Филтрирай резултатите
971-980 от 1000
2 стр.

Смъртта и свободата в "На прощаване"

Двата изхода от борбата очертават житейската перспектива пред бореца за национална и общочовешка свобда...
1 стр.

Серафим на Йовков

Нравствения дълг на човека в обществото е основен проблем в разказа. Той много убедително-чрез поведението на главния герой Серафим показва, че човек се проявява цялостно в делничния момент , когато на изпитание е поставена неговата нравственост...
5 стр.

Синовната обич на бунтовника

Стихотворенията на Христо Ботев са най-често под формата на изповед-обръщение. Чрез тях поетът споделя най-съкровени чувства с близък човек. Написано по време, когато Ботев се готви да премине Дунава с четата на Жельо войвода, „На прощаване”...
2 стр.

Двете кражби в дома на Нено чорбаджи

Кражбата е опасен порок и антихуманно престъпление, но тя е отвратителна, особено, когато е съпътствана с погазване на свети чувства, сред които са обичта на майката и бащата...
2 стр.

Темата за любовта в разказа "Дервишово семе"

Разкрива силата на любовта между Рамадан и Силвина и нейната трансформация през годините....
1 стр.

Автобиография на Бранислав Нушич

Анализ на главата "Чужди езици" от Бранислав Нушич....
2 стр.

Анализ на "Прозорец" - Далчев

”Прозорецът е най-често срещаният образ символ в поезията на Далчев, дал и заглавието на 1та му стихосбирка. Смисловият обем на понятието води към представата за граница – м/у дома и пътя, човека и света...
1 стр.

Топлата човечност на Смирненски в лир. „репортажи” от цикъла „3имни вечери”

Цялото зряло творчество на Смирненски доразвива тази традиция. В конкретно исторически план тя е реализирана в двата цикъла: „3имни вечери” и „Децата на града” от сборника „Да бъде ден!”. В тях поетът продължава и хуманистичната линия на...
2 стр.

Към брата си

В основата на смисъла на стихотворението „Към брата си” е пак страдащият човек, разпъван между любовта и омразата между пулсациите на откликващото сърце и апатичната заст....
3 стр.

Елин Пелин-„Ангелинка” Магията на любовта

Без любов човешкият живот изглежда мрачен и безсмислен,душата прилича на тъжно цвете,неогряно от животворни слънчеви лъчи.Копнежът да обичаш и да бъдеш обичан е благословен от самата природа,защото без него светът на хората не би съществувал...