Политическият имидж е едно от решаващите условия за спечелването на 
избори в съвременните обещества.Той се формира по определени 
правила,като основна цел е да се наложи позитивният образ в публичното 
пространство на кандидатите от политическите партии.Политическият 
имидж има своя предистория,благодарение на която се стига до сегашните 
модерни имиджови практики в политиката.

1.Генезис и дефиниция
- Първите начални прояви на политическия имидж могат да се търсят още 
преди новата ера.То възниква като социален феномен с различен начин на 
убеждаване на хората от сегашните модерни практики.Пример за това е 
Древна Индия,където е имало специално назначен човек от краля,който е 
отговарял за контактите му с хората.Тези кълнове на политически имидж 
обаче най-напред  се зараждат чрез политическата комуникация между 
гражданите и властния елит в Древна Гърция,тъй като там високо се е 
ценяла философията и реториката. Според  проф. Минчо Семов „едно от 
най-забелижителните постижения на античната политическа мисъл и 
практика е откриването на избирателния механизъм като формула за 
определяне на длъжностните лица,при която в основата на избирателната 
процедура е родът или териториалната община,в която обикновено той се 
разполага.Родът или общината избира своите водачи и представители за 
по-горния етаж на избирателната процедура”.По подобен начин стоят и 
нещата в Древен Рим. Хора като Калисфен-летописецът на Александър 
Македонски,Юлий Цезар,Конфуций са едни от първите,които хвърлят 
светлина  върху тази толкова специфична политическа дейност-
формирането на политически имидж. И както е написал проф.Георги 
Манолов „не може да не забележим ,че още в най-дълбока древност-преди 
новата ера,се е появил интерес и към двете форми на комуникация – 
вербалната и невербалната,което е твърде важен момент в развитието на 
публичната комуникация като цяло.”
По- късно през Средновековната епоха възходът на политическата 
комуникация и имидж намалява и не се отбелязват значими 
постижения,тъй като църковно-теологическата доктрина е господствала 
във всички социални сфери, макар че самата църква първа е използвала 
думата „пропаганда”, за организиране на походи срещу мюсюлманския 
халифат и за разпространението на Божието слово.
Доста време след това се дава силен тласък в еволюцията на политическия 
маркетинг,голяма роля за което изгрива развитието на печатарството,макар 
това да става малко по-късно в Европа сравнение с Щатите,където един от 
лидерите на революцията Самюел Адамс демонстрира редица техники и 
методи за връзки с обществеността,влизащи в състава и на съвременния 
PR.Това са създаването на организация,която да оглави кампанията и да 
обедини хората,използването на символи,оказващи емоционално 

