МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА 

Минно-геоложки университет

Веселин Василев Ковачев Страшимир 

Борисов Страшимиров Петър Иванов 

Петров

НЕМЕТАЛНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

София 

1991

В

учебника са разгледали геолого-промишлените особености на 

ШИРОК

КРЪГ

неметални полезни изкопаеми, като вниманието е насочено основно към тези, 

които   са   представени   в   наиата   страна.   Приведени   са   данни   за   главните 

характеристики на промишлените минерали и скали, етерите на потребление и 

някои от специфичните промишлени изисквания към суровините, както и данни за 

добива,   цевите   и   тенденциите   в   използуването   на   неметалните   полезни 

изкопаеми. Като примери са включени описанията на голям брой представителни 

находища от различни страни, както 

и 

редица находища от България.

Учебникът   е   предназначен   главно   за   студенти   от   специалността 

"Проучване на полезните изкопаеми

п

 в Минно-геоложкия университет, но може да 

бъде изпод зуван като учебно-справочно помагало 

и 

в други учебни заведения, в 

които   се   изучава   геологията   на   полезните   изкопаеми,   а   също   така  

и  

от 

спепиалисти-геолози, интересуващи се от проблемите на неметалните полезни 

изкопаеми.

Издател:

НИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ

С

ОФИЯ

1156, тел.: 62 581  (356), факс: 621-042.

НЕМЕТАЛНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

АВТОРИ

: 

ДОЦ

. 

КГМН

Веселин Василев Ковачев

гл. ас. кгмн Страшимир 

Б

ОРИСОВ

Страниинров гд. 

ас. кгмн Петър Иванов Петров

Рецензенти: 

ст. н. с.   

I 

ст. кгмн Стоян Стефанов 

Трашлиев 

ПРОФ

. кгмн Богдан Димитров Богданов

с     

Веселин Василев Ковачев, Страшимир 

Б

ОРИСОВ

Страшимиров, Петър 

Иванов Петров,  1991 

с/о J u s a u t o r ,  S o f i a

СЪДЪРЖАНИЕ

Ув од .......................................................................................................................  1
Глава 1 .     Въведение ( В -  Ковачев)  ......................................................... .  .   3

р

НАХОДИЩА НА ПРОМИШЛЕНИ МИНЕРАЛИ:

Глава 2 .     Находища на флуорит ( В .  Ковачев)  ........................................  1 6

Глава 3 .     Находища на барит и витерит ( С .  Страшимиров).  28 Глава 4 . 
Находища на мусковит, флугопит и вермикулит

( В .  Ковачев)  .............................................................................. 42

Глава 5 .     Находища на фелдшпати ( В .  Ковачев)  ...................................  55
Глава 6 .     Находища на кварц ( П .  Петров)................................................ 66

Глава 7 .     Находища на диаманти ( С .  Страшимиров)  ........................... 78
Глава 8 .     Находища на графит ( С .  Страшимиров)  ................................ 9 1
Глава 9 .     Находища на азбест ( С .  Страшимиров)  ..................................  1 0 2

Глава 1 0 .  Находища на талк ( С .  Страшимиров)  .....................................  1 1 6
Глава 1 1 .  Находища на зеолити ( С .  Страшимиров)  ..............................  1 2 7
Глава 1 2 .  Находища на сяра ( В .  Ковачев)  ................................................  1 3 3
Глава 1 3 .  Находища на борати ( В .  Ковачев) .............................................  1 4 2
Глава 1 4 .  Находища на ювелирни камъни ( С .  Страшимиров).  1 4 9 

НАХОДИЩА НА ПРОМИШЛЕНИ СКАЛИ:

Глава 1 5 .  Находища на фосфорити ( П .  Петров)........................................  157
Глава  1 6 .   Находища   на   гипс   и   анхидрит  ( В .   Ковачев)  . . . .   1 7 1
Глава  1 7 .   Находища   на   минерални   соли  ( С .   Страшимиров)   .   183
Глава 1 8 .  Находища на глини и каолин ( П .  Петров)................................  1 9 3
Глава 1 9 .  Находища на пясъци и пясъчници ( П .  Петров)  . .  2 1 6 

НАХОДИЩА НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ:

Глава 2 0 .  Находища на карбонатни скали, суровини

за производство на цимент   и вар, пясъци и чакъли за 
строителството ( С .  Страшимиров)  . . .  226

Глава 2 1 . Находища на естествени облицовъчни камъни

( В .  Ковачев)................................................................................ 238

Глава 2 2 .  Находища на перлит ( В .  Ковачев).............................................. 249.

