1.Характеристика на
временната
неработоспособност
Тя е състояние на организма,
при което за определен
период от време даден
индивид не е в състояние да
участва в активна трудова
дейност. Може да настъпи
вследствие на заболяване,
увреждане на физическата
цялост на организма на
лицето или психическото му
състояние. Тези причини
налагат временно напускане
на сферата на упражнявания
труд, за да се осъществи
необходимото лечение или
да се отгледа до определена
възраст необходимото дете.
В тези ситуации осигуреното
лице не е в състояние да
придобива средства срещу
личния си труд, което е
основание да получава
обезщетение или помощи от
системата на социалното
осигуряване.
Неработоспособността
винаги трябва да бъде
обективно установима и
проверима и то от
компетентно лице – лекар
или лекарска комисия.
2.Видове временна
неработоспособност
В зависимост от степента на
загуба на
работоспособността биват
пълна и частична. При
пълната лицето е в състояние
на невъзможност за полагане
на какъвто и да е труд. При
частичната е на лице загуба
само на част от физическите
или умствените способности.
Ангажиментът на ОС тук се
проявява в следните насоки:
изплащане на издръжка,
осигуряване на
рехабилитационни
процедури или надплащания
при трудоустрояване на
подходяща работа.
Неработоспособността може
да бъде вродена или
придобита, което
разграничава и видовете
осигурителни плащания.
Вродената се отбелязва като
дългосрочен риск и за нея се
отпуска социална пенсия.
При придобитата
осигуреният първоначално е
бил трудоспособен, но
впоследствие частично или
изцяло е загубило
трудоспособността си. Тя
може да се обезщетява с
инвалидна пенсия или да
остане постоянна. Ако е
временна се третира като
краткосрочен риск и е
основание за изплащане на
обезщетение.
3.Рискове, водещи до
временна
неработоспособност
Разграничават се като
непрофесионални и
професионални.
Настъпването на
непрофесионални рискове е
независимо от заетостта на
работника и упражняваната
от него конкретна трудова
дейност. Такива рискове са
ОЗМ. Те могат да се
проявяват по отношение на
всяко осигурено физ. лице
Проф. рискове са свързани с
изпълнението на даден вид
работа и условията, в които
се извършва тя. Основното
им проявление е при работа
по трудово правоотношение
и поради тази причина за тях
са осигурени само наетите
при работодател лица.
Такива са трудовата
злополука и
професионалната болест.
Двата вида рискове са
явления на обективната
действителност, пораждат
временна
неработоспособност и
следователно невъзможност
за реализация на трудови
доходи.
1
4.Осигуряване за ОЗМ
(осиг. защита)
Основните параметри на
ОЗМ са:
- временно намаляване или
загуба на възможността за
активна трудова дейност,
непреминаващо към
инвалидност и неналагащо
изплащане на дългосрочни
обезщетения под формата на
пенсии;
- временно напускане на
трудовата позиция във
фирмата;
- причините за временното
му напускане не се коренят в
условията на труд и в
конкретната трудова
дейност;
- необходимостта от
изплащане на обезщетение,
подпомагащо доброто
физическо състояние на
организма;
- обезщетението за
майчинство по преценка в
семейството вече може да се
ползва и от бащата, като
изплащаният размер ще е
пропорционален на неговия
осигурителен принос.
Задължително осигурени във
фонд ОЗМ са само лицата,
наети по трудово
правоотношение за повече от
5 дни или 40 часа в
календарния месец общо, при
един или повече
работодатели. Осигуровките
се внасят от тях и от
работодателите им в
определено от КСО
съотношение. Самонаетите
лица се осигуряват за своя
сметка във фонда по
желание.
5.Характеристика на риска
заболяване
Болестта в общественото
осигуряване е всяко
анормално увреждане на
телесното или на
психическото здравословно
състояние, което води със
себе си потребност от
специално гледане, от
лекарско третиране или
спиране на професионалната
дейност, или и двете
едновременно.
Повод за осигуряване не е
болестта сама за себе си или
неразположението, което
изпитва индивидът, а
последиците от заболяването,
изразени в намаляването или
загубата на трудов доход.
Заболяването е риск, който
настъпва със сравнително
висока честота. Заболяването
е свързано с двоен
икономически ефект. От една
страна е нарушено
нормалното функциониране
на организма, изискващо
разходи по възстановяването
му. От друга страна,
настъпва временна
нетрудоспособност със
загубването на трудовия
доход. За това осигуряването
е ориентирано и към двата
ефекта.
