ГЛАВА Nо 1
background image

Л  Е   С  О  Т   Е   Х  Н  И  Ч   Е  С  К  И      У  Н  И  В   Е  Р  С  И  Т   Е 

 

     Т

   

ФАКУЛТЕТ ПО ЕКОЛОГИЯ И ЛАНДШАФТНА АРХИТЕКТУРА 

КАТЕДРА   “ПАТОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА И ХИМИЯ"

РАК ПО ДЪРВЕСНАТА РАСТИТЕЛНОСТ

Рак по иглолистните видове 

(  Gremmeniella

 

    abietina

 

 )  

Този фитопатоген, от гледна точка на храненето си, може да се квалифицира  

като  

некротроф

.   Установени   са   много   иглолистни   видове,   по   които   се   развива  

G. 

abietina

  и   те   принадлежат   към   следните   родове:  

Abies  Larix,  Picea,  Pinis,  Tsuga  и 

Pseudotsuga

.   Досегашните   изследвания   на   фитопатолозите   показват,   че   най-силно   се 

увреждат представители на родовете

 Pinus и Picea

.

Сн.1. Епифитотийно развитие на раковото заболяване в САЩ

Симптоми.

  Първите   признаци   за   заболяване   на   боровите   насаждения   се 

наблюдават през пролетта. Фитопатогенната гъба прониква в иглиците, връхните пъпки 

на   летораслите   и   поразява   камбиалната   тъкан.   Основата   на   поразените   иглици  

покафенява   и   тази   промяна   на   цвета   им   постепенно   ги   обхваща  изцяло.   Постепенно 

патологичния процес се разпространява и по връхните пъпки и камбия на стъблото и  

клоните.   За   растенията   с   по-голям   диаметър   е   характерно   развитието   на   некротични  

зони, които могат да обхванат в една или друга степен стъблото и клоните 

(сн. 2).

Причинител

.   Важността   на   този   фитопатоген   и   хаоса   при   ползуваните 

латински наименования за него от различни автори налагат да се спрем по-подробно на  

неговата история.

В процеса на изучаване тази патогенна гъба е посочвана под различни видови 

имена. Счита се, че за първи път паразита е бил определен във Финландия от  

Karsten 

(1884).  В района на останалите скандинавски страни 

Gremmeniella abietina

 е установена

1

background image

 

2

background image

Сн.2. Симптоми и плодни тела на паразитната гъба

малко по-късно от 

Brunchorst

 

през 1888 г., който не е знаел за изследванията на 

Karsten

Той   описва   подробно   конидиалния   стадии   на   патогенната   гъба.   Основни 

гостоприемници са видовете

 Pinis nigra Arn. и P. mugo Tur

., които били интродуцирани 

в   Западна   Норвегия.   През   1891   г.   конидиалния   стадии   бил   наименуван  

Brunchorstia 

destruens  Rrikss.  

По-късно 

анаморфният (безполов) стадии

  на тези гъби бил наречен 

Brunchorstia  pinea  (Karst.)  Hohn,  

както   е   коректното   му   име   и   до   сега.   В   Швеция 

Lagerberg

 (1913) установил, че 

Brunchorstia destruens

 е причина за съхненето на върха 

на смърча  

(Picea  exelsa  Link)

  и свързал конидиалния стадий с аскомицетна (торбеста) 

гъба,   която   намерил   върху   болните   клони   на   засегнатите   от   епифитотиията   дървета. 

Нарекъл  я  

Crumenula  abietina  Lagerb

.  