Глава 2 3 .  Находища на други неметални полезни изкопаеми
(магнезит, дистен, силиманит, андалузит,
кремъчни скали и българити) ( В .  Ковачев)  . . . .  254
Литература............................................................................................................ 261

ГЛАВА 1

ВЪВЕДЕНИЕ

"Преди много хилядолетия, в 
незапомнените времена на 
епохата на плеистоцена, 
първобитният човек намерил 
камък, които бил удобен за 
неговата ръка и за първи път 
разбрал, че притежава оръдие, 
което го прави много по-силен."

Предисловие  на редактора  К. Кронейс  на книгата  Теология на 

неметалните полезни изкопаеми" с автор Бейтс (1965).

"Неметалните полезни изкопаеми 
представляват типични суровинни 
ресурси на промишлената 
революция; те са също така, 
суровинните ресурси на третото 
хилядолетие."

М. Кужварт (1986), "Неметални полезни изкопаеми".

И   така,   зараждането   на   човечеството   бележи   и   началото   на   използуването   на 

неметалните полезни изкопаеми, а обозримото бъдеще ще се характеризира с неимоверно 

нарастване на използуването на тези изкопаеми. В добивът и използуването на металните 

полезни изкопаеми има няколко забележителни периода. Желязната, медната и бронзовата 

епохи бележат етапи с изключителна важност за еволюцията на човешката цивилизация. 

Всеобхватното   развитие   на   промишленото   производство   през   миналото   и   настоящето 

столетие разшириха неимоверно много спектъра на използуваните

УВОД

Неметалните   полезни  изкопаеми,   като част  от природните  суровини  у нас  се 

изучават сравнително  отдавна. В първия учебник на български език в областта на 
естествените   науки   (Покорни,   1882),   в   дял   Ш   "Минералогия"   се   описват 
"металически" и "неметалически елементи", а минералите се делят на "въздушни", 
"соли",   "каменни   и   земни",   "метали   и   руди"   и   "горящи   (запалителни)".   Наред   с 
кристалографската   и   минераложката   им   характеристика   са   дадени   областите   на 
приложение, описания на типичните находища, придружени с превъзходни графики. В 
учебника   на   Яръмов   (1908)   подялбата   на   минералите   е   значително   по-стройна. 
Отделени   са   следните   класове:   "самородни   елементи";   "метали   и   неметали"; 
"сулфиди"; "окиси"; "халоидни соли"; "соли на кислородни киселини"; "карбонати"; 
"сулфати";   "нитрати   и   фосфати";   "силикати"   и   "минерали   от   органическо 
произхождение".   Наред   с   минералите   са   описани   и   "еруптивни   или   кристалинни 
масивни   скали",   кристалинни   шистни   скали"   и   "кластични   седиментни   скали". 
Основно   предимство   на   учебника   е   систематичното   разглеждане   на   находищата   на 
различни   минерали   и   скали   в   България,   включително   и   на   неметални   полезни 
изкопаеми.  Част от тези находища  се изучават и експлоатират и досега. Този факт 
подчертава приемствеността в геоложките знания и е в основата на учебните пособия, 
написани през последните 40 години. За тях е характерно това, че неметалните полезни 
изкопаеми са отделени в самостоятелен раздел (Николаев, 1956; Николаев и др., 1976), 
а геоложките описания на находищата са значително по-подробни.

Засиленото   потребление   на   неметални   полезни   изкопаеми   в   световен   мащаб, 

както   и   у   нас,   наложи   да   се   обособи   самостоятелен   курс   "Неметални   полезни 
изкопаеми" в учебния план на Минно-геоложкия университет. Настоящият учебник е 
създаден съгласно този учебен план и е предназначен главно да задоволява нуждите от 
учебно пособие на студентите от специалността "Проучване на полезните изкопаеми". 
При   неговото   написване   се   е   имало   предвид,   че   в   последните   семестри   на   своето 
обучение,   студентите   имат   определен   минимум   от   знания   в  областта   на   геологията 
(минералогия, петрография, минералообразувателни процеси, търсене и проучване на 
полезните изкопаеми и др.), поради което е отделено повече място на специфичните 
характеристики на находищата на неметални полезни изкопаеми у нас и в чужбина. 
Ограниченият обем на учебника не позволява да се дадат подробности за отделните 
находища, поради което за изясняване на някои специфичните проблеми е необходимо 
да се използува литературата, посочена в края.

