Филтрирай резултатите
1-10 от 36
3 стр.

Хектор

"Илиада" е художествено отражение на света на древните гърци и дава широка представа за техния живот и мироглед. Тя е класически героически епос, защото славното минало е идеализирано и в центъра на изображението стои голямо историческо събитие...
2 стр.

Темата за гнева и помиренито в поемата "Илиада" на Омир

Омир започва своето призведение, като разкрива силния гняв, който изпитват героите. Боговете имат спорове помежду си. Хера изпитва гняв, който е причина за неразбирателства и разделяне на два лагера...
2 стр.

Трагедията на силната и непреклонна личност

Софокъл е един от най-видните трагици на старогръцката литература. Заради умението си да изгражда ярки образи на герои със силен характер...
5 стр.

Гняв и помирение в “Илиада”

В древна Елада от героичната епоха до края на античността “Илиада” е била едновременно идеал за литературно творчество, но също така и средство за възпитание на обществото и отделните му членове.
2 стр.

Протестът на Терсит и гневът на Ахил

В поемата „Илиада” Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие...
3 стр.

Ахил - между човека и божествето

Илиада” разкрива сложните взаимоотношения между хора и богове, създава се представата, че олимпийците непрекъснато бдят над човешкия свят...
1 стр.
2 стр.

Образът на Омировият човек

Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство...
2 стр.

Прометей - символ на човеколюбието и борец срещу тиранията

Есхил е наричан ''баща'' на трагедията и го нареждат до Софокъл и Еврипид. В тази трагедия величествения герой е Прометей, който се жертва за спасението на човечеството....
4 стр.

Проблемът за дълга в трагедията

Трагедията "Антигона" е част от трилогията за Едип цар и е свързана с мита за родовото проклятие над Лабдакидите. Софокъл обаче освобождава своите герои от тежестта на съдбовната предопределеност и насочва вниманието към деятелната личност...