Филтрирай резултатите
371-380 от 411
2 стр.

Свети Методий
Свети Методий е роден ок. 815 г. в Солун, умира на 6 април 885 г.във Велика Моравия (на територията на днешна Чехия).
3 стр.

Възхвала на словото и духовния полет на народа в "Азбучна молитва"
Съчинение-разсъждение върху "Азбучна молитва" на Константин Преславски...
4 стр.

Константин-Кирил Философ - отшелник, мъченик и апостол, според Житието му
Един от най-обаятелните образи на християнски светци в старобългарската литература е този на Константин-Кирил Философ.
4 стр.

Славянския патриотизъм в “Азбучна молитва”
Поводът за написването на акростиха “Азбучна молитва” от Константин Преславски е специфично славянски, български – приемането и утвърждаването на писмеността на двамата солунски братя – Кирил и Методий.
3 стр.

“За буквите” – пламенна защита на славянската писменост
Ревностен последовател на Крило-Методиевото дело, Черноризец Храбър е страстен негов бранител. Трезвата му преценка на учен, ангажиран със съдбините на своя славянски род го подтиква да напише безсмъртното си произведение “За буквите”.
3 стр.

Образът на Константин Кирил Философ според пространното му житие
Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.
3 стр.

“Проглас към Евангевието” – възхвала на писменото слово
“Проглас към Евангилието” на Константин-Кирил Философ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век.
3 стр.

“Шестоднев” - анализ
“Шестоднев” е едно от най-значителните произведения в старобългарската литература - по обем, съдържание, идеи.
3 стр.

„Ходене на Богородица по мъките”-между греха и милосърдието
Апокрифът, написан от Григорий Цамблак „Ходене на Богородица по мъките” е разказ за греха на хората и милосърдието в лице на свят човек- Богородица, Божията майка, която измолва сина си не да опрости греховете на грешниците-хората...
2 стр.

Старобългарска литература - "Пространно житие на Кирил"
Художествена измислица и реалност изграждат внушенията за достоверност на старобългарското житие. Човешкият живот, разказан в текста като събитийна последователност, е обект на идеализация.