Учебникът би могъл да се използува също така и от студенти по геология в 

други висши учебни заведения, както и от практикуващи геолози.

Изложеният   материал   в   голяма   степен   е   обобщение   на   публикувани   в 

литературата изследвания на редица геолози, работили по проблемите на неметалните 
полезни изкопаеми през последните 40 години на територията на България. Наред с 
многобройните  публикации  в различни списания, широко са използувани геоложки 

доклади и отпечатаните до момента два тома от монографията "Неметални полезни 
изкопаеми в България". За описанието на чуждите находища са използувани учебници, 
статии   и   монографии,   посочени   в   литературния   списък.   Освен   тези   източници,   в 
учебника са намерили място и собствени данни на авторите.

При събирането на фактическия материал съществена помощ ни оказаха геол. 

Й. Воденичаров, инж, М. Андреевич и геол. Н. Недев, които ни въведоха в конкретните 
проблеми на проучването и добива на неметални полезни изкопаеми, а също така ни 
предоставиха възможност да посетим редица находища в нашата страна. Ценни съвети 
относно   конкретни   проблеми,   свързани   с   различни   находища,   както   и   със 
структурирането   на   текста   получихме   от   ст.   н.   с.  I  cm.   Ст.   Трашлиев   и   проф.   Б. 
Богданов.   Н.с.   Ч.   Начев   и   дои.   Е.   Джурова   бяха   любезни   да   ни   съдеОствуват   за 
набавяне   на   някои   от   литературните   източници.   Консултаци   във   връзка   със 
систематиката и описанието на находищата на неметалните полезни изкопаеми извън 
нашата  територия са  правени  с  проф.  И.  ф.   Романович   (СССР),  проф.  L.  Razloznik 
(ЧСфР) и проф. В Vakanjac (СфРЮ). Имаме приятното задължение да благодарим на 
изброените колеги и на всички, спомогнали за издаването на учебника.

Нашият стремеж е с този учебник студентите да получат по-ясна представа за 

връзката   между   геологията,   технологията   и   промишленото   използуване   на 
неметалните полезни изкопаеми. Бихме били удовлетворени, ако в резултат на този 
труд,   завършващите   млади   геолози   помогнат   със   своите   знания   и   умения   за   по 
рационалното и екологосъобразно използуване на неметалните полезни изкопаеми

Юли, 1991

В. Ковачев

Стр. Страшимиров

П. Петров

 метални 

полезни изкопаеми и 
обема на техния 
добив. В последните 
десетилетия в целия 
свят рязко се засили 
интересът към 
неметалните полезни 
изкопаеми. Причините 
за това са различни: 
изчерпване на 
природните 
находища, намиране 
на по-качествени, по-
ефтини и с по-големи 
запаси заместители 
на металите, а в 
последно време и 
появата на 
екологично опасни 
последици от добива 
и особено от 

преработването на 
металните суровини. 
По всичко личи, че 
"каменният век" ще 
има своя нов 
ренесанс през 
следващото 
хилядолетие. По този 
начин ще се достигне 
следващото ниво от 
спиралата на 
развитието на 
човечеството.

Неметалните   полезни   изкопаеми   представляват   природни   или   синтетични 

минерални   суровини,   които   е   технически   възможно   и   икономически   ефективно   да   се 
добиват   и   използуват   заради   техните   физически   или   химически   качества,   но   без   да   се 
извличат от тях метални елементи и без да се използуват за горива. Това е смисълът на 
приетото   определение   за   термина   "неметални   полезни   изкопаеми"   на   Първия   световен 
конгрес   по   неметални   минерални   суровини,   състоял   се   в   Белград   през   1985   г.   В 
англоезичната   литература,   като   аналог   на   словосъчетанието   "неметални   полезни 
изкопаеми"   се   използува   "индустриални   минерали"   (industrial  minerals  или  non-metallic 
minerals  and  rocks). Съгласно това определение, към неметалните полезни изкопаеми се 
отнасят и такива природни суровини като хромит, боксит, рутил, циркон и др., стига те да не 
се   използуват   за   извличане   на   металите,   които   съдържат.   Според   Бейтс   (1965) 
словосъчетанието "промишлени скали и минерали" е по-точно и нагледно и характеризира 
двойнствената природа на суровините. То не е намерило широка гражданственост  

у  

нас. 

