1

Изучаването   на   историята   има   важно   значение   за   управлението   и 
развитието   на   чивешкият   потенциял.   Историческата   перспектива 
дава   възможност   да   се   проследи   възникването   на   теория   за 
управлението.

Със зареждането и развитието на промишленото производсво през 
XVIII-XIX    век се очертава необходимост от нови знания и умения, 
които трябва да притежават собственици и работници.  В средата на 
XIX век Робърт Оуен издига идеята, че хората са най9важният фактор 
в производствения проце. Първоначално Оуен е бил последовател на 
класическия либерал и утилитарист Джереми бентам. Въпреки  това 
с   течението   на   времето   първият   придобива   все   повече 
социалистически   възгледи,   докато   вторият   започва   да   мисли,   че 
свободният   пазар   (   и   по-конкретно   правото   на   работниците   да   се 
местят   и   да   избират   работодателите   си   и   къде   да   работят),   ще 
освободи работниците от зависимостта им от капиталистите. Оуен 
Браун смята , че производителността  може да се увеличи  , когато 
работниците   имат   по-добри   условия   на   труд   и   живот   и   взаимна 
поносимост по между си. 

През 1835година Ендрю Юр издава първият труд, в който „човешкият 
фактор“ на производство се разглежда като равен по значимост на 
„механичния“ и „комерсиалния“. Бил е привърженик на оперативното 
разделение на труда.

Нуката   за   управление   е   сранително   нова   от   края   на    XIX  век     и 
началото на XX век. Акцентът е поставен не върху последователност 
и   деференциация,   а   върху   ролята   на   човешкият   фактори   етичните 
ценности за ефективността на управленския процес.       

Процес ът се дели на 

класическо и хуманистично

:

•

Класическото   направление

-   характеризира   с   е   с   научни   и 

рационални   подходикъм   изследването   на   процесите   на 
управление и ефективно функциониращи  механизми