Тема 18

В условията на глобализация 
и   на   фона   на   новите 
транснационални   заплахи   за 
международната   сигурност, 
България   се   стреми   към 
развитие на сътрудничеството 
сред

международните 

институции   в   регионален   и 
глобален   аспект.   Основен 
приоритет   на   българската 
външна

политика

е 

утвърждаването   на   страната 
ни   като   последователен, 
надежден   и   предвидим 
съюзник   в   НАТО,   ОССЕ   и 
другите

международни 

организации   за   сигурност. 
Чрез   участието   си   в   тяхната 
дейност,

българската 

дипломация полага усилия за 
постигането на по-справедлив 
и   стабилен   международен 
ред, основан на спазването на 
международното

право, 

върховенството   на   закона, 
демокрацията и зачитането на 
правата на човека.
България   дава   своя   принос 
към

укрепване

на 

политическия   диалог   в 
рамките   на   НАТО,   на 
трансатлантическите 
отношения и стратегическото 
партньорство   НАТО-ЕС,   към 
операциите   и   мисиите   на 
Алианса в отговор на кризи и 
развитието   на   съюзните 
военни

способности, 

съобразно

националните 

възможности   и   приоритети. 
Активно   участваме   в 
дейностите на ОССЕ, с оглед 
по-нататъшното 
утвърждаване   на   ролята   на 
България   в   областта   на 
сигурността   в   Европа,   в 
предотвратяването

и 

урегулирането на конфликти, 
и   в   следконфликтното 
възстановяване.

Важно 

измерение   на   българската 
външна

политика

е 

прилагането

на 

международните   договори   в 
сферата

на 

неразпространението, 
разоръжаването и контрола на 
въоръженията,   и   участието   в 
работата   на   международните 
организации   и   режими   за 
експортен контрол.    
България

разглежда 

сътрудничеството

в 

Югоизточна   Европа   и 
Черноморския   регион   като 
една   от   приоритетните   цели 
на   външната   политика   на 
страната.   Като   страна-членка 
на   Европейския   съюз   и 
НАТО, България се стреми да 
провежда

балансирана 

политика   със   своите 
непосредствени

съседи. 

Страната   участва   в   няколко 
на

брой

регионални 

инициативи, спомагащи както 
за   укрепването   на   връзките 
между отделните страни, така 
и   за   засилване   на 
междурегионалното 
сътрудничество   с   Дунав, 
Централна   Азия   и   Близкия 

Изток   по   въпроси   като 
транспорт,

енергетика, 

опазване на околната среда и 
т.н.

Процесът

за 

сътрудничество

в 

Югоизточна

Европа 

(ПСЮИЕ)   е   форум   за 
дипломатически

и 

политически

диалог. 

Началото на инициативата бе 
положено   на   Софийската 
среща   на   министрите   на 
външните работи на страни от 
Югоизточна Европа (6-7 юли 
1996 г.), когато бе решено да 
се   развива   сътрудничество 
между страните-участнички в 
следните четири области:
-   укрепване   на   стабилността, 
сигурността

и 

добросъседството;
- икономическо развитие;
-   хуманитарни,   социални   и 
културни въпроси;
-правосъдие,   борба   с 
организираната   престъпност, 
незаконния   трафик   на 
наркотици   и   оръжие, 
тероризма.
В

ПСЮИЕ

страни-

участнички   са:   Албания, 
Босна   и   Херцеговина, 
България,   Гърция,   Република 
Македония,

Молдова, 

Румъния,   Сърбия,   Турция, 
Хърватия и Черна гора, която 
стана   11-ият   пълноправен 
участник   в   ПСЮИЕ   на 
Срещата на върха на ПСЮИЕ 
през май 2007 г. в Загреб.
Сътрудничеството   в   рамките 
на ПСЮИЕ се осъществява в 
следните формати:
-   Ежегодни   срещи   на 
държавните/правителствените 
ръководители  на  страните   от 
ЮИЕ (Среща на върха);
-   Ежегодни   срещи   на 
министрите   на   външните 
работи;
-   Ежегодни   срещи   на 
председателите

на 

парламенти;
- Срещи на ресорни министри 
по   въпроси   от   техните 
компетенции;
-   Заседания   на   Комитета   на 
политическите директори. 
Понастоящем 
председателстваща ПСЮИЕ е 
България   (май   2007   г.   –   май 
2008   г.).   Българското 
председателство   си   е 
поставило амбициозни цели и 
програма – консолидиране на 
стабилността и сигурността в 
региона; успешно завършване 
на процеса на трансформация 
на регионалните инициативи, 
свързан   със   закриването   на 
Пакта за стабилност за ЮИЕ 
и създаването на негово място 
на   Съвет   за   регионално 
сътрудничество;   прилагането 
на   принципа   за   “регионална 
принадлежност”;   развитие   на 
инфраструктурата, 
енергетиката,   икономиката,   в 
това   число   и   на   публично-
частните

партньорства; 

