Библейският текст и литературната творба. Поетика на 

І. Библейският текст и литературната творба

Старобългарската литература е средновековна литература – това значи, че е 
свързана с християнството. Не само защото нейните създатели са християни, а 

защото тя е дълбоко християнска в същността си. Самото християнство е религия, 
основана върху вярата в Исус Христос, чийто живот и учение са представени в 

свещените книги, наречени Нов завет. Християните вярват също, че новозаветните 
събития са предречени в наследените от еврейската традиция текстове и ги приемат 

за предистория на християнството. Ето защо всички тези книги, обединени в един 
общ корпус, наречен Библия, се смятат за свещени. Текстовете на някои от тях 

традиционно се четат по време на богослужението и затова те трябва да са на 
разположение във всеки християнски храм. Голямо достижение на старобългарската 

литература е бил преводът на Библията от братята Кирил и Методий и техните 
ученици – по времето, когато те дали на славянските народи възможност да четат 

свещените книги на родния си, говорим език, тази привилегия нямал нито един друг 
народ – в целия християнски свят Библията се четяла само на книжовен гръцки и на 

латински език. С превода на Библията светите Първоучители създали третата 
християнска цивилизация в Европа – славянската.

Думата ‘Библия’ идва от гръцкото ?? ?????? и означава буквално ‘книгите’. В 
европейските езици тя е възприета в единствено число и означава съвкупността от 

свещените за християнството книги, които се делят на Стар завет и Нов завет. В 
православната Библия има 77 книги – 50 старозаветни и 27 новозаветни, възникнали 

по различно време. Тези книги се наричат „канонични“ (от гр. дума ?? ??????? – 
‘правило’), защото решението колко на брой и кои точно книги да са част от 

християнската Библия е взето официално на църковен събор и има силата на закон.
Старият завет съдържа произведенията, наследени от древноеврейската традиция, 

които най-общо могат да се разделят на три типа: исторически, поетически и 
пророчески. Особено място заемат първите пет книги, т.нар. Петокнижие, които 

преданието приписва на библейския пророк Мойсей; в него се съдържа християнската 
космогония – разказ за това, как Бог сътворил света и първите хора и как избрал 

евреите за свой народ. Части от тази книга се четат по време на богослужението, 
затова всяка църква, включително нововъзникналата през втората половина на ІХ в. 

Българска църква, трябвало да разполагат с текста ?. От Пространното житие на 
Методий, а по-късно и от други старобългарски автори е известно, че още докато 

бил в Моравия, в последните години от живота си, той превел с помощта на своите 
сътрудници целия Стар завет: „Методий преведе бързо от гръцки език на славянски 

всичките библейски книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на 
осем месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец 

октомври...“ (гл. ХV). А в края на ІХ – началото на Х в. в българската столица 
Преслав презвитер Григорий направил втори превод на Петокнижието – толкова важни 

били тези книги за Църквата.
Историческите старозаветни книги разказват за дългата и сложна история на 

богоизбрания народ – евреите, през която те били напътствани от Бога в делата 
си, – от заселването им в Ханаан, обетованата земя, до превземането на Йерусалим 

от цар Навуходоносор и попадането им във Вавилонския плен. Там са известните 
разкази за Ной и големия потоп, за отците Авраам, Исаак и Яков, за Йосиф с 

пъстрата дреха, за попадането на евреите в Египет и живота им там, за Мойсей, 
когото Бог изпратил да ги избави от робството и на когото дал десетте божи 

заповеди. По-нататък следват историите за Давид, който победил Голиат и станал 
цар, за неговия син, мъдрия Соломон, за строежа на Йерусалимския храм, за пророк 

Илия и огнената му колесница, с която се възнесъл на небето и много други.
Поетическите книги са посветени на прослава на Бога или пък съдържат мъдри 

изречения, свързани с вечните въпроси за доброто и злото. На първо място трябва 
да споменем Псалтира, който съдържа 151 химна, които са ненадминати по своята 

образност и емоционална наситеност. Според преданието Псалтирът бил написан от 
еврейския цар Давид, който в литературните текстове често е наричан 

„псалмопевец“, но изследователите смятат, че псалмите са дело на повече от един 
автор. Прекрасни творби са „Плачът на Йеремия“, в който е отразено отчаянието на 

народа след разрушаването на Йерусалим, и „Песен на песните“, сбирка от древни 
сватбени песни, които са сред най-красивите образци на любовната лирика. 

Пророческите библейски книги предупреждават за бъдещето на богоизбрания народ и 
за наказанието, което ще получат онези, които са се отвърнали от Бога. Вълнуващи 

са историите и виденията в книгите на пророците Исая, Даниил, Варух, Йоил, Амос