ТЕМА 1

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ

Тема

Проследяват се основните моменти в развитието на първоначалната концепция за стратегическо 

управление.   Изясняват   се   стиловете   на   организационно   поведение   и   различията   в   организационния 
профил на фирмата. Анализирани са основните режими на управление в управляващата подсистема -  
стратегическото   и   оперативното.   Разгледани   са   стратегическото   планиране   и   стратегическите 
възможности. Обърнато е внимание на реактивната (чандлъровска) адаптация. Накрая се обосновава 
концепцията за стратегическото управление.

Цел

Да можете да:

♦

различавате прирастовия (инкременталистки) и предприемачески стил на поведение;

♦

обясните различията в организационния профил на фирмата;

♦

се запознаете с двата основни режима на управление - стратегически и оперативен;

♦

познавате стратегическата и оперативна архитектоника;

♦

разберете историческата еволюция на стратегиите на фирмата;

♦

получите представа за концепцията за стратегическо управление.

1. Организационното поведение на фирмата, определящ 
    фактор за типологията на стратегическото управление

Едно изследване на Игор Ансоф е същевременно и един от първите опити за разработване на 

първоначална   концепция   за   стратегическо   управление.   Той   стига   до   заключението,   че   различните 
типове стратегическо поведение изискват наличието на съществено различаващи се организационни 
структури на управление, че при опит за съчетаване в една фирма на два типа на поведение структурите  
влизат в конфликт.

1.1. Стилове на организационно поведение

Организациите,   обслужващи   потребностите   на   обществото,   такива,   като   фирмата,   показват 

разнообразие от стилове на поведение. За да изясни връзката и взаимозависимостта между стила на  
организационно поведение на фирмата и типа стратегическо управление Ансоф избира два типични  
противоположни стила: 

прирастов (инкременталистки)

 и 

предприемачески 

(1, 234-262).

Прирастовото поведение се проявява в повечето фирми и фактически във всички непечеливши 

целеви организации, като: болници, църкви, университети и др. Този начин на действие е насочен към  
минимизиране  на  отклоненията   от  традиционното поведение   както  вътре  в  организацията,   така  и  в 
отношенията й с нейното обкръжение. Измененията не се желателни, те се ограничават, асимилират се 
или се минимизират.

Поради това,  че  социалните  промени  са  неизбежни,  организациите  не  могат  да  ги изключат 

напълно.  

При  прирастовия   стил  реагирането   на   промените   става   постфактум:   действие   се  

предприема, когато необходимостта от промени стане явна и настойчива.

 Решенията са насочени 

към минимизиране на промените при създалото се положение. Последователно се търсят алтернативи и  
се взема първото задоволително решение.

Прирастово  поведение  имат  както  търговските,  така   и непечелившите  организации.   Въпреки 

това  съществува  значителна  разлика  между търговската  фирма  и  другите  организации,  обслужващи 
потребностите на обществото. В същото време повечето от фирмите, работещи в прирастов стил, се 
стремят   към   постигане   на   ефективност   в   своята   дейност.   По-малката   част   от   фирмите,   които 
прекратяват   преследването   на   ефективност,   не   оцеляват   в   дългосрочен   план.   От   друга   страна, 
нетърговските   организации   проявяват   тенденция   на   бюрократизиране.   Вместо   да   се   стремят   към 
ефективност, те са склонни да разработват система от правила и процедури за това “как трябва да се 
работи”. Докато във фирмата инкрементализмът се прилага за осигуряване на ефективно използване на 
ресурсите, в другите организации той е насочен към запазване на определено статукво.

За разлика от прирастовото поведение  

предприемаческото  поражда (инициира) съвършено 

друго отношение към промените

:

- вместо да потиска и минимизира промените, предприемаческата фирма се стреми към тях;
- вместо реагиране на възникналия проблем се предугаждат бъдещите възможности и опасности;
- вместо вземане на частни решения се извършва глобално търсене на алтернативни пътища за 

действие;

1

- вместо една се генерират многобройни алтернативи;
- вместо към постигане на задоволително равнище процесът на вземане на решения е насочен  

към избиране на най-добрата от съществуващите алтернативи;

-   вместо   да   се   стреми   към   запазване   на   миналото,   предприемаческата   фирма   се   обявява   за  

непрекъснатото изменение на достигнатото състояние.

Предприемаческото   поведение   се   среща   много   по-рядко   от   прирастовото.   В   непечелившите 

организации обикновено то има място, когато организацията едва е създадена и ранният период на 
нейното   развитие   е   посветен   на   определянето   на   задачите   и   на   създаването   на   административната 
структура.   След   началния   период   организацията   постепенно   преминава   към   прирастов   начин   на 
действие. В такава организация не се среща предприемаческо поведение - освен в условията на остра 
криза, предизвикана от дълбока ерозия на нейното социално значение.

