НАЦИОНАЛНАТА ГРАНИЦА: БАРИЕРА ИЛИ МОСТ

    НАД

РЕКА?

/Есе/

                       Националните граници са нашият човешки път към 

себепознание   и   познание   чрез   вглеждане   в   родовата   памет.Но 

модерното време на глобалните технологии все повече ни изправя 

пред  въпроса   не  стават  ли  те ненужно  старомодни и  имат  ли 

бъдеще?

            Отговорът в чисто човешки план е кодиран в библейската 

максима: ”Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и 

слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво 

въздух?”  ,издигаща  необходимостта  от  толерантност  ,разбиране 

във   възприемането   на   другите,защото   всички   сме 

равнопоставени.В този смисъл националната граница не пречи ли 

за   осъществяване   на   комуникацията   между   поколенията   и 

народите?Не   е   ли   глобализация   с   много   древни   корени 

естественият човешки  стремеж  към  опознаване на  другите и не 

налага   ли   това   наложените     национални     граници     да   бъдат 

премахнати  и  превърнати просто в мост над река.

                          Това   са   въпроси   ,   които   болезнено   назряват   в 

съвременното   общество   “погълнато”   от   комуникационните 

технологии. Националните  граници изгубват своя смисъл, защото 

във     всеки   един   момент   човек   може   да   общува   с   когото   си 

пожелае във виртуалното пространство.

             Ако глобализацията  според английския социолог  Мартин 

Олброу е съвкупност от човешки  действия  срещу екологичните 

последици за цялата   планета, срещу нарастващата опасност от