1

въздействие,използването на лозунги,представящи сложните проблеми в 
опростен вид чрез употребата на лесно запомнящи се 
стереотипи,организирането на събития,които привличат вниманието на 
обществеността и насочват общественото мнение,изпреварването на 
опонента чрез излагане на собствена интерпретация за събитията,така че тя 
да бъде възприета като първата и единствено правилна позиция и чрез 
използването на всички възможни канали за влияние върху общественото 
мнение.Всички тези техники са били много ефективни.Особено голяма 
роля изиграват по време на дискусиите относно създаването на 
Конституцията на САЩ през периода 1787-1788 г. които дават началото и 
„ратифицират” професионалната практика на пъблик рилейшънса и 
налагат първите модели политическия имидж.
Главните насоки на тогавашните имиджмейкъри в САЩ е било 
„разработката на вербалния образ на политиците в два водещи 
аспекта:създаване на популярен публичен имидж на кандидатите и 
целенасочено осмиване и оклеветяване на политическия опонент.”
Това са основите на бъдещия политически и модерен имидж и неговите 
варианти-позитивен и негативен.
Трябва да споменем,че с полагане на основите на модерния имидж ,все 
повече навлиза и методът за „заблуждаване на публиката”,по точно 
нейното манипулиране.С имено това се свързва и американецът Финеас Т. 
Барнам,който е шеф на пътуващ цирк и се изявява като изключителен 
манипулатор,внушавайки на публиката конкретно желание с определено 
съдържание.По-късно с развитието на модерните техники и технологии в 
края на XIX в., в хода на политическите кампании в САЩ лидерите на 
политическите партии активно използват тези техники,следвайки 
напредъка на печатарските технологии и др., с които политическите 
кампании бележат нов,по-висок етап на развитие.
Общо взето това е предисторията на модерният политически имидж.
По-голямата част от специалистите считат,че политическия имидж в 
предизборните кампании датира от началните десетилетия на XX в. 
Това става първо в САЩ по време на т. нар. „първични избори” за 
кандидат – президент (първите са през 1903 г.),на които партиите чрез 
политическа реклама и други форми предварително тестват образа на 
свойте кандидати пред електората. Тук не можем да не споменем,че 
първата професионално подготвена предизборна кампания е на 
Фр.Д.Рузвелт  през 1936 г. в САЩ,която поставя началото на нещо ново и 
различно в цялостното развитие на политическия маркетинг. 
Така разглеждайки еволюцията на политическия имидж стигаме до едно 
сполучливо обобщение на възникването и развитието на пъблик 
рилейшънса в политическата област,което е направил българският учен Р. 
Маринов ,който на базата на американския опит извежда шест главни 

2

периода в еволюцията на PR-а,които датират от началото на ХХ в. до наши 
дни.Това са:
1.зародишна ера (1900-1917 г.)
2.Първата световна война (1917-1919 г.)
3.разцвет през 20-те години (1919 – 1933 г.)
4.ерата на Ф. Д. Рузвелт (1933-1945 г.)
5.следвоенна ера (1945 – 1965 г.)
6.ерата на имформационното общество (от 1965 г. до сега)

През последният период обаче ролята на модерния пъблик рилейшънс 
неимоверно  много нараства. Според  проф. Георги Л. Манолов  „тази 
периодизация изцяло се отнася към еволюцията на пъблик рилейшънса 
,поради което някой би могъл да оспори нейното причисляване към 
настоящата проблематика; но два пъти по-вярно е и това, че съвременният 
политически имидж ( неговото формиране,моделиране,представяне) 
изобщо би бил невъзможен,ако не ползваше надежните техники на 
днешния пъблик рилейшънс.”
Днес политическия PR,отдавна превърнал се във важен механизъм за 
регулиране на отношенията между властта и народа,обезпечава 
привлекателния образ на политическите институции и легитимността на 
властта.
Така в резултат на „инвазията” на електроните медии в социалния 
живот,особено на телевизията като основно средство за масова комункация 
предиизборният политически имидж търпи силно развитие през втората 
половина на ХХ в..Всичко това води до създаването на специализирани 
институции,занимаващи се с имиджа на кандидат-политиците.Така според 
проф.Георги Л. Манолев „след Втората световна война в почти всички 
страни на Запад формирането на политическия имидж по време на 
кампаниите постепенно се превръща от импровизирано занаятчийско 
начинание във високоразвита професионална дейност – плод на уменията 
на десетки различни специалисти – съветници, експерти и 
имиджмейкъри.”

В теоретичен план иначе понятието „имидж” е въведено в науката от 
американските икономисти Б. Б. Гарднър и С. И. Леви (1955) и буквално 
означава „конкретен начин, по който една или друга стока се налага в 
съзнанието на хората, които са нейни евентуални купувачи”.Понятието, се 
отъждествява с облика на дадена социална институция, личност ,фирма 
,стока или услуга. Терминът „имидж” добива все по-широко 
разпространение и вече се определя като „съвкупност от възприятия, 
впечатления, предубеждения, знания, идеи, настроения, опит, оценки и 
чувства, които формират общественото мнение”.

3