Филтрирай резултатите
21-30 от 77
7 стр.

Човекът и времето в романа “Железният светилник”
Отношенията “личност-род-история” са проблемен център на романа “Железният светилник”. Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен проблем –изгражданетo.
4 стр.

П.К.Яворов – поет на раздвоението
Със стиховете си, в които страда с онеправданите и протестира срещу националната несправедливост, изпъква като един от най-отзивчивите, най-социалните български поети. Цялото творчество на Яворов е подчинено на драмата на съвременния човек...
2 стр.

Елин Пелин - "Под манастирската лоза"
Самият Елин Пелин определя творбата си „Под манастирската лоза“ като „най-хубавата“ и „най-човечната“.
3 стр.

Любовта - спасение в "Ще бъдеш в бяло" от Пейо Яворов
В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.
2 стр.

Конфликта на ценностите в повестта „Гераците”
Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и дълбоките противоречия и произтичащите от тях нравствени процеси.
2 стр.

Светът на Елинпелиновите герои
За разказите "Задушница", "Ветрена мелница", "Косачи"
2 стр.

Сън, действителност или фантазия е срещата в есенния ден (Павел Вежинов - "В един есенен ден по шосето" )
„Трябва да се живее” - Казва героят на Павел Вежинов и разказът се насочва към размислите за живота и неговия смисъл.
4 стр.

Димитър Димов, “Осъдени души” – тема, идеи, мотиви, герои
Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в “Осъдени души”, тютюнът в “Тютюн”).
2 стр.

Никола Вапцаров - "Песен за човека"
Поемата „Песен за човека” отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката „моторни песни”. В нея доминират вярата надеждата и любовта:Вярата на Вапцаров в духовната еволюция на човека...
3 стр.

Повестта “Преди да се родя” на Ивайло Петров
В “Преди да се родя” Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.