Филтрирай резултатите
1-10 от 11
4 стр.

"Крадецът на праскови"

В повестта на Емилиян Станев ”Крадецът на праскови” взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите...
3 стр.

Българската литература по време на войните

Българската литература по време на войните - състояние, оценки, литературни полемики. Литературните кръгове и общности - естетически взаимооношения...
12 стр.

Никола Вапцаров

През 30- те и 40 – те години на ХХ век Вапцаров навлиза в литературата дръзко със своята лирика – едновременно отричаща настоящето и утвърждаваща възвишената човешка нравственост, порива към справедлив и красив живот.
6 стр.

"Бай Ганъо"– пътуването от своето към чуждото

През 90-те години на 20 век се наблюдават три водещи тенденции в в българската литература, представящи различни творчески концепции – народничество, социалицъм, социален критицизъм и индивидуализъм.
5 стр.

За литературни произведения, изучавани в 8 клас - таблица

Произведение, епоха, жанрови особености, тема, основна идея, нравствен проблем, конфликт, герои, сюжет и фабула, композиция.
2 стр.

"Септември" от Гео Милев - пищови

Безспорно, приносът на Гео Милев в развитието на българската литература е голям. Поетът модернист обогатява реалистичния подход в пресъздаването на революционно променящия се свят, поставя акцент върху предметното начало и прониква в пластовете...
17 стр.
4 стр.

Атанас Далчев

Атанас Далчев заявява своето присъствие в националната ни литература през 20-те години на миналия век - време на модернистични търсения, изразяващи се в дистанцирането от символизма и завръщането на словото към изначалната му сетивност и първичност...
3 стр.

Родът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена

План за литературноинтерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов, “Преди да се родя” от Ивайло Петров, “Да се завърнеш…” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна.
2 стр.

Любовта и дългът към рода и семейството - тезисен план ("Дервишово семе")

В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции. Законът на рода и закона на сърцето не се спазват едновременно, а взаимно се противопоставят.