Университет за Национално и Световно Стопанство

Факултет “Международна Икономика и Политика”

Катедра “Международни Отношения”

Дисциплина:

“ История на Международните Отношения “

Част Втора

К У Р С О В А  Р А Б О Т А 

на тема:

Разделението на Германия в отношенията на

великите сили (1945­1949)

Съдържание:

УВОД 

.......................................................................................................................................

2

ИЗЛОЖЕНИЕ 

........................................................................................................................

3

1.  

Основни   насоки   в   политиката   на   държавите   от   антихитлеристката

коалиция....................................................................................................................................

3

2. 

Срещите му Съюзниците

 

........................................................................................

4

2.1.

 

Конференцията в Техеран  28.11 ­ 01.12.1943 г

.

 

.......................................... 

4

2.2.

 

Позициите   на   великите   държави   между   двете

конференции

......................

5

2.3.

 

Конференцията   в   Ялта  

  04.02   ­   11.02.1945

г

.

 ...............................................

5

3.  

Репарациите   и   плановете   на   Съюзниците   за   икономическото   развитие   на

Германия в периода 1944 ­1945 г.

 

..........................................................................................

6

4. 

От Ялта към Потсдам и краят на Втората световна война

 

...................................

8

4.1.

 

В

 

навечерието

 

на

Потсдам

 ..........................................................................

8

4.2.

 

Конференцията

 

в

 

Потсдам

..........................................................................

9

5. 

Двете сесии на СМВР и въпросът за мирен договор с Германия

 

......................

10

6.  

Възстановяването   на   Германия   в   условията   на Студената   война   (1945­

1949) ........................................................................................................................................

11

6.1. 

Разлики в прилагането на договореностите

 

.............................................

12

6.1.1. 

Принципът на демократизация

 

....................................................

12

6.1.2. 

Принципът на демилитаризация

 

..................................................

12

6.1.3. 

Принципът на денацификация

 

.....................................................

13

6.1.4. 

Принципът на декартелизация

 

.....................................................

13

6.2. 

Германия поема по пътя на разделението .............................................

13

6.2.1.  

Политиката   на   западните   сили   по   създаването   на   независима

западногерманска държава

 

.......................................................................................................

13

6.2.2.  

Политиката   на   СССР   по   създаването   на   независима

източногерманска държава 

.......................................................................................................

15

7. 

Планът “Маршал” ..................................................................................................

15

8. 

Блокадата на Берлин ..............................................................................................

17

2

8.1.

 

Паричната

реформа

 ...............................................................................

18

8.2.

 

Съветската

реакция

 ...............................................................................

18

9. 

Заключителният етап в изграждането на двете немски 

държави ...................................................................................................................................

20

ЗАКЛЮЧЕНИЕ  

....................................................................................................................

2

2

Приложение 

...........................................................................................................................

23

Използвана литература 

.......................................................................................................

24

3

УВОД

Германският въпрос възниква в хода на Втората световна война като въпрос в

отношенията   на   държавите,   засегнати   от   германската   агресия,   предвождани   от

Антихитлеристката коалиция. Той се свежда до създаване на благоприятни условия за
изключване на нова германска агресия и за утвърждаването на страната като единна

миролюбива държава, от която да не възникват заплахи за свеовния мир. Но резките
различия   във   вижданията   на  съюзниците   за  следвоенното   устройство   на  Европа   и   в

частност за Германия не дават възможността за провеждането на обща и съгласувана
политиката им в първите години след края на войната, въпреки привидното им желание.

Тази курсова работа има за цел да проследи не толкова процеса на разделянето на

германската   държава   “отвътре”,   колкото   отношенията   между   държавите,   които   с

действията   си   участват   активно   в   оформянето   на   следвоенния   свят   и   в   частност   в
събитията   в   пределите   на   вече   несъществуващия   Трети   райх.   Именно   по   този

“повърхностен”  начин  най­пълно  и  най­детайлно  може  да  се  вникне  в същността  на
проблема, тъй като образуването на двете нови германски държави не е изолирано от

международната   политическа   сцена   явление;   не   е   плод   на   вътрешнодържавни
преобразувния, референдум, държавен преврат, революции и т. н., а процес върху които

въздействат интересите, политиките, икономиките и идеологиите на няколко от най­
могъщите държави в човешката история, предвождани от едни от най­забележителните

си лидери. 