Фактът,   че   в   продължение   на   170   години   на   промишлената   история   много   по-често   са   се  

случвали   “раждания”   и   “смърти”   на   частни   фирми,   отколкото   на   фирми   от   обществения   сектор   (с 
единствено   изключение   на   периодите   на   двете   световни   войни,   когато   се   е   наблюдавала 
противоположна   картина),   е  

една   от  

причините

  за   това   -   предприемаческото   поведение   да   се  

приписва обикновено на частната фирма.

Другата  причина

  се   заключава   в   това,   че   възникването   на   криза,   която   заплашва 

съществуването на организацията, ако тя се придържа към прирастовия начин на действие, се среща 
много по-често във фирмата. Това може да бъде обяснено с факта, че фирмата в най-голяма степен сред  
целевите   организации   зависи   от   поддържането   на   своята   постоянна   способност   да   носи   печалба. 
Непечелившите организации не подлежат на непосредствено пазарно изпитание: средствата, които се  
изразходват   за   техните   операции,   не   са   свързани  пряко   с   постоянната   полезност  на   продукцията   и 
услугите.

Сред фирмите честотата на възникването на проблема на оцеляването се определя от периода на 

жизнения цикъл на използваната технология и търсенето на тяхната продукция. По продължителност 
този период може да варира от по-малко от няколко месеца (за фирмата “новак”) до 50 (вакуумните  
лампи), 100 (производителите на парни локомотиви) и 1000 (търсенето на каменни въглища).

Въпреки това по разглежданите причини през последните 70 години средната продължителност  

на живота на продуктите, пазарите и цели отрасли постоянно и значително e намалявала. Възникналите 
като следствие заплахи за съществуването им във все по-голяма степен са заставяли някои фирми да се  
обръщат постоянно към предприемачески начин на ръководене на работата си.

Третата причина

 за това, че предприемаческото поведение се среща по-често в частния сектор, 

се   заключава   в   обстоятелството,   че   някои   фирми   (например   “ИБМ”,   “Дюпон”,   “ИТТ”,   “Техстрон”, 
“Ксерокс” и много така наречени конгломерати) постоянно практикуват 

предприемаческо търсене на  

възможности за растеж за сметка на внасянето на промени.

Ако обаче се проанализира дейността на многообразните съвременни фирми, ще се окаже, че 

проявяването на предприемаческо поведение е възможно в относително малко фирми. Когато този по  
малък  дял се  състои  от  общия  брой  на  непечелившите  организации,  става  очевидно  доминиращото 
положение на прирастовия начин на действие.

Възможно  е   по  тази  причина   теоретиците,   занимаващи  се   с   въпросите   на   организацията,   да 

отделят   малко   внимание   на   предприемаческото   поведение.   Това   е   също   така   и   причина   някои 
изследователи   на   организацията   да   доказват   наличието   само   на   прирастов   начин   на   действие   и 
необходимостта за всички организации от съзнателно следване на този начин. Докато през последните  
двадесет години изследователите на организацията са фокусирали своето внимание върху прирастовия 
начин на действие, все повече фирми са били принудени да се обръщат към предприемаческия подход,  
за да си осигурят успех и оцеляване. В резултат на това се появява значителна по обем генерирана от 
деловите   кръгове   литература,   която  препоръчва   предприемаческия   начин   на   действие   не   само   като  
възможен, но и като предпочитан път за развитие при бързо променящите се условия на работа.

1.2. Различия в организационния профил

В   табл.   №   1   са   показани   различията   в   организационния   профил   (облик)   на   фирмата, 

съответстващи   на   прирастовото   и   предприемаческото   поведение.

Съпоставянето   на 

организационните характеристики показва, че прирастовата организация ще бъде неефективна 
при използването на предприемачески начин на действие и обратно.

2

                                   Таблица  1

Сравнение характеристиките на организацията

Поведение

Характе-
ристики на 
организацията

Прирастово

Предприемаческо

1

2

3

Цели

Пътища за дос-
гане на целите

Ограничения

Система 

 на 

поощрения

и 

наказания

Информация

Проблем
Стил на ръко-
 водене

Организационна 
структура

Решаване  

  на 

управленски 
проблеми:
а)   признаване   на 
необходимост

от 

действия

Оптимизиране на
рентабилността.
Екстраполиране на
миналите подходи.

1.По обкръжаващата
 среда на организацията.

2.По вътрешните въз-
   можности.

1.Поощрения  за ста-
   билност, ефективност.
2.Поощрения   за   минала 
дейност.
1.Вътрешна: дейност.
2.Външна: дългосро- 
   чен обем на възмож-
   ностите.
Повтарящ се, познат.
1.Популярност.

2.Умение   да   се   установи 
единство на подходите.

1.Стабилна или
 разширяваща се.
2.Дейността е органи- зирана в 
съответствие с
 процеса на преработка
   на ресурсите.
3.Стремеж към иконо-
   мия в мащабите на
   производството.
4.Видовете дейност са
   слабо обвързани.

