Социология на правото – проф. С. Наумова

ТЕМА 1 (въпроси 1 – 5)

Юридическият позитивизъм и социологията на правото 

  В края на 19 и началото на 20 век  в юриспруденцията (озн. теорията на правото в 
континенталната   правна   система)   се   наблюдават   два   паралелни   процеса   –   1) 
възникването   и   обособяването   на   социологията   като   самостоятелна   наука   за 
обществото; 2) 

преодоляването на юридическия позитивизъм

. 

  За   първи   път   понятието   социология   се   използва   от   френския   учен   Огюст   Конт   – 
наричат   го   бащата   на   социологията.   Социология   означава   наука   за   обществото. 
Понятието   общество   означава   различни   човешки   съвкупности.   Следователно 
социологията   е   наука   за   различните   човешки   съвкупности,   т.е.   предмет   на   нейните 
изследвания   са   процесите   и   явленията,   съпътстващи   съвместния   живот   на   хората, 
както и факторите, влияещи върху неговата стабилност или дезорганизацията. В края 
на   19   и   началото   на   20   век   се   появява   разбирането,   че   правният   нормативизъм 
(юридическият   позитивизъм)   не   са   достатъчни   за   ефективността   на   юридическата 
практика,   а   са   необходими   по   –   широки   познания   от   областта   на   социологията, 
социалната психология и криминологията. Криминологията е наука, която се занимава с 
причините   и   условията   за   престъпността   (разглежда   престъпността   като   социално 
явление).   Криминалистиката   е   наука,   занимаваща   се   с   конкретно   извършените 
престъпления и ги изследва. Има разлика между двете понятия. За първи път това 
разминаване  между   ежедневните  социологически  познания  и  научната  социология  е 
представено   в   едно   класическо   произведение   на   двама   автори   –   Уилям   Томас   и 
Флориан  Знаниецки  в тяхното известно  произведение  Полският  секянин  в  Европа  и 
Америка   (1918г.,   Чикаго).   В   резултат   на   изследванията   на   тези   учени   и   на 
последователите  им   в края   на  19   и  началото  на   20  век  се  променя   теоретичното  и 
концептуално   разбиране   за   правото   като   система   от   задължителни   правила   за 
поведение,   неспазването   на   които   е   свързано   с   прилагането   на   санкция.   Тогава   се 
появява   едно   ново   понятие   –   правна   област   на   обществения   живот   (ПООЖ),   което 
понятие идва не от юриспруденцията, а от социологията. Венелин Ганев пръв въвежда 
това понятие, той говори за правна реалност. Това понятие дава възможност правото не 
само да се разглежда, но и да се прилага в по – широки граници от гледна точка на 
всички елементи в структурата на обществото. 

 Основни елементи на правната област – в ПООЖ влизат следните елементи:

  ­ необходимост  от правно  регулиране  на определен кръг обществени отношения  на 
определен етап от развитието на обществото;

1

  ­ правното съзнание  като единство от правна информираност, ценностно отношение 
към   правото   и   практиката   по   прилагането   му   и   готовност   за   поведение   в   правната 
сфера;

 ­ правните норми (правото в нормативистичен смисъл на думата);

  ­ правните институции (публични и частни), които играят определена роля, както при 
създаването, така и при прилагането на правото;

 ­ правната дейност по създаване и реализиране на правото.

 Всеки отрасъл на правото изучава взаимодействието между тези елементи, но само 
в   рамките   на   правната   област.   Обикновено   вниманието   се   съсредоточава   само 
върху   тълкуването   на   правните   норми   –   това   е  класическият   юридически 
позитивизъм. Социологията на правото изучава взаимодействието между правната 
област и останалите области в социологическата структура на обществото – вж. 
Фигура номер 1 от Социология на правото... (уч­к, монография). 

ТЕМА 2 (въпроси 6 – 10)

  Проф.   Адам   Подгорецки   и   проф.   Уилям   Еван   (Research   Committee   of   Sociology   of 
Law/Изследователски комитет на социологията на правото), 1962 г. В Ониати, Испания 
се намира международният изследователски институт по социология на правото. 

 Аристотел в неговата никомахова етика свързва правото със справедливостта и казва, 
че най – голямото предизвикателство на всяка правна теория е да се намери баланса 
между  ius  и  iustum  (между правото и справедливостта). Монтескьо в духа на законите 
има една забележителна мисъл – „Духът на законите трябва да отговаря на духа на 
народа”. За същинско обособяване на социологията на правото се смята времето от 
края на 19 и началото на 20 век.

