ТЕМА 5

Анализ и оценка на ефективността

на инвестициите в реални активи

1.  Характеристика  на  дълготрайните 

активи.  Амортизация  на  дълготрайните 
активи

 
• 

Дълготрайните активи пренасят стойността 

си  върху  стойността  на  произвежданата 
продукция 

на  части

. 

Цялата  стойност  на  ДА, 

следователно,  се  пренася  в  стойността  на 
крайния 

продукт 

на 

фирмата 

за 

продължителен период от време

. Процесът на 

разгледаното  пренасяне  на  стойността  (т.е. 
възпроизводството на ДА) намира практически 
израз  чрез  т.нар.  амортизационни  отчисления 
или  разходи  за  амортизация.  Последните  са 
част от 

разходите по икономически елементи 

на фирмата.

 
• 

Амортизационните  разходи  представляват 

средства,  които 

не  напускат  фирмения 

бюджет

,

  поне  в  рамките  на  един  кръгооборот 

на капитала, вложен в ДА. Следователно, те 

не 

са  изходящи  парични  потоци

  или  поне 

текущо  не  са,  докато  не  бъдат  вложени  за 
придобиване  на  нови,  по

-

производителни  ДА. 

Предназначението 

на 

амортизационните 

разходи  се  изразява  в  това,  че  са  източник  за 
финансиране на ДА.

 
• 

От  тази  гледна  точка  в  рамките  на 

планирането 

и 

анализа 

на 

фирмените 

инвестиции 

те 

биват 

разглеждани 

като 

входящи парични потоци

. 

•  Методите  на  амортизация  се  делят  в  две 

групи: 

линеен метод и нелинейни методи

. От 

своя  страна 

нелинейните  методи  биват 

– 

дегресивни 

/

ускорени/ и прогресивни

. 

• 

Отчетната стойност

 е стойността, на която 

новопридобитите  или  новосъздадени  ДА  биват 
първоначално 

оценени 

и 

вписвани 

в 

счетоводните  сметки  и  регистри.  Отчетната 
стойност 

се 

формира 

по 

метода 

на 

историческата цена

. 

 
• 

Ролята на 

историческа цена

 изпълняват:

-

 цената на придобиване;

-

 себестойността;

-

 справедливата цена.

 
• 

Под  цена  на  придобиване  се  разбира 

покупната  цена  плюс 

всички  разходи  на 

фирмата 

по 

въвеждане 

на 

актива 

в 

експлоатация.

  Тук  се  отнасят  широк  кръг  от 

разходи, 

като 

разходи 

за 

първоначална 

доставка  и  обработка,  разходи  за  монтаж  и 
поетапно пускане в употреба и др. в зависимост 
от вида на ДА.

 
• 

Себестойността

  е  сумата  на  разходите, 

които  прави  фирмата,  за  да  произведе  и 
продаде  единица  крайна  продукция.  Според 
обхвата  на  разходите,  себестойността  бива 

пълна

 и 

съкратена (технологична)

. В пълната 

себестойност  се  включват  всички  разходи  по 
създаването  на  единица  готов  продукт,  а  така 
също и разходите за организация, управление и 
продажби.  В  съкратената 

не  са

  включени 

разходите  за  организация  и  управление  и 
разходите за продажби на готова продукция. По 
смисъла на Закона за счетоводството за оценка 

на 

активите 

се 

използва 

съкратената 

(технологична)  себестойност

,  в  която  влизат 

само  разходите  в  рамките  на  производствения 
процес.

 
• 

Избор  на  първоначалната  оценка  за 

формиране  на  отчетната  стойност

. Тя  зависи 

от  начина  на  придобиване  на  активите.  При 
доставка  на  ДА  се  използва 

метода  на 

покупната  цена

.  Когато  фирма  придобива 

активи  по 

стопански  начин

  (сама  ги  създава), 

тя  е  длъжна  да  ги  отчете  в  регистрите  си  по 
тяхната 

технологична 

/съкратена/ 

себестойност

.  