В   периода   1945­1949   г.   германският   народ   не   е   в   състояние   сам   да   кове

бъднините си и повече от всякога е зависим от волята на великите държави, при това в
години, когато последният  залп още не отекнал, а условията  на глобалнта сцена са

коренно променени и то само за няколко години – Германия на практика вече е загубила
суверенитета си; “санитарният кордон” на СССР е хвърлил сянката си над цяла Източна

Европа и е надвиснал заплашително над западната част от континента; САЩ вече са
използвали   и   доказали   ефикасността   на   новото   си   супероръжие   –   атомната   бомба.

Тъкмо тези обстоятелства и постоянното изостряне на отношенията на вече добиващите
своите очертания блокове предопределят съдбата за десетилетия напред на милиони

хора от двете страни на “желязната завеса”, създават две нови държави с един разделен
народ и то в самото сърце на Европа. Остава времето да покаже доколко стабилни са

основите, на които те се крепят.

4

5

ИЗЛОЖЕНИЕ

1.   Основни   насоки   в   политиката   на   държавите   от   антихитлеристката

коалиция

Очерталата   се   през   1945­1949   г.   конфронтация   между   великите   сили   по

отношение на Германския въпрос води началото си от годините на Втората световна
война

, 

когато конференциите и срещите между “тримата големи”, които я съпровождат,

определят изходните позиции в становищата на великите сили, които от своя страна
намират своето историческо развитие в следвоенните десетилетия и особено в годините

на формиране на двете германски държави. 

В

 

обсъждането   на   следвоенното   бъдеще   на   Германия   страните­победителки

изхождат   от   своя     исторически   опит.   Уинстън   Чърчил   желае   отново   да   изгради
традиционния   за   британската   политика   баланс   на   силите   в   Европа.   Това   означава

възстановяване на Великобритания, Франция и дори на победена Германия, които заедно
със Съединените щати да контрабалансират източния съветски колос. Теодор Рузвелт си

представя   следвоенен   ред,   в   който   трите   страни   победителки   заедно   с   Китай   ще
действат   като   съвет   на   директорите   на   света,   налагайки   със   сила   мира   на   всеки

нарушител, какъвто според него най­вероятно ще е Германия – представа, извесна като
Четиримата полицаи. В своите стремежи   Йосеф Сталин се позовава едновременно на

традиционната   руска   външна   политика   и   на   комунистическата   си   идеология.
Използвайки победа на своята страна той цели да разшири руското влияние в Централна

Европа, а покорените от Червената армия старани да бъдат превърнати в буферна зона
срещу евентуална бъдеща германска агресия.               

Идеалистичната   политика   на   американския   президент   има   за   своя   цел

отстраняването   на   Хитлер   като   пречка   за   установяването   на   международен   ред,

основаващ се на хармония, а не да ангажира Съединените щати във възстановяването на
европейския баланс на силите. Така той отхвърля становището, че тоталният разгром на

Германия може да породи вакуум, който СССР ще се опита да запълни и отказва да
вземе   предохранителни   мерки   срещу   евентуално   следвоенно   съперничество   между

победителите, тъй като това означава възстановяване на системата на баланс на силите,
която той се стреми да премахне. За него мирът ще бъде пазен от система за колективна

сигурност,   поддържана   от   съгласуванитеи   взаимно   доброжелателни   действия   на
военновременните съюзници.

Рузвелт не възнамерява трайно да разполага военни части в Европа, най­малкото

за да контрабалансират Съветите, а и според него ще настъпи всеобщ, универсален мир,

а не равновесие, което ще трябва да се поддържа. Това свое становище той споделя и с
Чърчил   на   29   февруари   1944   г.,   преди   още   американски   части   да   са   стъпили   във

Франция.