6.Видове пар. обезщетения
за осигурените лица срещу
риска заболяване
- за периодите на временна
неработоспособност, при
условие че имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж.
Изискването за стажа не се
включва като условие за
лицата, навършили 18-
годишна възраст.
- за временна
неработоспособност за
времето, прекарано под
карантина.
- за времето, през което
осигуреното лице е
отстранено от работа, ако не
може да бъде трудоустроено
на друга подходяща
длъжност. Ако е
трудоустроено,
обезщетението е в размер за
разликата между
получаванато на новата
работа среднодневно
възнаграждение и
полученото среднодневно
трудово възнаграждение през
шестте календарни месеца
преди трудоустрояването.
- за гледане на болен член от
семейството
- на лица, изпратени от
здравните органи на
санитарно-курортно лечение.
Обезщетението се изчислява
в среднодневния размер на
това за ОЗМ и се изплаща за
целия престой в заведението,
включително до 3
календарни дни за
пътуването.
2
7.Рискове пред системата за
осигуряване за ОЗ
Налагането на принципа на
солидарността може да
доведе до различни
изкривявания.
Усъвършенстването на
системата за осигуряване за
ОЗМ може да покачи
интереса на осигурените в
негативна посока. Има
случаи на стремеж на
използване повече
обезщетения, често по
непочтен начин, което е
проява на субективния риск в
осигуряването. Ако
обезщетението е с по-висок
размер, това може да бъде
примамка за осигурените,
подтиквайки ги към търсене
на варианти за излизане в
болнични. Необходим е строг
контрол и наблюдение върху
изплащането на
обезщетенията за временна
неработоспособност.
Определянето на болестта и
нейната продължителност е
по преценка на лекарите.
Материята е такава, че
лекарят проявява в известна
степен лично усмотрение, от
където произтича лекарският
риск в осигуряването. Важен
е контролът върху оценката
на риска и експертизата на
работоспособността.
8.Защита на майчинство –
рискове
Майчинството не може да се
квалифицира като болестно
състояние, а по-скоро като
биологическа
(репродуктивна функция). То
се оценява като социален
риск, тъй като по време на
бременността и
непосредствено след
раждането в организма на
майката протичат
биологически и
физиологически промени,
които се отразяват на
физическото и състояние и са
предпоставка за
жизнеспособността на
новороденото. До
навършване на определена
възраст на детето,
обществото признава
майката за временно
нетрудоспособна.
Увеличените семейни
разходи (за добро хранене, за
пелени, за необходима
хигиена) са основния
осигурителен риск през този
период. СО при този риск
има двойна цел – да
обезщети осигуреното лице
за неблагоприятните
икономически последици при
майчинството и
същевременно да служи за
поощрение на
репродуктивността. При
разглеждането на
майчинството като
осигурителен риск трябва да
се знае, че в центъра на
вниманието стои не толкова
жената майка, колкото
новороденото дете.
Осигурителният риск се
изразява в това, че майката
губи трудовото си
възнаграждение поради
временно отсъствие от
работа, без значение и без да
се търси дали е
работоспособна или не.
9.Парични обезщетения
при риска майчинство
- за бременност и раждане,
ако е осигурена за всички
осигурени социални рискове
и има 12 месеца
осигурителен стаж. След 6-
тия месец обезщетението
може да се ползва от бащата,
като за него са в сила същите
изисквания. Бащата има
право на отпуск и
обезщетения за първите 15
дни след раждането на
детето.
- на трудоустроена на друга
работа жена поради
бременност или кърмене, ако
възнаграждението и на
другата работа е по-ниско от
предишното.
- след изтичане на срока на
обезщетението за бременност
и раждане, до навършване на
2-годишна възраст на детето
на майката се изплаща
месечно пар. обезщетение,
което се определя всяка
година със закона за
бюджета на ДОО.
3
10.Приходи и разходи на
ОЗМ
Задължително осигурени във
фонда са работещите по
трудови и служебни
правоотношения и наетите на
работа за повече от 5 дни
през един календарен месец.
Осигурителната вноска е
3.5%, разпределена между
работодател и осигурен.
