УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И 

ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА „КНИГА И ОБЩЕСТВО”

СПЕЦИАЛНОСТ „МЕДИЙНА ИНФОРМАЦИЯ И РЕКЛАМА”

Р     Е     З     Ю     М     Е

„ПУБЛИЦИСТИКА И НАЦИОНАЛЕН ЖИВОТ”

Автор :Стефан Коларов

     Изготвил :

Преподавател:

София

2013

1

I  .     УВОД

В своята  книга „Публицистика и национален живот“ доц. д-р Стефан 

Коларов представя по оригинален начин драматичните съдби и творчеството 

на някои от именитите българи оставили светла диря в историята на България. 

Показали на всички какво означава любов към Отечеството, патриотичен дълг 

и   истинска   вяра   в   идеали   и   ценности,   но   и   завещали   произведения,   които 

оставят ярка следа в развитието на българската публицистика.

С голяма доза професионализъм авторът ни запознава с живота и делата 

на   тези   български   герои.   Цялата   фактология   е   поднесена   с   лекота   и   така 

възбужда интереса, че неусетно те пренася в онова време и те прави част от 

събитията.   Вдъхновяваш   се,   мразиш,   обичаш,   търсиш   отговор   на   различни 

въпроси.

Книгата се състои от шест глави, всяка, от които описва живота, приноса 

и делото на отделна личност. Шест съвършено различни творци, като всеки от 

тях   е   оставил   чрез   майсторството   на   своето   слово   принос   за   бъдещите 

поколения.

II

   . ПАТОС И БЕЗСМЪРТИЕ

Христо   Ботев   е   една   от   иконите   в   българската   литература   и 

публицистика   и   една   от   именитите   фигури   в   българската   революционна 

дейност. Изповедните му стихове „…Пътят е страшен, но славен, аз може млад 

да загина“…придобили силата на пророчество са заменени от думи, които са 

родени от безграничната вяра в идеали, родени от сърце, в което пулсира сила 

и енергия от живота и борбата, от патриотизма и безграничната любов към 

свободата „.Той, който падне в бой за свобода, той не умира“.

Десетилетия   след   неговата   трагична   кончина   образът   му   придобива 

достолепна   изразителност   и   мъдрост.   Устремения   дух,   безкрайната 

2

саможертва,  дръзка   мисъл  и  хапливо  слово,  безграничността,  чрез   която  се 

потапя в общото дело го издигат над всички общоприети човешки измерения.

Загинал   геройски   едва   28   годишен,   Христо   Ботев   оставя   на   нашата 

поезия,   публицистика   и   журналистика   двадесетината   стихотворения   и 

истински публицистични шедьоври, намерили място отпърво в Каравеловите 

вестници „Свобода” и „Независимост”, а след това във вестниците, които той 

сам   издава   и   редактира   „Дума   на   българските   емигранти”,   „Будилник”, 

„Знаме”, „Нова България”.

Там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал….

Биографията   на   Ботев   описана   в   книгата   ни   запознава   със   семейните 

ценности   и   мястото,   където   се   заражда   любовта   му   към   поезията   и   към 

Отечеството, а легендата за войводата и бунтовната чест намира невероятен 

отзвук в сърцето му. Сам Христо Ботев през 1875 г. споделя на Иван Андонов 

„В детинството си аз слушах от майка си, която знаеше и пееше около триста 

песни, които записах и запомних. Аз често ги пеех. Това всели в душата ми 

наклонност към поезията и особено към народната ни юнашка песен.“

Първото от общо девет деца, Христо Ботев идва на този свят с името си 

на 25 декември 1847 г. /нов стил 6 януари 1848 г. /. Ученическите му години 

преминават в Карлово под въздействието на баща му и създадената от него 

библиотека с книги на руски поети и писатели както и сборници и речници, с 

разнообразно   съдържание.   Даскал   Ботю   обаче   е   искал   да   осигури   добро 

образование на сина си, затова търси съдействие от изтъкнатия възрожденски 

деец, учител, книжовник и руски консул Найден Геров за продължаване на 

образованието на Христо в Московската гимназия. Заминаването на Ботев и 

раздялата с близките му на тази крехка възраст оставят трайна диря в неговото 

съзнание, за което свидетелстват стиховете от по-късния му период, в които 

той рисува свидния майчин образ, бащиното огнище, хайдушкия балкан.

3

Одески години….

Ботев е приет във Втора мъжка гимназия и то като волнослушател, защото 

не бил подготвен достатъчно по всички предмети за постъпване в числото на 

действителните ученици в гимназията.

За това време сам Ботев ще каже „. Като бях ученик аз никак не посещавах 

училището, защото киснех по библиотеките”.

И втората учебна година не била по успешна за младия българин, които се 

прочул като „скандалист”, понеже дружал с одеските босяци и бил задържан в 

карцера на гимназията и от полицията, заради волности и нощни скитания. На 

загрижения   си   баща   Ботев   обяснява   в   писмо   своето   поведение 

така….Невъзможно е да се стои и да се търпи. Тукашните учители и наредби 

не са човешки, но зверски.Трябва да бъде човек от камък, за да ги изтърпи.

От своя страна обаче Българското настоятелство поискало изключването на 

два   ученици   от   гимназията   –   на   Христо   Ботев,   поради   немарливост   и   на 

Димитър Генчев с мотив неблагонадеждност.