1

Но с разгръщането на войната за британския министър­председател става ясно, че

традиционната цел на външнополитическата му доктрина – поддържане на равновесие на
силите в Европа – вече е непостижима, особено след една безусловна капитулация на

Германия,   когато   Съветският   съюз   ще   се   утвърди   като   доминиращ   фактор   на
континента и още повече, ако Съединените щати изтеглят войските си. Това поставя

Чърчил   в   позиция   на   постоянно   маневриране   между   двата   гиганта,   всеки   от   които
застрашава британските позиции, макар и от противоположни посоки – от една страна

1

 

К и с и н д ж ъ р, Хенри. 

Дипломацията. Труд, С. 1997, стр. 346

6

уилсъновия идеализъм, а от друга руския експанзионизъм. Той ясно си дава сметка, че

за в бъдеще Великобритания няма да е състояние сама да защитава националните си
интереси   и   поради   тази   причина   за   него   жизнена   важност   придобива   въпросът   за

установяването на такива приятелски връзки със САЩ, в резултат на които няма да и се
налага сама да се справя с предизвикателствата на следвоенния свят. И макар често да

успява   да   убеди   американските   си   партньори,   че   стратегическите   интереси   на
Вашингтон съвпадат с тези на Лондон, задачата на Чърчил остава изключително трудна,

защото продължава да се натъква на подозрението, което Рузвелт и обкръжението му
проявяват към британските имперски и национални интереси.

2

Тези три подхода към мира намират своя израз в трите последователни срещи на

Сталин, Рузвелт и Чърчил, на които те представят позициите си и определят насокоите

на бъдещото си (не­)сътрудничество.

2. Срещите му Съюзниците

2.1. Конференцията в Техеран  28.11 ­ 01.12.1943 г.

Още в навечерието на първата среща – през октомври 1943 г. америкамският

президент   съобщава   на   своя   външен   министър   Кордел   Хъл,   че   “по   отношение   на

Германия   е   взел   решение   за   разделението   и   на   три   или   повече   напълно   независими
държави”. Британският външен министър Антъни Идън се изказва межувременно също в

този   дух.   На   Московската   конференция   на   съюзническите   външни   министри   (18­
30.10.1943), която се занимава с подготвката на срещата в Техеран, той заявява, че

неговото правителство “не гледа с добро око на по­нататъшното съществуване на една
обединена   Германия,   а   че   предпочита   едно   разделение   в   няколко   отделни   различни

държави и особено една разделена Прусия.” Колегата му Молотов обаче отбелязва, че
СССР ще даде “съгласието си за всички мерки, които няма да навредят на Германия в

бъдеще”.

3

Конференция  в Техаран се провежда от 28 ноември до 1 декември 1943 г. с

участието   и   на   тримата   държавни   мъже.   Тя   се   провежда   в   момент,   когато   след
успешната битка край Сталинград съветската армия е преминала в контранастъпление, а

увереността на Сталин, че при звършването на войната Съветският съюз ще сложи ръка
на повечето оспорвани територии, нараства. Така съвсем естествено сериозно се поставя

въпросът   за   бъдещето   на   Германия   от   икономическа   и   стратегическа   гледна   точка.
“Тримата   големи”   допускат,   че   възстановяването   на   страната   ще   бъде   проблем   за

победителите, тъй като историческият опит след Първата световба война показва, че тя
е   в   състояние   бързо   да   възстанови   военната   си   мощ,   което   изисква   да   се   “вземат

решителни мерки срещу възстановяването на немските военни заводи и предприятия”

4

.

Друг аспект на проблема е политическото и териториално бъдеще на Германия. В това

отношение Рузвелт излиза с план за разделянето и на пет части. Чърчил издига други два
варианта, които предвиждат изолирането на Прусия и отделяне на южните провинции.

