3 Въпр. УСТОЙЧИВИ ГРАФИЧНИ ЗНАЦИ В ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА

Характерна особеност за Средновековието по нашите Земи е, че със значимо 
присъствие   на  

Световното   дърво

  се   отличава   предимно   народното 

християнство. При официалното той е по-приглушен. В Библията е представено 
Дървото на живота посред рая и дървото за познаване на добро и зло. По този 
начин   райското   дърво   осъществява   връзка   между   човека   и   божественото. 
Кръстът   в   някои   случаи   е   изобразяван   с   корени,   т.е.представен   е   като 
своеобразно Свет. дърво. И в народното, и в каноническото християнство дъбът 
се   мисли   като   символ   на   устойчивостта   и   твърдата   вяра   на   Христос.   През 
Средновековието   в   Европа   е   популярна   идеята,   че   Разпятието   символично 
произхожда   от   Дървото   на   познанието.   В   апокрифа   „Повест   за   кръстното 
дърво“ от поп Йеремия Дървото на живота е описано като три сплетени стебла 
на   ела,   кедър   и   кипарис.   Възможно   е   това   да   е   поетичен   образ   на   Светата 
троица. Често в средновековните текстове дървото на живота и Богородица с 
отъждествени.   Има   и   случаи,   при   които   самият   Спасител   е   определян   като 
Дърво на живота. Алюзия за това е изобразяването на змия, увита около кръста. 
Дори цели християнски олтари са решени около символиката на Свет. дърво – с 
изображения на слънце от дясната и луна от лявата страна на кръста и флорални 
мотиви с лоза, дъбови клонки и листа. В християнската практика символът на 

розата

 като цвят на любовта продължава традицията на лотоса от египетската и 

нарциса   от   гръцката   култура.   В   „Божествена   комедия“   на   Данте   влюбеният, 
намерил в последния кръг на Рая, своята Беатриче, е посрещнат от нея с 

роза

 и 

с  

розетка

  (цвят   от   шипка),   които  

въплъщават   постигнатата   хармония   на 

чувствата.

  Освен   изображението   на   Свет.   Дърво   тайнственото   послание, 

гравирано върху трите плочи  

в двора на Томбул джамия

, съдържа и други 

знаци, широко разпространени в човешката култура. Сред тях са  

Печатът на 

Соломон

,   разработен   в   три   различни   варианта.   Според   древната   традиция 

Печатът е комбинация от 

шестолъчна звезда

 и 

кръг

 около нея и символизира 

универсалността на космоса. Звездата е конструирана като два вписани един в 
друг   равностранни   триъгълника   –   единият   е   с   върха   нагоре   и   символизира 
духовното (небесното, мъжкото), а другият е с върха надолу (материалното – 
земното,   женското).   Така   шестолъчката   представя   макрокосмоса   и 
противоположните сили, които го държат в равновесие. Освен това шестолъчк. 
има символно значение и в масонството. Много често тя е вкл. в комбинация с 
петолъчка, която е символ на хармоничния принцип, разкриващ равновесието 
на силите на красотата. 

Петолъчката

 е представител на съвършения човек. По 

нашите земи шестолъчките се разпространяват през Възраждането във връзка с 
практиката   на   оперативните   масони.   Такива   звезди   могат   да   бъдат   открити 
върху ключовия камък на някои по-стари стопански строежи. В някои случаи в 
центъра на шестолъчката  се поставя  слънчев  символ, който я определя като 
вместилище   на   Златната   светлина,   поради   това,   че   в   човешката   култура   се 
използват общи тайни изображения за слънцето и златото. Друг графичен знак в 
човешката култура е  

ромбът

, който представя  

женското начало

.Специфично 

присъствие   в   културата   има   и  

седмоъгълника

,   който   често   се   среща   в 

езотеричните   системи.   7-та   е   особено   важна   за   индийската   култура.   В 
традициите на различни народи числото 7 е ключово, но звездата със 7 лъча е 
считана за екзотика. Използването й е свързано с практики, предполагащи пряк 
досег с отвъдните сили и обикновени насочва към магически ритуали. Ключов 
символ   е  

кръгът

,   който   се   свързва   с  

мъдростта

  и   представянето   на   Бога. 

Виното

 пък е въплъщение на

 божествената мъдрост и любов.