Втората половина на 9-ти век остава в българската
история с две фундаментални:събития-покръстването на
българския народ и разпространението на славянската
писменост.Християнизацията на българското общество е
историческа закономерност,довела до издигане аторитета на
централната власт.Новата християнска религия и свързаните с
нея нов общ морал и законодателство са съществена стъпка в
процеса на сближаване на славяни и прабългари в етниче-
ска единна народност.Създаването на славянската писменост е
едно от най-значимите културни събития в средновековна
Европа.За пръв път в Европа Кирил и Методий създават пис-
меност на говорим народен език.България приема Кирило-Ме-
тодиевите ученици и благодарение на тяхната дейност посте-
пенно се превръща в център на славянската книжнина и
култура.На тази основа завършва процеса на формиране на
единна българска народност.Промените, които настъпват в
българската държава през втората половина на 9-ти век се
градят на солидна основа, върху която е изградена държавата
и създават предпоставки за политическия и културен възход
през Симеоновия „Златен век”.
Управлението на цар Симеон(893-927) е вълнувало бълг.
историци от различни поколения.Най-ранни изследвания върху
Симеоновата епоха прави Спиридон Палаузов в книгата си
„Векът на българския цар Симеон”.Десетки са изследванията
посветени на българските книжовници от Симеоновия кръг.
Възкачването на Симеон на бъл.престол е предшествано от
временен опит за езическа реакция на престолонаследника
Владимир Расате(889-893).Сведения за неговото управление
получаваме от „Хроника” на монаха Регино. Според хроноката
новият княз води „разгулен живот” и търси съюз на немския
крал Арнулф, което е в нарушение с „дълбокия мир” с
Византия, сключен през 863г.Освен това Владимир се опитва
да възстанови езичеството, подлага на гонения християнското
духовенство и унищожава християнски храмове.Тези тревожни
за България действия карат княз Борис 1-ви, междувременно
оттеглил се в манастир, да се намеси.Той сваля недалновид-
ния си син от престола, ослепява го и го хвърля в
тъмницата. През 893г. той свиква църковно-народен събор в
Преслав.На този събор Борис обявява за свой наследник
третия си син Симеон.Съборът постановява две много важни
решения:славя- нобългарският език е обявен за държавен и
богослужебен, а новопостроеният град Велики Преслав-за
столица на България. Така с решенията на Преславския
събор на престола е поставен княз Симеон, чието управление
бележи „Златен век” за средновековна България.
Съдейки по думите на патриарх
Николай Мистик,че Симеон е „син на мира”, рождената му
година е между 863- 864,когато се подписва „дълбокия мир” с
Византия.Ранните го- дини на Симеон, неговото възпитание и
обучение преминават под влияние на християнската религия,
традиция и култура във Византия, оставили траен отпечатък
върху бъдещия владе- тел.Княз Борис възнамерява да
подготви Симеон за духовен глава на Българската
църква.Вече като юноша го изпраща в Константинопол да се
учи в прочутата Магнаурска школа.За неговото прибиваване
там сведения дава Кремонския епископ, който свидетелства за
даденото на Симеон прозвище „елтар- гос(полукръг)”-
необичайно за византийците признание за каче-ствата на
чужденци в империята.Лиутпранд още споменава, че Симеон
изучава риториката на Демостен.Николай Мистик от- белязва
влечението му към историята, а Лъв Хиросфакт свидетелства,
че имал познания по астрология.
Около 886г.
Симеон се връща в България и в продължение на 7 години
развива книжовна дейност в Плиска по-късно и в
Преслав,като се занимава с преписи и преводи на
богослужебни книги. Тази негова дейност продължава до 893г.
След решенията на Преславския събор от 893г. високо-
бразованият Симеон,добър познавач на византийската култу-
ра,политика и дипломация се превръща в амбициозен владе-
тел.Основно място във външнополитическата дейност на вла-
детеля заемат войните с Византия.Тези действия биват разгле-
дани в два периода:Първият-894-904,княз Симеон води войни
за защита на българските държавни интереси и териториално
разширение в земи,населени със славяни от българската група;
Вторият период-913-927-цар Симеон си поставя за цел амбици-
озната програма за създаване на Българо-Византийска империя
с център Константинопол.Мирновременният период 904-913
Симеон активно използва за развитие на материалната и ду-
ховна култура. Влошаването на българо-византийските отноше-
ния и нарушаването на сключения „дълбок мир”от княз Борис
1-ви настъпва при император Лъв 6-ти.От неговите действия
България и Византия се изправят пред неизбежен конфликт ,
който някои учени като Васил Златарски характеризират като
„първата икономическа война в Средновековна Европа”.През
894г. български войски нахлуват в тема Тракия и тема Маке-
дония и разбиват изпратените срещу тях византийски части.
Чувствайки се неподготвен за по-продължителни военни дей-
ствия срещу Византия, Симеон дава заповед за връщане на
войските в България,не постига целта си.Византийската
дипло- мация хвърля срещу българите,обитаващи по долното
тече- ниена Буг и Днепър маджари,които през 895г.са
прекарани с византийски флот през Дунав и оставени да
плячкосват свобод- но североизточните български
земи.Едновременно с това по суша настъпва византийска
войска.По време на второто наше- ствие на маджарите отново
през 896г. те обсаждат Дръстър, където Симеон се затваря, и
Предмет: | История на България, История |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 10 |
Брой думи: | 2262 |
Брой символи: | 13565 |