Филтрирай резултатите
271-280 от 289
6 стр.

Философия на Новото Време - Барух Спиноза
Холандски философ. Роден на 24 ноември 1632 г. евреин. Завършва училище за равини. Интересува се от математика. Спиноза изказва публично усъмняване в религиозните писания. Санкциониран е с малко отлъчване.
7 стр.

Философия на Новото Време - Рене Декарт
Основна теза: “Мисля, следователно съществувам". Смята я за вродена идея. 31.03.1596 г. във Франция. Баща му е благородник. 1606-1614 – учи в йезуитския колеж.
3 стр.

Философия на Новото Време - Джон Лок
Роден на 29 август 1632 г. в семейство на адвокат. Изучава в Оксфорд философия и медицина. Член на Лондонското кралско природно научно общество. Съветник на граф Шестбури. Твори по време на реставрацията.
4 стр.

Философия на Новото Време - Готфрид Лайбниц
Опит за философско обосноваване на плурализма. Има принос в правото, философията, физиката и в логистиката (4 закон – за достатъчното основание). Съдейства за изграждането на Академия на науките в Берлин, Петербург.
6 стр.

Тома от Аквино (1224/5 – 07.03.1274 г.)
Биография, съчинения, 5-те философски доказателства за Божието битие.
2 стр.

Анселм Кентърбърийски (1033-1109г.)
Отношение вяра – разум – учението на Анселм Кентърбърийски следва схващанията на Августин. Разумът изхожда от положенията на вярата. Неговото предназначение е да разгърне и задълбочи това съдържание.
3 стр.

Джон Скот Ериугена (810 - 877)
Родом от Ирландия. След 845 г.е в двора на Карл ІІІ Плешивия, където превежда някой от основополагащите текстове на източното богословие. Между 862/866 пише основното си съчинение “За разделението на природата”.
2 стр.

Григорий Нисийски (335 – след 394)
Въпросът за богопознанието, антропологията на Григорий, относно историчността на човека и др.
2 стр.

Климент Александрийски (150 - 215)
Роден в атинско семейство. Климент пътешества, посещава различни образователни центрове в древния свят, среща Пантен, които го въвежда в християнството и променя целия му живот. Пантен основава катехитичното училище в Александрия.
4 стр.

Стрес и душевно здраве
Стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично. Освен специфично действие всички агенти