Ключ към успеха са мотивираните хора...

В неделя сутринта, събуден от шума на наскоро акостиралите наблизо неуморими и 

също   толкова   ранобудни   строителни   работници,   реших   че   крайно   време   да   събудя   и 
творческото в мен, по един далеч по приятен начин (подплатен от акомпанимента на Джо 
Елиът   от  Def   Leppard),   и   да   дам   своето,   макар   и   скромно   мнение   за   труда   на 
Питър Дракър - “Ефективния ръководител”. 

Основната  причина  довела до избора  ми на тази  книга  се казва  Питър Дракър, 

човек   който   няма   нужда   от   представяне,   един   капацитет   в   мениджмънта.   Човекът 
опредлен   като   “гурото   на   мениджмънта”,   който   всеки   уважаващ   себе   си   ръковидител 
трябва да познава и би следвало да му е отделил подобаващо внимание. А както аз, така и 
преполагам   по-голяма   от   мойте   спътници   в   този   университет   волю   неволю   сме   се 
насочили именно към това поприще. 

Ефективния   ръководител...   тема   на   която   знайни   и   незнайни   ентусиасти   са 

изписали   тонове   мастило   и   са     изговорили   толкова   много   в   опитите   си   да   почертаят 
наличието   на   така   нужната   за   случая   компетенция,   която   пък   от   своя   страна   да   им 
послужи   като   мотив   да   просветят   свойте   читатели   и   зрители   къде   с   успех   и   къде   в 
повечето случаи, не чак толкова.

И   на   фона   на   Виетнамската   война,   хипи   движенията   и   разбунтувалите   се   за 

граждански права, негри в Съединените щати, водени от самия Мартин Лутър Кинг (...а 
може би и под звуците на намиращите се малко по на изток, 

Beatles)

, Питър Дракър издава 

своя пореден труд с който съвсем не открива топлата вода, очервайки всекиму известни 
истини на който трявбва да наблегне, да се отсеят от останалите, и които трябва да са 
винаги  в обсега на един  ръководител  при вечния му стремеж към ефективност,  вечен 
защото   на   един   оперативен   ръководител,   изпълнителен   директор   и   пр.   се   плаща   да   е 
ефективен,   независимо   дали   работи   като   мениджър,   той   е   отговорен   както   за 
изпълнението   на   работата   на   други,   така   и   за   изпълнение   на   собствената   си   работа. 
Изпусне ли тази ниша, той е безполезен. Без ефективност няма „изпълнение“, независимо 
каква   интелигентност   и   познания   се   влагат   в   работата,   независимо   колко   време   тя 
поглъща. 

Но не разбирайте, че това един вид наръчник за ефективни ръководители, който да 

има запазено  място на нощното шкафче  на “работника на знанието”. Ефективността  в 
никакъв случай не е учебен материал, а начин да се култивира един вид самодисциплина. 

Нещото   в   тази   книга   което   ми   направи   впечетление   още   в   самото   начало   е 

пренебрегването   (ако   мога   така   да   го   нарека)   на   по-нисше   стоящите   в   йерархията   и 
подчинени оперативни раборници, в които Дракър не вижда ефективност. Той дори прави 
еволюция в ефективността от изместването на тежестта в Организацията от “работниците 
на ръчния труд” към въпросните “работници на знанието”.

Наричайки ефективните работници - 

“раборници на знанието

...  

При ръчния труд 

ние се нуждаем от производителност, това по-скоро е способността да се направят  
нещата както трябва, а не способността да са свършени точно онези неща, които  
трябва  (стр.2;   аб.3)”

,   но   ако   приемем,   че   на   ново   “ръчен   труд”,   целта   е 

производителността и тя реално е постигната, защо тя да е лишена от ефективност, или 
най-малкото защо трябва да се придава друго измерение и същност на тази ефективност? 
Несъгласието ми е породено от това, че поне в мойте очи, всеки е ефективен по свой 

1