задълбочаване

на 

сътрудничеството   в   областта 

на

правосъдието

и 

вътрешните работи и т.н.
Част   от   този   процес   на 
трансформация

на 

регионалното сътрудничество 
в ЮИЕ е и трансформирането 
на   дейността   на   Пакта   за 
стабилност за ЮИЕ, който се 
счита, че успешно е изпълнил 
задачата   си   да   стабилизира 
региона,   и   създаването   на 
новата   структура   –   Съвет   за 
регионално   сътрудничество 
(СРС),   който   да   наследи 
ценните   активи   на   Пакта.   В 
същото   време   се   запазва 
водещият

политически 

формат   на   Процеса   за 
сътрудничество   в   ЮИЕ   за   в 
бъдеще с цел да се превърне в 
платформа   за   европейска   и 
евроатлантическа интеграция. 
България

развива 

добросъседски   отношения   с 
всички   страни   в   региона   на 
Югоизточна   Европа.   Поради 
географското й разположение, 
тя   е   включена   във   всички 
регионални   инициативи   и 
организации,

а

през 

територията   й   преминават   5 
от

общо

10-те 

инфраструктурни 
трансевропейски коридора.
България

подкрепя 

европейската

и 

евроатлантическата 
интеграция   на   страните   от 
Западните   Балкани   като 
основен   път   за   установяване 
на  дълготрайна  стабилност   и 
сигурност,   икономически 
просперитет и добросъседски 
отношения   в   региона. 
Приближаването   към   ЕС   и 
НАТО изисква изграждане на 
стабилни

институции, 

консолидиране

на 

демократичните   процеси, 
развитие   на   пазарната 
икономика,   върховенство   на 
закона, защита на правата на 
човека   и   закрила   на 
малцинствата.   Принципът   за 
оценка   според   собствените 
заслуги е стимулиращ фактор 
за напредък на всяка отделна 
страна по пътя към ЕС.
Европейската   перспектива  на 
страните   от   Западните 
Балкани   се   реализира   в 
рамките   на   Процеса   за 
стабилизация   и   асоцииране. 
Сключването

на 

Споразумения

за 

стабилизация  и  асоцииране  е 
ключова   стъпка   по   пътя   към 
ЕС.

Процесът

на 

приближаване   към   ЕС   се 
подпомага   чрез   финансовите 
инструменти

на

ЕС, 

осигуряване   на   достъп   до 
програмите   на   общността, 
подпомагане

на 

трансграничното 
сътрудничество, 
регионалното

развитие, 

създаването   на   зона   за 
свободна

търговия, 

сключване   на   споразумения 
за   облекчаване   на   визовия 
режим,

подкрепа

за 

регионалното 
сътрудничество.
Страните   от   Западните 
Балкани   се   намират   на 
различен

етап

от 

европейската си перспектива. 
Хърватия   е   в   процес   на 
преговори   за   членство,   Р 
Македония   има   статут   на 
страна-кандидат   за   членство, 
Албания   е   подписала   ССА, 
Черна гора е подписала ССА, 
както и Босна и Херцеговина, 
Република   Сърбия   парафира 
ССА. 

Черноморско   икономическо 
сътрудничество  

Организацията

за 

Черноморско   икономическо 
сътрудничество   (ЧИС)   е 
международна   регионална 
икономическа организация на 
страните   от   Черноморския 
регион.   Първоначално,   тя   е 
инициирана   през   1992   г.   от 
Република  Турция,   като  през 
1999   г.   получава   статут   на 
пълноправна   международна 
организация.   В   момента 
страни-членки   са   Албания, 
Армения,

Азербайджан, 

България,   Грузия,   Гърция, 
Молдова,   Румъния,   Русия, 
Сърбия,   Турция   и   Украйна. 
Сред страните-наблюдатели в 
ЧИС  са  седем   страни-членки 
на ЕС, САЩ, Египет, Тунис и 
др.,   а   сред   партньорските 
организации   –   Европейската 
комисия и Енергийната харта. 
ЧИС   има   и   редица 
специализирани   органи,   като 
Парламентарната асамблея на 
ЧИС, Черноморската банка за 
търговия   и   развитие, 
Международния   център   за 
черноморски   изследвания   и 
Бизнес съвета на ЧИС.
ЧИС подпомага и координира 
регионалното сътрудничество 
в широк спектър от области – 
търговия,   банково   дело, 
комуникации,   енергетика, 
транспорт,

земеделие, 

здравеопазване,   опазване   на 
околната   среда,   борба   с 
организираната престъпност и 
др. 
За   България,   бъдещото 
развитие на ЧИС се определя 
от няколко основни елемента 
–   реформа   на   самата 
организация   с   цел   по-голяма 
ефективност;   реализирането 
на   конкретни   проекти   с 
регионално

значение; 

засилване   на   отношенията 
ЧИС-ЕС;

по-активно 

взаимодействие   с   други 
региони   –   Дунав,   Централна 
Азия и Каспийския басейн.
С   оглед   на   динамичната 
обстановка   в   Черноморския 
регион, ЧИС полага усилия за 
реформиране   и   адаптиране. 
Наред с вътрешните реформи 
и

опростяването

на 

процедурите   за   вземане   на 
решения,   важен   елемент   е   и 
преминаването

към 

програмно-ориентирано 
бюджетиране   и   цялостната 
визия за превръщане на ЧИС