1. Уреди за измерване на метеорологичните елементи.

1.1. Уреди за измерване характеристиките на слънчевата радиация.

Най-простият уред, чието предназначение е да отчита продължителността на 

слънчевото греене през деня, месечно и годишно, това е хелиографът. Принципът на 

неговото действие е с помощта на лупа под формата на сфера да съсредоточи 
падналите лъчи върху хелиограмата. Хелиограмата е разграфена на часове и 

слънчевите лъчи прогарят онези части, които по време съвпадат с времето когато 
Слънцето е гряло.

Значително по-сложни са уредите измерващи отделните компоненти на 

слънчевата радиация. За пряката радияция това са пирхелиометър и актинометър. За 

сумарната радиация - пиранометър, за албедото - албедометър и за радиационния 
баланс - балансометър.

1.2. Уреди за измерване на температура на почвата

В метеорологичните обсерватории и станции температурата на почвата се измерва на 
повърхността и на различни дълбочини в нея. До дълбочина 30 см се използват 

коленчати термометри, а на по-голяма дълбочина се използват почвени живачни 
термометри, които се поставят в Ламонтово приспособление. Почвените коленчати 

термометри имат специфична форма - скалата им се намира над почвата и е 
разположена за удобство и за правилно отчитане под ъгъл от 45 °. Резервоарната 

част на термометрите се поставя на определената дълбочина след изкопаване на 
стъпаловидна дупка, скалата следва да бъде на север, след което термометрите се 

"облягат" на статив. Те се подреждат в права линия в две групи - на обработена 
почва и на зачимена почва. При заснежаване снежната покривка около тях следва да 

се поддържа естествена и до допуска незначително разравяне само по време на 
отчитането, след което се възстановява. Отчитането на температурата на почвата 

става през цялата година с точност 0,1 °С. За отчитане моментната температура на 
почвата се използват термометри-сонди, а за отчитане на непрекъснатия ход на 

температурата на почвата и в автоматичните метеорологични станции се използват 
постоянни термо-сензори. Свързани с термограф.

1.3. Уреди за измерване на влажност на въздуьа

Един от основните методи за измерване на влажността на въздуха е 
психрометричния. Той се основава на зависимостта между влажността на въздуха и 

скоростта на изпарение на водата. За целта се използват два живачни термометъра 
с еднакви по форма и обем резервоари. Единият от тях, наречен сух, се използва и 

за сравнително измерване на температурата на въздуха. Резервоарът на другия 
термометър (наречен мокър) е обвит в материя (най-често памук), която се 

поддържа във влажно състояние с помощта на филтър, потопен в съдче с вода. 
Температурата, която показва "мокрия" термометър е по-ниска в резултат на 

изпаряването на водата. По разликите в показанията на термометрите с помощта на 
психрометрични таблици се изчислява влажността на въздуха. Използваната 

комбинация от термометри, които са разположени в метеорологичната клетка са 
известни като "Психрометър на Август". Има някои особености при поддържането на 

"мокрия" термометър при зимни условия, които следва да се съблюдават за да бъдат 
данните реални. Те са свързани с това да не се допуска обледяването на водата. 

По-удобен и по-точен е аспирационният психрометър, при който термометрите се 
намират в двустенен цилиндричен съд, между цилиндрите на който се поддържа чрез 

вентилатор постоянно движение на въздуха със скорост 2 м/сек. По този начин се 
избягват случайните флуктуации на въздуха. Същевременно така се увеличава 

температурната разлика между термометрите, което предполага по-малка относителна 
грешка при изчисленията.

Хигрометърът е уред, с който се измерва относителната влажност на въздуха. При 
него се използва свойството на обезмасления косъм да изменя дължината си с 

изменение на влажността на въздуха. Напоследък вместо косъм в някои хигрометри 
се използва специална кожа. Принципната схема на хигрометъра включва: рамка, 

скала, косъм и показалец.
Хигрографът е самопишещ уред за непрекъснато записване на относителната влажност 

на въздуха.