перущица имат съдба та на 
всички  

„забравени”,  

пред   чиято   духовна   памет   се   прекланя   Иван   Вазов   в   своята  

„Епопея на забравените”. Поетът написва одата „Кочо” или „Защитата на Перущица” - 
представителна творба в цикъла от 12-те трагични по еми на „Епопеята”.

Гордост   и   срам,   величие   и   падение   са   емоционалните   и   нравствени   полюси   в  

контрастното   изживяване   на   лиричния   драматизъм,   изповядан   от   поета   в   увод ното 
четиристишие:

О, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея пълна с геройство и срам!

Художествената   опозиция:  

„движенье   славно”   -   „мрачно   движенье”,  

въвежда 

мотива за забравата чрез характерния сим волен обем на мрака. Помръкнала е слава та 
на героите. Дните на бунта - 

„движенье славно” - 

са вече 

„дни на паденье”. 

Забравата е 

тъмно  

„паденье”  

за   националната   памет.   Славната   епопея   на  

„борба   горда”

  е 

„срамно”  

незнание за съвременниците на Вазов, забравили геро изма на загиналите. 

Духовната светлина на 

„движенье славно” 

гасне сред 

„мрака” на 

забравата. Тъмнина 

обгръща художественото пространство на епично разгърнатото поетично действие в  
одата „Защитата на Перущица”. Това е болката на Вазов, неговият срам от „тъмната”  
памет на поколенията. Символите на мрака изразяват емоционал ния трепет в душата на 
поета.   От   тъмния   емоционален   обем   на   болката   и   лич ното   раздвоение   между 

„геройство и

срам” 

се ражда светлото похвално слово на поета, възпяващ подвига на  

перущенци:

Храмът беше пълен с деца и невести, 
с въстаници бодри и бащи злочести, 
които борбата в тез зидове сбра. 
Участта си всякой вече я разбра.

Последна крепост за въстаналите е Божият храм - символ на вярата в човеш кото 

достойнство. Смъртта  е

близка и реална за всички.  

„Деца”, „невести”, „въстаници  

бодри   и   бащи   злочести”   приемат  

съдбата   си.   Но   не   раздялата   с   живота   вълнува  

събраните в храма, а защитата на българско име и родова чест. Нужна е духовна сила и