Самоосигуряващите се по
свое желание могат да се
осигуряват за този риск, като
осигурителната вноска от
3.5% е за тяхна сметка.
Приходите на фонда се
формират изцяло от
постъпления от осигур.
вноски. Разходите се
разпределят за:
- дейности за намаляване на
заболеваемостта чрез
рехабилитация и
профилактика
- помощи и пар. обезщетения
за ОЗМ
- осигуряване с помощно-
технически средства на
осигурените лица чрез
предоставен трансфер на
Агенцията за хората с
увреждания към
Министерството на труда и
социалната политика.
11.Трудова злополука -
характеристика
Трудовата злополука, като
осигур. риск, е всяко телесно
или психическо увреждане
на осигуреното лице,
настъпило при и във връзка с
работата или по повод на
извършваната работа, което
причинява
нетрудоспособност или
смърт. Злополуката може да
се прояви като спътник на
всяка професионална заетост.
Резултат е от опасностите,
свързани с работата, и на
множество причини,
наречени професионален
риск. Трудова е от гледна
точка времето, мястото и
обстоятелствата, при които е
настъпила, като се държи
сметка за причинната връзка
между нея и
осъществяваната работа.
Като трудова се признава не
само злополуката, настъпила
през работното време и на
работното място. Според
действащото
законодателство се включва
периодът на предвижване от
дома до раб. място и обратно,
времето на почивката в
рамките на работния ден,
злополуката, настъпила при
изпълнение на служебни или
обществени задължения.
12.Професионално
заболяване -
характеристика
Във връзка с професията като
професионални рискове се
разглеждат и заболяванията,
които тя може да причини.
Професионални заболявания
са тези, които настъпват
вследствие на вредното
въздействие на професията и
свързаните с нея използвани
вещества и материали, както
и обстановката на работното
място. Професионалните
болести могат да се третират
като разновидност на
трудовите злополуки и за
това са включени за
осигуряване в един общ фонд
с тях. Основната разлика
между двата риска се
проявява във фактора време.
Професионалното заболяване
може да е резултат бавно и
незабележимо във времето
въздействие на вредните
условия на работната среда,
докато се стигне до явно
увреждане на организма. При
злополука той е кратък - в
рамките на работния ден.
Установяването на
неработоспособността,
настъпила в резултат на
професионалните условия, се
извършва от лекар или
лекарска комисия. Степента
на неработоспособността и
увреждането се установяват
чрез трудово-лекарска
експертиза, която е
единствено основание за
придобиване на обезщетения
от социалноосигурителната
система.
4
13.ТЗПБ
Трудовите злополуки и проф.
заболявания се отнасят към т.
нар. проф. рискове, т.е. за тях
е доказана причинно-
следствена връзка между
упражняваната дейност и
сбъдването на заболяването
или събитието. За това
отговорността на
работодателя приема
автоматичен характер и
осигуряването е изцяло за
тяхна сметка. Осиг. вноска е
диференцирана в размер от
0.4% до 1.1% съобразно
икон. дейност на
осигурителя.
Диференцирането на осиг.
вноски е основният икон.
механизъм на публичната
осиг. система за провокиране
на стремеж у работодателя
към предотвратяване на
ТЗПЗаболявания.
Лицата, осигурени за ТЗПБ,
имат право на
парично
обезщетение
при настъпване
на риска, независимо от
продължителността на осиг.
им стаж:
- за периода на временна
неработоспособност
- за профилактика,
рехабилитация и помощно-
технически средства,
свързани с увреждането
- за лица, трудоустроени на
по-ниско платена работа
- при смърт на осиг. лице се
изплаща помощ на
наследниците му (в общ
размер на 2 мин. РЗ за
страната).
Фин. операции по
осигуряването се
осъществяват чрез фонд
ТЗПБ.
Приходите
във фонда
се набират от осиг. вноски на
работодателите, за наетите от
тях лица. Начисляват се
върху БТВ-то на работещите
по трудови и приравнените
към тях правоотношения, в
това число и за наетите до 40
часа в 1 календарен месец.
Самоосигур. лица и
работещите без трудови
правоотношения не се
осигуряват за този риск.
Разходите
на фонда се
разпределят за:
- мероприятия за
предотвратяване на ТЗПБ
-изплащане пар.
