Филтрирай резултатите
51-60 от 368
1 стр.

Туристическа дестинация-основни понятия.
Понятието туристическа дестинация се свързва със смислово значение за място, селище или регион, което е посещавано, с цел туристическо пътуване. Обикновенно това са места, които се отличават със способността си да привличат туристи....
1 стр.

Туристическо търсене. Сезонност в туризма
Туристическото търсене е особен вид търсене, тъй като се търсят, предлагат и употребяват туристически услуги, стоки, обогатяване на културата, извършване на рекриационни дейности....
1 стр.

Място и роля на туризма в икономиката и социалната сфера
Стопанството на страната се разделя на сектори. Сектора на услугата е свързан с туризма. Туризма заема все по-голямо място в икономиката като годишния растеж на броя на туристите е приблизително 4%, а приходите се увеличават още повече...
37 стр.

Проект по екскурзоводство
Съвременен облик на туризма и туристическите ресурси в териториалния обхват на област Габрово...
18 стр.

Фернандо де Нороня
Фернандо ди Нороня е красив архипелаг с девствени плажове, пейзажи и диви животни, който се намира 354 km (220 мили) разстояние от североизточното крайбрежие в Бразилия...
13 стр.

Туризмът в Гърция
Министерството на Туризма има за главна цел да очертае туристическата политика и конкретната схема на развитието на туризма в Гърция в рамките на държавната политика...
7 стр.

Предпоставки за развитие на винен туризъм в България
Световни дестинации, ресурси и региони за развитие на винен туризъм...
12 стр.

Развитие на селски туризъм в община Дулово
Селския туризъм обхваща всички туристически дейности, развивани на село. Основното е алтернативните среда и пространство, които той предлага...
6 стр.

Възможности за туризъм във Видинска област
Област Видин се намира в Северозападната част на България. Географското положение на областта определя развитието й като транспортен, търговски и културен център...
3 стр.

Социално-икономическо значение на аграрния туризъм за България
Вследствие на проведените у нас аграрни реформи, българското земеделие придоби дуална структура – от една страна се формираха огромни арендни стопанства, включително кооперации, а от друга – много на брой дребни производители...