ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

КАТЕДРА ФИНАНСИ И КРЕДИТ

Теория за поведението на лихвените 

проценти 

(Курсова работа по дисциплина „Теория на парите”)

Разработил:

 Проверил:

Име:

                         проф. д-р на ик.н Цветан Коцев

Специалност 
Фак №: 

, група 

Варна

2012

Лихвата   е   един   от   основните   икономически   инструменти   на 

съвременното пазарно стопанство. Тя е тясно свързана с кредита. Кредита може 

да съществува без външно проявление на лихвата, но обратното е невъзможно 

поне на практика. Лихвата се представя като определена парична сума, която 

длъжникът плаща на своя кредитор за ползваните в заем пари. По този начин 

лихвата приема формата на цена.

Лихвения процент е отношението на размера на платената лихва, към 

сумата на разрешения кредит в проценти. Той се нарича още норма на лихвата и 

е инструмент на икономическата политика.

Лихвеният   процент   играе   важна   роля   в   икономиката,   влияе   на 

спестяванията,   инвестициите,   потреблението,   нетния   износ,   насочва   кредита 

към най-ефективните инвестиционни проекти. Поради тази причина е нужно да 

се   познават   факторите,   които   влияят   на   тяхната   динамика   т.е.   на   тяхното 

поведение. 

Чист (безрисков) лихвен процент

Във   всяка   икономика   има   множество   от   лихвени   проценти   –   по 

депозитите,   кредитите,   държавни   ценни   книжа   (ДЦК),   лихвени   проценти   на 

централната банка и др. В икономическата теория съществува някакъв базисен 

лихвен процент, който се нарича чист или безрисков, който влиза като съставка 

във всички лихвени проценти. Той не съдържа риск от загуба за инвеститора и 

представлява истинските алтернативни разходи по търсенето на парите. Всички 

останали лихвени проценти ще бъдат по-високи от чистия (безрисков) процент. 

Съществуват няколко теории за безрисковия лихвен процент: класическа теория, 

теория за предпочитанието към ликвидност, теория за търсенето и предлагането 

на кредит и теория за рационалните очаквания.

Класическа теория

Тази   теория   е   една   от   най-старите   за   безрисковия   лихвен   процент. 

Развита   през  XVIII  и  XIX  век   от   английски   икономисти,   но   по-късно   става 

известна с интерпретации на Бьом- Баверк и Ървин Фишер. Според тази теория 

лихвения   процент   зависи   от   предлагането   на   спестявания   предимно   от 

населението, и от търсенето на инвестиционен капитал от страна на фирмите. 

Спестяванията на населението зависят главно от дохода, но и лихвения процент 

играе важна роля, когато гражданите избират между текущото потребление и 

спестяване с цел бъдещо потребление.  Според класическата теория лихвата се 

2

разглежда като възнаграждение за отлагането на текущото потребление в полза 

на по-голямо бъдещо потребление, откъдето става ясно за съществуването на 

положителната връзка между лихвения процент и обема на спестяванията. Също 

така лихвата е и цената на заемане на средства с инвестиционна цел, от което се 

прави извода, че връзката между ръста на инвестициите и лихвите е обратна.

Главеният фактор, който влияе върху спестяванията на фирмите, е нивото 

на тяхната печалба. Лихвените проценти играят роля при вземане на решение 

как   да   се   финансират   текущите   оперативни   разходи   и   дългосрочните 

инвестиционни разходи – със собствени или заемни средства (високите лихви 

карат   фирмите   да   използват   предимно   собствени   натрупани   средства). 

Държавата   също   може   да   спестявания   –   при   излишъци   в   бюджета 

(непредвидени спестявания, защото възникват при неочаквано превишение на 

приходите над фактическите разходи).

Вторият   фактор,   който   определя   лихвените   проценти,   са 

инвестиционните разходи на фирмите. Те имат постоянно нужда от значителни 

парични   средства,   за   да   купуват   оборудване,   машини,   запаси,   сгради. 

Инвестициите за заместване по-точно предсказуеми от нетните инвестиции и те 

се финансират предимно от вътрешни източници, докато нетните инвестиции 

зависят от очакваните продажби, конкуренцията. Макар, че са по- малки по обем 

и   нестабилни   нетните   инвестиции   са   решаващ   фактор   за   промените   в 

производството, заетостта и цените. Оценката на инвестиционните проекти на 

фирмите се прави чрез методите на т. нар. капиталово бюджетиране – метод на 

вътрешната възвръщаемост, методът на нетната настояща стойност и методът на 

определяне   периодът   на   изплащане.   Вътрешната   възвръщаемост   измерва 

годишната   доходност,   която   фирмата   очаква   от   инвестиционния   проект   и   се 

сравнява с нивото на лихвените проценти. Обратната връзка между вътрешната 

възвръщаемост и сумата на инвестициите се описва от кривата на пределната 

ефективност на инвестициите. 

Според класическата теория лихвеният процент се определя от търсенето 

на инвестиции и предлагането на спестявания т.е. равновесния лихвен процент 

се   установява   при   пресичането   на   кривата   на   спестяванията   и   кривата   на 

пределната ефективност на инвестициите. В тази точка на пресичане общата 

сума   на   парите,   взети   на   заем   от   инвеститорите,   е   равна   на   сумата   на 

спестяванията.

3