Упражнение № 26
Око и ухо. Устройство. Демонстрация на модели.
Сложни сетивни органи
Към сложните сетивни органи се отнасят обонятелният орган, окото, ухото
и страничната линия при рибите и водните земноводни
Орган на зрението (
Organum visus
)
Орган на зрението е окото. Очите при гръбначните животни са високо
специализирани. При всички гръбначни животни произходът и начинът на
образуване на зрителните органи е еднакъв и в крайния етап на развитието
те са твърде близки по устройство.
Образуването на очите започва през най-ранните етапи от
ембрионалното развитие, когато предният край на нервната тръба се
разширява и образува първите мехурчета на главния мозък. Зрителните
органи се образуват от онази част на предния мозък, от която по-късно се
развива междинният мозък. Това става чрез издуване на мозъчната
пластинка. Така се получават две очни мехурчета (
vesicula ophthalmica
).
Мехурчетата се издуват, докато се допрат до ектодермата и започват да се
вгъват, като образуват очни чашки с двойни стени. Връзката с мозъчната
пластинка се запазва като мозъчно стълбче, през което по-късно преминава
очният нерв.
На мястото, където ектодермата е била допряна до мозъчните
мехурчета, клетките усилено се делят и образуват удебеление, наречено
плакода. След като нарасне, тя се откъсва и потъва в предната част на
очната чашка. Така се образува лещата (
lens
).
При по-нататъшното развитие на окото взема участие и мезодермата. От
външната страна очната чашка се покрива от две обвивки:
външна
-
склера (
sclera
), и под нея - съсъдеста (chorioidea). И двете имат
мезодермален произход.
Склера (
sclera
).
Склерата е изградена от колагенни и отчасти от еластични
съединителнотъканни влакна. В склерата на лъчеперите риби, много
влечуги и птици се намират костни пластинки, които образуват пръстен
над „екватора" на окото. При рибите те са два или един, а при влечугите и
птиците - повече. Те изпълняват защитна функция. Пред отвора на очната
чашка склерата се слива с кожата, издува се и образува
роговицата
(
cornea
).
В нея липсват кръвоносни съдове и изхранването й става чрез
секрета на слъзните жлези, в който има хранителни вещества. В
роговицата има сетивни нервни окончания за болка, без други рецептори.
Роговицата има най-голям процент на пречупване на светлината и взема
най-голямо участие при формирането на образа.
От вътрешната страна на клепачите кожният компонент на
роговицата се слива с долните слоеве на кожата и образува
конюнктива
(
tunica conjuctiva
)
Съсъдеста обвивка (
chorioidea
).
Съсъдестата обвивка е изградена от два слоя клетки, богато наситени с
кръвоносни съдове, откъдето идва и името й. Чрез нея става изхранването
на най-вътрешната стена на очната чашка -
ретината (
retina
)
. В
хориоидеата се намират множество пигментни клетки, които й придават
пигментиран вид. Те поглъщат голяма част от светлината, идваща от
ретината.
При много гръбначни животни, от акулите до бозайниците - нощни
животни и дълбокоморски риби, се наблюдават специални
светлоотражаващи устройства
(tapetum lucidum).
Когато светлината е
слаба, отразяването й към ретината се оказва много полезно.
Светлоотразяващите структури имат различно устройство. При копитните
бозайници вътрешният слой на хориоидеата е изграден от специални
съединителнотъканни влакна, играещи ролята на светлоотражатели. При
хищните бозайници и някои морски риби вътрешният слой на хориоидеата
е покрит с епител, наситен с нишковидни кристални гранули. Те отразяват
светлината.
Ирис (
iris
).
Ирисът е най-предната част на хориоидеата и се спуска като завеса пред
очната чашка (пред лещата). В средата се намира отвор, наречен
зеница
(
рирillа
).
Големината на зеницата се регулира по рефлексен път от два
мускула - сфинктер и делататор. Тяхното действие зависи от количеството
на светлината, падаща върху окото. Ирисът винаги е пигментиран и това
определя цвета на окото. Когато пигментните клетки, съдържащи меланин,
са в по-голямо количество, очите изглеждат тъмни, дори черни и обратно,
те могат да бъдат светли в различна степен. Когато липсва пигмент, очите
изглеждат червени (албинизъм) - червеният цвят се дължи на прозирането
на кръвоносните съдове.
Чрез ириса очната празнина се поделя на две камери - предна
(
camera anterior bulbi
) и задна (
camera posterior bulbi
). Предната е
пространството между роговицата и ириса, а задната - между ириса и
лещата. Връзката между двете камери е зеницата. Камерите са изпълнени с
водниста течност. Пространството зад лещата, т.е. вътрешността на очната
чашка е изпълнено с т.нар.
стъкловидно тяло (
corpus vitreum
).
To
представлява желеподобна маса, съставена от вода и соли.
Леща (
lens
)
Лещата е образувание на кожата. Отначало клетъчният й строеж е добре
изразен, но по-късно се загубва. Тя е кристално прозрачна и притежава
отлични оптични свойства. Пластична е и устойчива на деформация.
Лещата е прикрепена към предната част на очната чашка чрез
пръстеновидна мембрана или пояс (при акуловите) или чрез радиално
разположени влакна, заловени за
ресничестото тяло (corpus ciliare)
. To е
заловено за предния край на хориоидеата. Вътрешните му стени съдържат
множество ресничести издатъци, които са богато кръвоснабдени. От тях се
отделя водниста течност, която изпълва предната и задната камера на
окото. За ресничестото тяло е заловен ресничестият мускул (m.ciliaris). От
него излизат мускулни влакна, които обхващат лещата отстрани. Това има
значение за акомодацията на окото за близко и далечно гледане.
Акомодация на окото
Акомо-дацията при различните гръбначни животни се осъществява по два
различни начина:
1. Акомодация чрез изместване на лещата-
две положения:
А. Положение на „покой" за близко гледане (миноги, костни риби). При
миногите за нагаждане на окото за далечно гледане лещата се изтегля назад
от специален мускул, характерен само за тези животни.
При костните риби за нагаждане на окото за далечно гледане лещата се
изтегля назад от мускул (
m.retractor lentis
), разположен върху сърповиден
израстък (
processus falciformis
), намиращ се в окото.
Б. Положение на „покой" за далечно гледане (акулови, земноводни).
При акуловите и земноводните за нагаждане на окото за близко гледане
лещата се издърпва нагоре от мускул (
m
.
protractor lentis
).
2. Акомодация чрез промяна формата на лещата (всички амниоти).
Благодарение на пластичността на лещата тя може да променя своята
форма -от плоска, нагодена за далечно гледане, до изпъкнала - нагодена за
близко гледане. Тук действа ресничестият мускул. Когато той се отпусне,
лещата заема плоска форма, отговаряща за далечно гледане. При
съкращаване на ресничестия мускул лещата добива изпъкнала форма и
окото се нагажда за близко гледане.
При някои бозайници ресничестият мускул не е развит (гризачи, копитни и
др.) и те цял живот „страдат от далекогледство".
С течение на времето лещата постепенно губи своята пластичност. Това се
дължи на отлагането в нея на калциеви соли. При човека например след 40-
42-годишна възраст лещата започва да губи пластичността си и акомода-
цията се нарушава.
Ретина (
retina
).
В ретината се намират фоторецепторните елементи. Най-външният й слой
е много тънък и съдържа пигментни клетки, които допълват функциите на
пигментните клетки от съсъдестата обвивка (да поглъщат слънчевите
лъчи). Под този слой се намират три ясно разграничени зони
Най-външната е изградена от голям брой светлочувствителни клетки -
пръчици
и
колбички
. Във всяко око при човека например има
приблизително 125 милиона пръчици и 7 милиона колбички. Това са
фоторецепторите на окото. Под тях е разположена зона от биполярни
клетки. Те провеждат импулсите от пръчиците и колбичките. Най-
вътрешната зона е представена от ганглийни клетки, които приемат
сигналите от биполярните клетки. Влакната на тези клетки се обединяват и
образуват очния нерв, който отвежда импулсите в главния мозък.
Светлинните импулси, които преминават през роговицата, лещата и
стъкловидното тяло, достигат най-напред до ганглийните клетки. Те ги
предават на биполярните клетки и те от своя страна - на пръчиците и