обезщетения, помощи,
пенсии, както и за
осъвременяването на тези
плащания
-помощно-технически
средства, свързани с
увреждането, други разходи,
произтичащи от
осигуряването на този соц.
риск.
14.Лица, имащи право да
получават пар. помощи за
профилактика и
рехабилитация
- лицата, осигурени за ОЗМ
и/или за ТЗПБ, ако за тях са
внасяни осигуровки през
последните 6 последователни
календарни месеца,
предхождащи месеца, в
който се провежда
профилактиката и
рехабилитацията. В случаите
обаче, когато се касае за
неработоспособност,
настъпила вследствие на ТЗ
или ПБ, изискването за
трудовия стаж отпада.
- лицата, получаващи лична
пенсия за инвалидност, ако
са на възраст, по-ниска от
стандартната за
пенсиониране (за мъже – 63
години, за жени – 60 години).
Всяко осигурено лице има
право на такава помощ
еднократно през
календарната година.
15.Политика на пазара –
активна и пасивна
Основна цел на политиката
на пазара на труда е насочена
към създаване на условия за
гарантиране на по-висока
степен на заетост на
трудоспособното население и
намаляване на
безработицата. Тя се разделя
на 2 вида – активна и
пасивна. Активната политика
обхваща мероприятия за
насърчаване на заетостта и
посредничеството при
започване на работа,
стимулиране на лицата за
търсене на работа,
квалификация и
преквалификация, програми
и мерки за насърчаване на
безработните към
самостоятелна заетост,
реализация на проекти за
социална интеграция на
групи в неравностойно
положение на пазара на
труда и други. Пасивната
политика по заетостта се
реализира чрез мерки,
насочени към отпускане на
обезщетения на осигурените
безработни лица, които
нямат трудови доходи и са
регистрирани като
безработни. В БГ успоредно
се прилагат и двата вида
политика. Активната се
провежда от Агенцията по
заетостта, а пасивната – от
НОИ.
5
16.Активната политика,
провеждана от Агенцията
по заетостта, се изразява в:
- анализ на търсенето и
предлагането на пазара на
труда и изготвяне на
прогнози за очакваните
промени в тази насока
- организиране на обучение
за преквалификация на
безработни лица
- самостоятелно или
съвместно с други
организации изпълнение на
проекти в областта на
заетостта, професионалното
обучение и социалната
интеграция, финансирани от
фондове на ЕС или от други
международни организации
- посредническа дейност на
заетост на български
граждани в чужбина и на
чужденци в България
- регистрация на свободни
работни места и на лицата,
които активно търсят работа,
осигуряване на
посредничество за създаване
на заетост
- участие в разработването и
реализацията програми и
мерки за осигуряване на
заетост, обучение и
преквалификация на
конкретни групи безработни
лица.
17.Обезщетение при
безработица
За да се квалифицира като
безработен даден индивид и
да има право на обезщетение,
той трябва да отговаря на
определени условия. Право
на обезщетение за
безработица има само
лицето, което е било
осигурено във фонд
„Безработица”. Най-малко 9
месеца, през последните 15,
преди прекратяване на
осигуряването и има
регистрация като безработно
в Агенцията по заетостта.
Задължителни условия са и
да не е регистрирано като
пенсионер, както и да не
упражнява междувременно
друга трудова дейност. Освен
посочените обезщетения, в
системата се отпускат и
помощи за дълготрайна
безработица, които се
изплащат в период, не по-
дълъг от 30 месеца.
Задължително условие за
получаване на дълготрайна
помощ е лицата да са
регистрирани в Агенцията по
заетостта, редовно да са
поддържали регистрацията
си през целия период, преди
подаване на заявлението за
отпускане на такава помощ.
18.Принципи, върху които
функционира системата на
задълж. осигуряване за
безраб.
- задължително осиг. участие
на всички лица, наети по
договори за управление и
контрол на търговски
дружества, от различен тип,
както и на лицата, които си
ги назначили.
- солидарност на осигурените
по отношение на мерките за
защита от последствията на
безработицата.
- съвместно участие на
държавата, осигурителите и
осигурените в управлението
и контрола на средствата.
- задължително осиг. участие
на всички лица, наети по
трудово правоотношение и
на техните работодатели.
Системата за финансиране на
задължителното осигуряване
за безработица е от
разходопокривен тип.
Набляга се върху
солидарността между
членовете на осиг.
съвкупност.
6