 В рамките на Европа трябва да се спомене името на Фридрих Карл Фон Савини, който 
се смята за основноположник на историческата школа в правото и създава концепцията 
за така нареченото живо право. Под това разбира онези норми, които се създават в 
ежедневното общуване между хората, т.е. хората си изграждат определени принципи, 
норми,   рамки   за   поведение.   Законодателят   решава   дали   да   ги   санкционира   (от 
държавата). 

 Леон Петражицки   въвежда в обращение понятието  

правно чувство

, което в днешно 

време  е   елемент   от  правното   съзнание.   Освен   това   Петражицки   въвежда  поняието 
правна   нагласа,   т.е.   готовността   на   индивида   за   определено   поведение   под 
въздействието на правните норми, но като резултат от неговото чисто психологическо и 
емоционално отношение към тази правна норма (мотив за поведение). 

2

  Бронислав Малиновски е професор в Лондонския университет (1927). Той си поставя 
задачата   да   проследи   процеса  на  зараждане   на   правните   норми   в  обществото.   Той 
създава термина  

правна социализация

  и на базата на експериментите, които прави 

стига   до   извода,   че   някои   неписани   закони   имат   по   –   силно   въздействие   върху 
личността, отколкото писаните закони. Малиновски си задава въпроса може ли да има 
общество без право? За да си докаже тезата той се връща назад във времето като 
прекарва   повече   от   10   години   сред   първобитните   племена.   В   това   общество   няма 
изградена съдебна система, конституция и т.н. Въпреки това теживеят в създадени от 
тях правила, които се спазват. 

 Емил Дюркем – създател на теорията на социалната аномия (номос – закон), озн. липса 
на   норми/обичаи.   На   базата   на   неговите   изследвания   се   създава   теорията   за 
социалната девиация, организираната престъпност. Целият анализ на правото, Дюркем 
пречупва   през   един   човешки   акт   (действие),   към   което   имат   отношение   и   морала   и 
правото   и   религията   и   обичаите,   това   е   актът   на   самоубийство.   В   неговото   най   – 
известно   произведение   „За   самоубийството”,   Дюркем,   разглеждайки   социалните 
причини за това разделя самоубийствата в 4 категории и тези категории и до днес не са 
променени. 

  Ойген   Ерлих   (Австрия)   пръв   употребява   словосъчетанието   правна   социология. 
Европейската правно – социологическа школа за кратко се пренася и на американския 
континент, макар, че американската правно – социологическа школа доста се различава 
от   европейската,   поради   простата   причина,   че   има   големи   разлики   между   англо   – 
саксонската и континенталната правна система. 

  Робърт  Мертън   и  Толкът   Парсънс  –   представители   на  правно   –   социологическата 
школа   в   Америка.   Те   въвеждат   понятието   правен   конформизъм,   като   го 
противопоставят   на   понятието   социална   девиация   и   социална   патология   и   техните 
анализи   и   изследвания   днес   лежат   в   основата   на   почти   всички   международни 
документи,   свързани   с   противодействие   на   престъпността,   корупцията   и 
организираната престъпност. 

 По какво се различават двете школи (на Европа и Америка). Европейската школа е по – 
скоро теоретично ориентирана, а англо – саксонската правна система е ориентирана 
повече към практиката и процедурите. 

 Началото на научно обосновани изследвания в тази насока поставя професор Стефан 
Бобчев, който в края на 19 век прави едно мащабно емпирично изследване (на базата на 
опита).   Той провежда  първото  емпирично  изследване  върху  семейните  отношения  – 
наследяване,   брак,   развод.   Особено   интензивно   е   развитието   на   социологията   на 
правото между двете световни войни и най – вече 30 – те години на миналия век. Тогава 
се появяват няколко социологически дружества – професор Венелин Ганев, който пръв 
въвежда в нашата теория понятието правна реалност. През този период се появява 

3

едно произведение на проф. д – р Вера Златарева – „Проституцията в България” (30 – 
те години). Това изследване е първо по рода си. През тези години се появява едно 
произведение на Никола Агънски – за самоубийствата в България. През този период 
особено активен е Илия Янулов, който е първият  представител на България в МОТ 
(международната   организация   на   труда).   Той   прокарва   един   законопроект   за 
увеличаване   на   възрастовата   граница   за   полагането   на   детски   труд.   Търновската 
конституция няма почти никакво отношение към социологията на правото. 

  Социологията   на   правото   в  Б­я   доста   успешно   се   вписва   в   цялостната   европейска 
правно – социологическа доктрина. 