 
• 

Справедливата цена

 е цената на действащ 

борсов  пазар,  може  да  бъде  също  така 
продажна  или  пазарна  цена.  За  борсово 
търгуемите  активи  тя  приема  формата  на 
борсова котировка. Техниката на справедливата 
цена  се  използва  в  оценката  на  финансовите 
активи,  обявени  за  продажба  и  на  държаните  в 
оборотен  портфейл  (по  своя  характер  тези 
активи са краткотрайни). При материалните ДА 
справедливата  цена  се  използва  при  оценка  в 
случаите на 

безвъзмездното им придобиване

.

• 

Балансовата  стойност

  се  формира  като 

разлика 

между 

отчетната 

стойност 

и 

начислените  амортизации  за  периода  на 
експлоатация на актива

. 

 
• 

Изисквания спрямо балансовата стойност 

на  ДА.

Според  изискванията  на  действащите 

счетоводни  стандарти 

балансовата  стойност 

трябва  да  не  се  различава  съществено  от 
справедливата  цена  на  активите  към 
датата на съставяне на счетоводния баланс

. 

При  наличие  на  съществено  разминаване 
между  справедливата  цена  и  балансовата 
стойност 

фирмата 

преоценява 

актива. 

Резултатите 

от 

преоценката 

(т.е. 

произтичащите от нея разлики) се отнасят като 
„Резерв  от  последващи  оценки  на  активите  и 
пасивите”,  който  е  част  от  собствения  капитал 
на фирмата. 

 
• 

Амортизационен  срок

  е  времето,  за  което 

активът 

пренася 

стойността 

си 

чрез 

амортизационните 

отчисления 

върху 

стойността  на  крайния  продукт.  Той  е 
съобразен  с  икономически  полезния  срок  на 
използване  на  актива  и  с  неговото  морално 
остаряване.

 
• 

Амортизационната  норма

  е  процентът 

(отношението),  с  чиято  помощ  се  определят 
амортизационните 

отчисления. 

Различните 

методи  на  амортизация  използват  различни 
подходи 

за 

определяне 

размера 

на 

амортизационните норми. 

 
• 

Амортизационната  квота

  е  произведение 

на нормата на амортизация по балансовата или 
по отчетната стойност (в зависимост от метода 
на 

амортизация) 

на 

актива. 

Например 

линейният  метод  използва  за  основа,  върху 
която  се  начисляват  амортизациите  отчетната 
стойност.  От  друга  страна,  константно 

- 

дегресивният  метод  използва  балансовата 
стойност от предходния отчетен период.

 
• 

Примери  за  прилагане  на  различните 

методи на амортизация

.

→ Линейният метод

 на амортизация намира 

най

-

широко практическо приложение. При него 

пренасянето  на  стойността  на  ДА  става  на 
равни части до изтичането на амортизационния 
срок.  Амортизационната  квота  и  норма  са 
постоянни. 

Годишната 

амортизационната 

норма (

ГАН

) се определя като 100 % се раздели 

на  броя  на  годините  в  амортизационния  срок. 
От  своя  страна  амортизационната  квота  се 
получава  като  отчетната  стойност  на  актива  се 
умножи  по  ГАН.  Приложението  на  линейния 
метод можем да обясним със следния пример.

ПРИМЕР

: 

Фирма 

е 

закупила 

производствено 

оборудване  с  отчетна  стойност  600  000  лв.  и  е 
избрала линеен метод на амортизация със срок 
три  години.  При  тези  условия  годишната 
амортизационна норма ще е равна на:

%

33

,

33

3

%

100





ГАН

Амортизационната квота на годишна база ще е 
600  000  .  33,33  %  =  200  хил.  лв. 
Амортизационният 

план 

може 

да 

бъде 

представен чрез следната таблица. 

