Все по-често се улавям, че не ми се слуша радио и не ми се четат с интерес вестници – постоянно новините се свеждат до изобличаване и критикуване на някого за нещо си, все някой назидателно размахва пръст и укорява друг, че е извършил куп грехове...

Няма човек, който някога, по някакъв повод да не се е замислил за вечните неща: за Висша сила, за живота след смъртта, за предназначението на живота. Религиозното чувство у човека го подтиква да търси истината и Бога, да ги опознае и да ги живее.

Основата на христянското учение се прилага върху промяната в старозаветните принципи, изграждащи отношенията между хората и Бог и между самите хора.

Каква е истинската същност на този велик празник? Какво трябва да направим, за да сме полезни в този свят?

Разработката е направена за дисциплината "Обща история на Църквата".

Есето е написано за изучаваната в Богословски факултет при СУ дисциплина "Философия на религиите".

В потвърждение ще приведа исторически примери за проявата на такава в продължение на повече от 300 години, и то не другаде, а в нашата страна между мюсюлмани и християни в Средните Родопи

Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски Църкви.

В нашето време на всеобща бездуховност тъмните сили действат особено решително и неприкрито. Окултно и сатанистки учения и занимания се разляха нашироко по цялата земя.

Всяко знание е полезно, и както е казал Учителят на апостол Павел, че ако това учение не е от Бога, то ще отпадне, но да внимаваме да не би да е от него, че тогава ще сме против Бог.