ТЕМА 4 (въпрос 13)

Правна социализация и правнорелевантно поведение

Социализацияа   е   процесът   на   приспособяване   на   личността   към   действащите   в 
обществото принципи, дейности и форми на поведение. Социализацията е свързана с 
културата (от  cultivare –  обработка  на почвата),  но в съвременната  теория означава 
съвкупност на всички произведения на човешката дейност – материални и нематериални 
ценностите,   както   и   нормите   на   поведение.   Част   от   културата   е   правната   култура. 
Съществуват 4 основни механизми чрез които се формира поведението и те са:

 ­ социализацията ;

 ­ установяване на образци и норми на поведение;

 ­ изграждане на ценности и ценностна система;

 ­ изграждане на определени модели или идеали.

  Социализацията има за краен резултат постигането на така нареченото конформно 
(conformis   ­  съобразен)   поведение/   поведение,   съответстващо   на   изискванията   на 
установените   норми   в   обществото.   Социализацията   протича   по   различен   начин   в 
различните култури и общности и на практика  невинаги конформизмът в една общност 
или   за   една   общност,   означава   конформизъм   за   друга   общност.   Ако   едно   нещо   е 
конформизъм за правото, то същото няма да е конформно за някоя престъпна група 
например.  

А   правният   конформизъм   означава   поведение,   съобразено   с 

действащите в обществото правни норми

. Съществуват много и различни фактори, 

влияещи върху правната социализация, доколкото тя е процес на приспособяване на 
личността към действащите в обществото правни норми. Емпирично е установено, че 
правната социализация приключва в периода на навършване на пълнолетието и затова 

4

законодателят въвежда категориите малолетни, непълнолетни и пълнолетни граждани. 
От   гледна   точка   на   ограничена   юридическа   отговорност   или   липса   на   такава   са 
малолетните   и   непълнолетните.   Различни   са   факторите   в   съвременното   общество, 
които влияят върху правната социализация на непълнолетните. В световен мащаб спада 
възрастовата граница на лица с отклонено (девиантно) поведение и оттам на правните и 
извънправните мерки за ограничаване на различните форми на отклонено поведение. 
Ако правната социализация не настъпи, тогава говорим за т. нар. ранен криминален 
старт, т.е. извършване на правонарушение, чиято най – ярка форма е престъплението 
още   преди   навършване   на   пълнолетие.   Разграничаваме   2   стадия:   реактивен   и 
автономен.   Реактивният   носи   това   наименование,   защото   обикновено   е   реакция   на 
непълнолетния по отношение на всички фактори, които имат социализиращо значение 
например семейството, училището, групата на приятелското обкръжение и се изразява 
в най – различни форми на девиация – бягство от вкъщи, бягство от училище и др. Ако 
този   реактивен   стадий   не   бъде   овладян   настъпва   вторият   стадий,   който   се   нарича 
автономен.   При   него   престъпното   поведение   се   обособява   от   първоначалния   мотив 
(реакция към обществото) и оттам се превръща в стил на поведение. Това е особено 
характерно за икономическата престъпност и финансовата сфера. Субектът (деецът) 
няма чувство за вина. Във всяка държава има различна система за противодействие на 
нарушения   процес   на   правна   социализация.  

Правните   средства   са   само   един   от 

инструментите   за   това.   В   случая   говорим   за   различните   видове   юридическа 
отговорност   и   за   формирането   на   такова   правно   съзнание,   което   да   изключва 
противоправното   поведение.  

Съществуват   и   други   неюридически   способи   за   това. 

Вторият механизъм за влияние на културата е установяването и пропагандирането на 
образци   и   норми   на   поведение.   Това   става   в   процеса   на   общуване   между   хората, 
взаимодействието им в/с различните институции

и усвояването на тези образци и норми, 

които   от   една   страна   улесняват   общуването   в   междуличностното   или   в 
междуинституционалното общуване, а от друга страна осигуряват безопасност за самия 
индивид.  Някои  образци на  поведение  са  формализирани,  към  тях  спада  и  правото 
(едно от най ­ формализираните). Дори в спазването на наякои установени от правото 
норми съществуват и някои стилистични норми на поведение към определен кръг лица 
(военни, полицаи, съдии, прокурори и т.н.). Т.е. трябва да се общува с тези хора по 
определен начин. Третият механизъм за установяване на ценности и ценностна система 
има значение за юристите от две гледни точки: първата е, че цялата правна система е 
своеобразна   йерархия   от   ценности,   които   са   получили   свой   формален   юридически 
израз. Какво място заема правото в ценностната система на личността?  

Всичко това 

може да се изследва обаче само по емпиричен път чрез методите на социологията 
на правото

. Последният механизъм – за разлика от образците на поведение, идеалите 

са символно представяне на нещо, което високо се цени в групата и служи като образец 
за   поведение,   предавайки   се   от   поколение   на   поколение.  

Правната   социализация 

формира   правното   съзнание,   но   това   се   осъществява   на   три   нива:   нивото   на 
обществото, нивото на групата и нивото на личността. 

5