/лв./

Година

Балансова 

ст

-

ст в 

началото

на годината

Амортизационна

квота

Балансова ст

-

ст

в края на 
годината

1 

600 000 

200 000 

400 000 

2 

400 000 

200 000 

200 000 

3 

200 000 

200 000 

0 

→ 

Константно  дегресивният  метод  (метод 

на  снижаващия  се  остатък)

  е  ускорен  метод 

на  амортизация.  Той  позволява  на  фирмата  да 
прави  големи  амортизационни  разходи  в 
началото и по

-

малки в края от срока на актива. 

Ускорените методи на амортизация са желани в 
отрасли  с  бързо  технологично  развитие  и 
висока  конкуренция  между  производителите, 
защото  дават  възможност  на  фирмите  да  си 
набавят  по

-

бързо  необходимите  им  средства  за 

ново оборудване.

→ 

Този  метод  се  прилага  по  следния 

начин

.  Първо  се  определя  ГАН  по  ред  на 

линейния  метод.  После  тя  се  умножава  с 
коефициент,  който  е  по

-

голям  от  единица. 

Колкото е по

-

голям този коефициент, толкова е 

по

-

силно  изразена  скоростта  на  амортизация. 

Амортизационните  квоти  се  получават  като 
коригираната  ГАН  се  умножи  по  балансовата 
стойност  на  актива.  За  демонстриране  на 
метода  на  снижаващия  се  остатък  може  да  се 
даде следния пример.

ПРИМЕР

: 

Една  фирма  да  е  закупила  ДА  на  стойност 

400  000  лв.  Избран  е  пет  годишен  срок  на 
амортизация.  Коефициентът  на  дегресия  е  в 
размер  на  1,5.  Годишната  амортизационна 
норма по линейния метод ще е: 

%

20

5

%

100





ГАН

, а приложимата в случая 

- 

30 % (1,5.20 %=30 %).  
 

Планът  на  амортизационните  разходи  по 
активите  може  да  се  представи  в  следната 
таблица.

 /лв./

Година

Балансова ст

-

ст в началото 

на годината

Амортизац

ионна

квота

Балансова ст

-

ст в края на 

годината

1 

400 000 

120 000 

280 000 

2 

280 000 

84 000 

196 000 

3 

196 000 

58 800 

137 200 

4 

137 200 

68 600 

68 600 

5 

68 600 

68 600 

0 

→ 

Амортизационната  квота  за  последните 

две  години  е  равна  на  половината  от 
остатъчната  стойност  в  началото  на 
предпоследната  година

.  Това  се  налага,  за  да 

може  да  се  амортизира  цялата  сума  в  рамките 
на предвидения срок.

→ 

Методът  „сума  на  числата”

  е  също 

ускорен  метод  на  амортизация.  При  него 
годишната  амортизационна  норма  се  определя 
за  всяка  година  поотделно,  като  това  става  по 
следния начин:

ГАН  =  брой  години  до  изтичането  на 
амортизационния срок / сума на числата

От своя страна сумата на числата е равна на 

сбора 

от 

годините 

в 

рамките 

на 

амортизационния срок. Основата за определяне 
на  амортизационните  отчисления  (квоти)  е 
отчетната стойност на актива. За приложението 
на  метода  „сума  на  числата”  ще  използваме 
следния пример.

ПРИМЕР

Фирма  придобива  ДА  на  стойност  700  000 

лв. Амортизационният срок е определен на пет 
години.

В 

такъв 

случай 

сумата 

на 

числата, 

представляващи  годините  от  амортизационния 
срок  ще  е  1  +  2  +  3  +  4  +  5  =  15.  Разходите  за 
амортизация 

могат 

да 

бъдат 

видяни 

в 

следващата  таблица.  Амортизационната  норма 
за първата година ще е 5/15 = 0,3333 или 33,33 
%, за втората 4/15 = 0,2666 или 26,66 %, третата 

3/15 = 

0,2 или 20 %.