Британският премиер настоява за строгост по отношение на Прусия, която през 1871 г.

2

 Пак там, стр. 350

3

 

G ö r t e m a k e r, Manfred.

 

Geschichte der Bundesrepublik Deutschland ­ Von der Gründung bis

zur Gegenwart. 

Verlag C.H. Beck, München 1999, стр.20

4

 

М и р ч е в а, Христина.

  История на международните отношения в най­ново време, том 1.

Софи­Р 2002, стр.316

7

изиграва водеща роля в обединението на немските държави, и евентуалното отделяне на

нейнте южни райони в една дунавска конфедерация под британско управление. В крайна
сметка двата проекта срещат отрицателното отношение на Сталин.

5

2.2. Позициите на великите държави между двете конференции

Въпреки гореспоменатите различия позициите на СССР и на западните сили не се

различават съществено по отношение на плановете им за третирането на Германия след
края   на   войната,   а   именно   –   пълната   и   трайна   демилитаризация,   унищожаване   на

икономиеския   и   потенциал,   осъждане   на   военнопрестъпниците.   Подкрепено   е
схващането,   чв   за   тази   цел   е   необходима   окупация   от   страните­победителки   за

неопределено време.

По въпроса за теритотиалното разпокъсване на Германия Чърчил прозира през

1944 г., че много скоро Великобритания ще има нужда от единна германска държава,
която да се яви като противотежест на Съветския съюз на европейския континент. В

тази връзка през май същата година британският премиер заявява, че отношенията към
СССР   след   капитулацията   на   Германия   няма   да   са   истински   мир,   а   само   едно

продължено   примирие.   През   юли   позицията   му   се   доизбистрия   още   повече:”Двете
европейски държави, които биха могли да представляват сериозна опасност за нашите

стратегически интереси са една новосъздадена Германия и Русия ...; ако Русия прояви
враждебни  настроения спрямо нас, Германия е единствената страна, чието географско

положение, население и ресурси са подходящи да помогнат решаващо за запазването на
нашите позиции.“ 

6

2.3. Конференцията в Ялта  04.02 ­ 11.02.1945 г.

Втората конференция на тримата държавници е в Ялта, на Кримския полуостров,

в началото на февруари 1945 г., когато съветските армии са прекосили всички граници
от 1941 г. и са в състояние едностранно да наложат съветски политически контрол над

останалата   част   от   Източна   Европа.   Съветският   ръководител   съзнава,   че   победите,
които постигат войските му всъщност могат да се окажат, както твърди Кисинджър,

“разменна монета на мирната конференция”. На Рузвелт и Чърчил от друга страна вече
им е ясно, че ако не предприемат спешни мерки, териториите, окупирани от съветските

войски  в хода  на войната, ще се окажат  непосредствено  след  нея под  заплахата  от
съветизация,   защото   те   не   биха   могли   да   накарат   Сталин   да   отстъпи   вече

контролираните от него територии. 

Тук германският въпрос се поставя в два аспекта: 1) завършване на операциите

по разгрома на нацистка Германия; 2) политиката на страните­победителки към нея в
следвоенния период. Договарят се съвместни военни действия и коoрдинация между

щабовете за постигане на безусловната капитулация на Третия райх, оповестена е и
обща цел – унищожаване на германския милитаризъм и нацизъм с цел предотвратяване

на опасността от нова германска агресия. 

Съгласно   Лондонския   протокол   от   12.09.1944   г.   Съюзниците   решават,   че

Германия ще бъде разделена в границите си от 31.12.1937 г. (или преди аншлуса на

5

 Запис на първото заседание на ръководителите на правителствата, Техеран, 28 ноември 1943 г. 

Техеранска конференция, 28 ноември до 1 декември 1943 г. С., 1984, 180­182

6

 

G ö r t e m a k e r, Manfred.

 Geschichte der Bundesrepublik Deutschland ­ Von der Gründung bis zur 

Gegenwart

 

 . Verlag C.H. Beck, München 1999, стр. 21­22

8