Jorgensen

  (1930)   опитно   (чрез  чисти   култури) 

доказал, че  

Lagerberg

  е бил прав. Таксономични съображения наложили името да бъде 

променено и фитопатогена е бил наречен с новото латинско име 

Scleroderris lagerbergii

3

background image

Сн. 3. Плодни тела на паразитната гъба

Gremmen.Schlaepfer-Bernhard

  (1968)   променя   името   в  

Ascocalyx  abietina 

(Lagerb.) Schlaepfer

 и през следващите години било предложено паразитът да се нарича 

Gremmeniella abietina (Lagerb.) Morelet

 . Публикации на този изследовател аргументират 

правилността на  това  име.  Становището на  

Muller  и  Dorworth

  (1983) е,  че  

Ascocalyx 

abietina  (Naunov)  Schlaepfer-Bernhard

  е   най-издържаното   от   научна   гледна   точка 

наименование.   Изхождайки   от   факта,   че   дискусионния   период   за   името   на 

фитопатогенната   гъба   продължава,   ние   ще   се   придържаме   към   най-популярното   й  

латинско наименование - 

Gremmeniella abietina.

При   проучвания   за   вътревидовата   изменчивост   на   паразитната   гъба 

посредством   имунологични   тестове  

Dorworth  и  Krywienczyk

  (1975)   успяват   да 

разграничат три основни серотипа (щама). Важен елемент на този резултат е фактa, че 

всеки   един   от   установените   серотипове   е   с   различен   географски   произход   (Европа, 

Америка и Азия).

Симптомите  

на   двата   най-широко   разпространени   серотипа   (

северо-

американския   и   европейския

)   в   Северна   Америка   позволяват   успешно   да   бъдат 

разграничени. Североамериканският произход напада обикновено по-долните части на 

короните на видовете от  

род  Pinus

, докато европейският произход напада повсеместно 

короните   на   иглолистните   видове

.

  Dorworth  и  Krywienczyk

  (1975)   посочват,   че   двата 

произхода   се   различават   и   по   морфологията   на   конидиите.   Северно-американският 

произход  има   обикновено   по   3  септи   на   конидия,   а  европейският  -  от  3  до  7  септи. 

Същите автори добавят, че има разлика и в 

телеоморфния (половия) стадий.

 Първият 

произход (

американският

) в жизнения си цикъл образува 

апотеции

, докато за втория 

(

европейския

)  такива   не  са  установени.   Посочените   различия   между  двата  произхода 

(

патологични,  морфологични   и физиологични

)  дават  основание  да  се  диференцират 

двата произхода като

 

раси

.

Морфологични   различия,   свързани   с   безполовите   спори   на  

G.  abetina

  са 

установени отдавна и в Европа.

4

background image

Morelet 

(1980)   разграничава   нов   щам   на   патогена  

Brunchorstia  pinea  var. 

cembrae

,   като   се   мотивира   с   броя   на   септите   по   конидиите   (от   5-7).   Изследвания   в 

Италия потвърждават наличието на този вариетет на по-голяма надморска височина по  

Pinus cembra

 и

 Picea excelsa

.По южните склонове е преобладавала формата с 3 септи на 

конидиите.

Както   посочихме   по-горе,   важен   белег   за   разграничаване   на   двете   раси   в 

Северна   Америка   са  

спорофорите   (плодните   тела)

.   Наличието   на  

пикнидии

  и 

апотеции

  е доказателство за американската раса. Данните от изследванията в Европа 

показват, че европейската раса на този континент може, макар и по-рядко, да развие и 

телеоморфния стадий (апотеции)

  в някои по-северни райони на Англия, Франция , 

Германия, Швеция и Южна Норвегия.

Конидиите

 на

 G. abietina

 покълват само в капки вода или при висока въздушна 

влажност   (над   70   %).   Оптимална   температура   е   около   18  

°

С.   Температурно-

влажностният 

5

Това е само предварителен преглед!

Рак по иглолистните видове

Този фитопатоген, от гледна точка на храненето си, може да се квалифицира като некротроф. Установени са много иглолистни видове, по които се развива G. abietina и те принадлежат към следните родове...

Рак по иглолистните видове

Предмет: Горско стопанство
Тип: Доклади
Брой страници: 17
Брой думи: 3988
Брой символи: 24632
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм