Османското владичество подкопава основите на културния живот на балканските 

народи като унищожава обществените прослойки, които по своето социално положение 

организират и покровителстват културната дейност. Заедно с балканските държави е 

унищожена и християнската феодална класа, която е един от основните меценати и 

главен потребител на произведенията на светската архитектура, живопис, скулптура, 

произведения   на   художествените   занаяти,   която   поръчва   художествено   украсени   и 

калиграфски изпълнени преписи на църковни и светски книги. Нейното място е заето от 

сманската   феодална   класа,   която   става   носител   и   крепител   на   чуждата   за   местното 

население османска култура. В Османската империя не се създава силна наследствена 

аристокрация, сигурна за своите богатства и нуждаеща се от светска култура.

Турско-мюсюлманското господство смазва християнската църква и я лишава от 

дотогавашните й възможности да подпомага развитието на културата и да потребява 

произведения   на   книжовността,   архитектурата,   живописта   и   приложните   изкуства. 

Лишена   от   държавна   подкрепа,   загубила   почти   всичките   си   имоти,   омотана   с 

ограничения за култовите си изяви християнската църква изпада в нищета и не може да 

поощрява   изявите   на   културните   деятели.   След   унищожаването   на   светската 

аристокрация църквата остава единствената организирана институция, която може да 

насочва и подкрепя културния живот на балканските християни, които са принудени да 

се задоволяват със своята фолклорна култура.

Още  самото  завладяване  нанася   тежки   поражения   на  културното   развитие  на 

балканските народи: унищожени са ръкописи, паметници на литературата и изкуството; 

самостоятелните балкански държави са ликвидирани, така се премахват и оформилите 

се в тях културни центрове и школи.

През   това   време   балканските   народи   са   изправени   да   загубят   своята 

етнокултурна   самобитност   под   ислямизационния   и   асимилационния   натиск   на 

османските власти. Религията се превръща в един от главните разграничители между 

потисници  и  потиснати  и  препятствие  към  културното  и етническо  асимилиране  на 

християнските   народи.   При   тези   условия   разрушаването   или   охулването   на 

православната догма не разчиства пътя за рационализма, а за ислямизацията, което не е 

приемливо за балканските християни. Това обяснява защо ренесансът като културно 

явление   и   като   епоха   отминава   балканските   народи   под   османска   власт   и   само