За да остане в Русия Ботев търси начин за препитание, затова става учител в 

село   Задунаевка,   където   живеели   българи   бежанци   от   Сливенския   край, 

напуснали родината след Руско-Турската война от 1828 - 1829 г. Животът в 

Задунаевка   се   оказва   истинска   сурова   школа   за   бъдещия   емигрант   и 

революционер.   Ботев   живеел   просто,   при   най-оскъдни   условия,   но   останал 

верен на своя тревожен ум и неспокоен дух.

Със сърце мъжко, юнашко….

Престоят на Ботев в бесарабското село е бил прекъснат през пролетта на 

1867 г., когато в писмо до сина си Ботьо Петков настоятелно го моли да се 

върне   в   Калофер,   защото   семейството   е   изпаднало   в   истинска   беда. 

Завръщането на Ботев съвпада с едно истинско знаменателно за него събитие – 

4

отпечатването на стихотворението Майце си, отпечатано в последния брой на 

в. Гйда.

Творбата   завладява   с   неподправен   патос   и   синовна   преданост.Още   от 

първата   строфа   младия   автор   изповядва   открито   своята   болка,   а   в   цялост 

стихотворението показва откровенията на Ботев, размислите и настроенията, с 

които той се е прибрал в Калофер.

Появата   на   Ботев   предизвиква   интереса   на   близки   и   приятели,   а   в 

Калоферското   класно   училище   веднага   се   усетило   присъствието   на   новия 

учител,   който  замествал   болния   си  баща.  И  тук   Ботев  подхванал   дружба  с 

калоферските   младежи,  чийто   буен  нрав,  приличал  на  неговия.  Учил  ги   да 

стрелят с пушка и да леят куршуми. Говорел им за прекаленото покорство, 

описвал им смелостта на полските патриоти, които решително водели борба 

срещу   руския   царизъм,   разказвал   за   прочетеното   в   произведенията   на 

прогресивните руски обществени дейци и писатели.

Едно друго събитие обаче оставя дълбоки следи в калоферци и те дълго 

повтарят изречените бунтовни думи от своя млад съгражданин. На 11 май 1867 

г.   на   тържественото   отбелязване   на   деня   на   равноапостолите   Кирил   и 

Методий,   след   отслужения   молебен   и   речта   на   учителите   младия   Ботев   се 

изправя пред обществеността и със силен, разпален глас говори за неправдите, 

показаното примирение и за робството, което тегне като хомот.

След   като   започва   да   издава   в.   Дума   на   българските   емигранти   поетът 

публикува   стихотворението   До   моето   първо   либе.   В   това   стихотворение 

намират   отзвук   онези   страстни   думи,   изречени   на   11   май,   тук   оживява 

неговото желание да се посвети на борбата и ясно личи неговата готовност за 

саможертва.   Въпреки,   че   стихотворението   е   изградено   върху   диалог   с 

любимата,   едва   ли   затворения   свят   на   семейството   би   могъл   да   запълни 

неговия душевен мир.

Непримиримостта   на   Ботьо   Петков,   че   синът   му   не   е   довършил 

образованието   си   и   отрицателните   реакции,   които   Ботев   предизвиква   сред 

съгражданите   си   налага   отново   неговото   заминаване   в   Русия.   Така   през 

5

учебната   1865/1866   г.   Ботев   е   записан   като   волно   слушател   в   Историко-

филологическия факултет на Новоруский университет в Одеса.

Таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка  

чужбина…

На 12 септември 1867 г. с 12 турски лири, със златния часовник на своя 

баща и   благословията му дръзкия младеж потегля на път, но не се завръща 

там където царската цензура и репресии, и суровите полицейски ограничения 

тежали   като   окови.   Преминал   през   тиха,   бяла   Дунава   Ботев   попада   сред 

хъшовете, където нито бащина заръка и повеля, нито синовен дълг могат да 

бъдат  задръжка за този, който е роден да бъде свободен. А прощаването с 

Раковски   сякаш   е   повратен   момент   в   революционната   дейност.   Едно 

своеобразно   предаване   на   щафетата   на   борбата   на   един   от   най-достойните 

приемници   на   великото   дело.   Пред   тленните   останки   на   великия   Раковски 

Ботев сякаш полага клетва, за продължаване на битката за жадуваната свобода.

Пътят с многобройни трудности отвежда Христо Ботев в Браила – друго 

известно средище на българските емигранти отвъд Дунава. Там започва работа 

при   калофереца   Димитър   Паничков,   като   словослагател   и   коректор   на   в. 

Дунавска зора. В този вестник се отпечатва и стихотворението Към брата си, 

което   носи   белезите   на   самотата   на   гения,   който   е   изпреварил   времето   и 

съвременниците си и напразно търси съмишленик, който да го разбере.

Артистичните   изяви   на   Ботев,   в   трупата   на   Добри   Войников   започват 

благодарение на Киро Тулешков, дошъл да учи печатарство в Браила, който 

дава интересни впечатления  за неговото поведение и развитие, тъй като са 

стари познайници от Одеса. Ботев не само е избран да играе, но изпълнява 

централни роли в неговите постановки. Киро Тулешков си спомня и и описва 

един   друг   вдъхновен   момент   от   житейската   и   творческата   биография   на 

безсмъртния певец – създаването на едно от най-хубавите му стихотворения. 

6