ТЕМА 6

ВЛИЯНИЕ НА КОРПОРАТИВНАТА КУЛТУРА ВЪРХУ МЕНИДЖЪРСКИТЕ РЕШЕНИЯ В

ОРГАНИЗАЦИЯТА

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Съдържание на темата:

6.1. Аспекти на влияние на корпоративната култура върху мениджърите и техните решения

6.2. Процесът на взаимно влияние между корпоративната култура и корпоративният мениджмънт

6.1. Аспекти на влияние на корпоративната култура върху мениджърите и техните

решения

Мениджмънтът е процес на интегриране на средствата и задачите за постигане на определени

организационни   цели.   Реализира   се   чрез   изпълнение   на   четири   основни   функции   –   планиране,

организиране, ръководство и контрол. Отличителна характеристика на мениджмънта е правото за
вземане на управленски решения, което засяга и включва всички управленски функции. В този смисъл

правото за вземане на решения, свързани с организационното развитие, е присъщата характеристика,
отличаваща мениджърите от останалите сътрудници. 

Като неотделима част от персонала  на организацията мениджърите  споделят вярванията и

ценностите   на   установената   култура.   Нормите   на   корпоративната   култура   се   отразяват   както   в

процеса на вземане на решения, така и в особеностите на самото решение, вследствие на което тя
може да стимулира или да ограничава фирменото управление. Във връзка с това силата на влияние на

културата върху персонала като цяло може да се определи от две предпоставки:

1.   Общосподелените   ценности   формират   корпоративна   идентичност,   проявяваща   се   в

определени поведенски норми. Те имат функцията на законови постановки за членовете на дадена
социална (корпоративна) общност.

2. Неспазването на тези норми от страна на определени сътрудници би довело до тяхното

изолиране   от   останалите   членове   на   организацията.   Този   процес   се   съпътства   от   чувства   на

разочарование, фрустрация и страх у изолирания сътрудник и води в крайната си фаза до напускане
на корпорацията.

По   този   начин   корпоративната   култура   предопределя   управленското   поведение   както   на

ръководителите с дългогодишен стаж, така и на новопостъпилите мениджъри в компанията. В същото

време   съществуват   и   определени   възприятийни   различия   между   тези   две   групи   ръководители,
обусловени от степента им на възприемчивост на установените ценности.

Основното различие се изразява в това, че мениджърите с дългогодишен стаж в организацията

споделят   почти   несъзнателно   нейните   културни   ценности.   При   тях   конфликтът   между   лични   и

фирмени   възприятия   е   бил   разрешен   в  миналото.   Вследствие   възприемането   на   корпоративните
ценности   тези   мениджъри   реагират   и   управляват   под   влияние   на   съществуващите   културни

разбирания. Това са предимно мениджъри от висшите и от средните нива на управленската йерархия.

За   разлика   от   тях   новопостъпилите   ръководители   спазват   установените   норми   по

необходимост, а не поради лични аспирации

1

. При тях конфликтът на ценностите може да се разреши

по три начина:

а)   чрез  

съобразяване

  със   съществуващата   култура,   когато   си   „налагат”   целенасочено   да

възприемат установените ценности и норми;

б)   опит   за  

промяна

  на   ценностната   ориентация,   когато   се   опитват   да   повлияят   върху

ценностите на компанията; 

в) 

напускане

 на организацията, когато установят че е невъзможен компромис между личните

разбирания и корпоративните приоритети.

В   повечето   случаи   мениджърите   възприемат   първия   вариант   и   съгласуват   собственото   си

поведение с общокорпоративното. С течение на времето те се обвързват постепенно с културните

1

 В повечето случаи ценностите на организацията и новопостъпилия сътрудник се различават.

1