1.Реагиране   в   отговор   на 
възникнал проблем.
2.Със закъснение по
 отношение на появява-

Оптимизиране потенциала
 на рентабилността.
Определят се от взаимо-
 вието между възможнос-
 тите за получаване на
 печалба и качествата на
 управлението.
1.Способност   да   се   променя 
обкръжаващата среда на
 организацията.
2.Способност   да   се   създават 
нужните специалности.
3.Способност да се
 възприемат различните
 способи на поведение.
1.Поощрения   за   творчество, 
инициатива.
2.Наказания за липса на
 инициатива.
1.Вътрешна: възможности.
2.Външна:   глобален   обем   на 
възможностите.

Неповтарящ се, нов.
1.Допускане на рисковани
 действия.
2.Умение да се вдъхновят
 

хората   за   възприемане   на 

промените.

1.Гъвкава, структурно
   променяща се.
2.Дейността е организирана
    в съответствие с проб-
    лемите.

3.Видовете дейност са 
   строго обвързани.

1.Активно търсене на
 възможности.
2.Предвиждане на проблема.

3

б) търсене

на 

алтернативи

в) оценка

на 

алтернативи

г) отношение   към 
риска

 ването на проблема.
1.Ориентиране към
 миналия опит.
2.Незначителни откло-
   нения от статуквото.
3.Разглежда се единст-
   вена алтернатива.
1.Приема се първата
  задоволяваща пот-
  ребност.
1.Минимизиране на
   риска.
2.Съответствие на
   минималния опит.

1.Творческо търсене.

2.Големи отклонения от
   статуквото.
3.Разглеждат се много 
   алтернативи.
1.Избира се най-добрата от
   алтернативите.

1.Съзнателен риск.
2.Балансиране на съвкуп-
   ността от рисковани
   варианти.

-

Преминаването от един профил към друг е свързано с големи промени, изисква време, струва 

скъпо, психологически е трудно за хората и често изисква преразпределяне на властта.

Опитът да се обединят двата типа поведение в рамките на една организация води до конфликти и 

напрежение.   Затова   е   естествен   въпросът:   кой   от   двата   типа   е   най-подходящ   за   конкретната 
организация.   В   литературата   по   предприемачество   съвременното   тълкуване   на   стратегическото 
планиране, което представлява системен подход към предприемаческото поведение, е подвластно на  
тенденцията   да   се   представи   прирастовият   метод   на   действие   като   консервативен,   неподвижен,   а 
предприемаческият   -   като   агресивен,   ориентиран   към   растежа.   От   друга   страна,   както   вече   бе 
споменато, някои теоретици в областта на организацията доказват, че прирастовият метод на действие е 
ограничен и естествен за сложната организация и че в променяща се обстановка предприемаческото  
поведение е невъзможно поради ограничеността на човешките способности.

Ансоф   доказва,  

че   ако   по-рано   методите   последователно   са   се   заменяли   един   с   друг   в 

зависимост от изменението на външните условия на дейността, то в бъдеще търговските фирми 
трябва да се научат да прилагат двата метода едновременно (к.м.).

1.3. Стратегическо и оперативно управление

Организациите,   които   обслужват   средата   -   такива,   като   фирмата,   се   намират   в   постоянно 

двустранно взаимодействие с обкръжаващата обстановка. Те вземат от външната среда редица видове 
ресурси, добавят към тях стойност и ги превръщат обратно във вид на стоки и услуги.

Дейността на организацията представлява съгласуван във времето поток от различни ресурси, 

демпферирани

1

  от   резервоари   (запаси,   пари,   хора,   информация),   които   помагат   за   балансирането   и 

поддържането на потоците. Те не се движат в едно направление, а образуват контура (затворена верига)  
с положителни и отрицателни обратни връзки.

Успешно   обслужващите   средата   организации   не   са   затворени   системи.  

Качеството 

неразтвореност е необходимо по две причини:

1)   непрекъснатото   оцеляване   на   организацията   зависи   от   способността   й   да   осигурява 

постъпление   на   ресурси   от   външната   среда,   което   компенсира   ресурсите,   употребени   в   процеса   на 
преработка;

2)   организацията   трябва   непрекъснато   да   поддържа   своя   социален   статус.   Това   изискване   е 

обусловено от факта, че като допълнение на своите стоки и услуги организацията оказва странично  
въздействие върху обкръжаващата среда и обществото (например замърсяването на околната среда или 
стачките), което може да бъде нежелано от социална гледна точка.

Вътре в организацията има два основни потока (равнища) на дейност (или две подсистеми):
а)  

материалноосигуряваща   подсистема

,   която   е   заета   с   преработването   на   постъпващите 

ресурси в стоки и услуги;

б)  

управляваща   подсистема

,   чиято   задача   се   състои   в   ръководенето   и   контролирането   на 

дейността на организацията.

Докато   материално   осигуряващата   подсистема   обикновено   борави   с   различни   ресурси 

(оборудване,   материално-енергийни,   трудови,   финансови),   работен   материал   на   подсистемата   на 
управление   е   информацията.   Масивът  от  информация,   обработван  от  първата   подсистема,   частично 
съвпада с масива, необходим за управленската дейност, но като цяло се различава от него.

Управляващата   подсистема   съдържа   два   основни   режима   на   управление:  

стратегическо 

управление

 и 

оперативно управление

. 

1

4