Филтрирай резултатите
81-90 от 93
3 стр.

Поетичният свят на Сафо

Сафо е единствената жена-поетеса, чието име заема достойно място сред най-великите представители на древногръцката лирика.
3 стр.

Уникалното в духовния свят на античния човек

Проблемът за ролята на съдбата в древногръцката драматургия е не само обект на художествено изображение, но и характерна особеност при разрешаването на конфликта.
2 стр.

Трагичният път на самопознанието в „Едип Цар” на Софокъл

Едип Цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности...
2 стр.

Трагичната вина и съдбовната предопределеност в „Едип Цар” на Софокъл

Вярата, че човешкият живот е предопределен и подвластен на една велика сила, наречена съдба, е определяща за нравствения свят на героите в драматургията на Софокъл.
3 стр.

Трагична вина и съдбовна предопределеност

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце.
3 стр.

Tрагична предопределеност на човешката вина (Софокъл- "Едип Цар")

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.
2 стр.

Символиката на слепотата и зрението в трагедията „Едип Цар” от Софокъл

Ппроблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр.
4 стр.

Образът на Хектор

Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат “любимото чедо на Омир”. За него Омир използва епитетите “лъчезарен” и “велик”. Образът на троянския вожд няма предходна степен в микенския епос.
3 стр.

Силата на любовта и неотменния човешки дълг (Софокъл- "Антигона")

В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и законите в човешкото общество, от ко­ито се ръководят героите на творбата.
3 стр.

Образът на "промислителя" - художествено прозрение за цивилизацията на човешкия прогрес

Трагедията „Призованият Прометей” на древногръцкия драматург Есхил отразява формирането на естетически представи за връзката между човека и неговата съдба, но в контекста на ясно изразени митологични вярвания.