При   характеризиране   на   находищата   на   различни   неметални   полезни   изкопаеми   се 
използуват   и   термините   "руда"   или   "рудни   тела".   Примери   за   това   са   азбеста,   талка, 
магнезита и др. Същевременно, използуването на термина "руда" за характеризиране на 
находища  на скали  (например "доломитова  руда",   "перлитова  руда",   "мраморна  руда")  е 
неприемливо.   В такива   случаи  е  по-целесъобразно  да  се  използуват   словосъчетания   от 
типа   "азбестова   суровина"   или   "азбестово   тяло",   "талкова   суровина"   или   "талково   тяло", 
"доломитова суровина" или "доломитово тяло".

Характерни особености на неметалните полезни изкопаеми

Металните   и   неметалните   полезни   изкопаеми   имат   много   общи   особености,   но  и 

съществени   разлики.   Тъй   като   курса,   в   който   се   изучават   промишлените   особености   на 
металните   полезни   изкопаеми   предхожда   по   време   настоящия,   сравнението   между 
особеностите   характеризиращи   металните   и   неметалните   полезни   изкопаеми   е 
целесъобразно.

За разлика от металните, неметалните полезни изкопаеми се образуват при всички 

геоложки   процеси.   В   тях   се   включват   както   промишлени   скали,   така   и   промишлени 
минерали. Свойствата на редица неметални полезни изкопаеми могат да бъдат различни, 
независимо от това, че са образувани при един и същи геоложки процес. Както находчиво 

отбелязва   Бейтс   (1965),   по-лесно   е   да   се   каже   какво   не   влиза   в   понятието   "неметални 
полезни изкопаеми", отколкото какво представляват те.

При   изработването   на   изделия   от   мед   е   безразлично   от   какъв   генетичен   или 

минерален   тип   находища   е   добит   този   метал.   За   изделието   са   важни   свойствата   на 
елемента мед, а геолого-минераложките особености на находището, от което той е получен 
са   без   съществено   значение.   По-голямата   част   от   неметалните   полезни   изкопаеми   се 
използува   без   да   се   променят   химическите   или   физическите   качества   на   полезния 
компонент (минерал или минерален агрегат). Промишлените качества на един и същи вид 
неметално полезно изкопаемо може да се различават съществено. Например графитът от 
различните   находища   се   различава   по   чистота,   по   размер   на   зърната,   по   твърдост,   по 
смазочни свойства. Това определя и различните сфери на приложение. Подобен пример 
може  да се  даде за  мусковита.  В  рамките  на  едно и  също пегматитово   находище,   този 
минерал   може   да   има   съществени   вариации   на   размерите   на   кристалите   и   отлики   в 
химически състав. Едрокристалната и чиста в химическо отношение мусковитова суровина 
се   използува   като   висококачествен   електро-   и   топлоизолатор,   а   дребнокристалната   -   за 
композитни електроизолационни материали. Трябва да се има предвид, че това не важи за 
друга група неметални полезни изкопаеми. Хлорът е хлор, независимо дали е получен от 
солните   куполи   по   крайбрежието   на   Мексиканския   залив,   от   съвременните   разсоли   в 
близост до Бургас или от експлоатираното от древността до наши дни находище Величка в 
Полша.

Между различните неметални суровини съществува и взаимозаменяемост. Чакълът, 

като   пълнител   в   бетони,   може   успешно   да   бъде   заменен   с   трошен   камък   с   подходяща 
едрина, керамичният фелдшпат се заменя с нефелинови

J 

сиенити и талк. Някои неметални природни суровини се заменят със синтетични ; аналози: 

естественият корунд за абразив - с електрокорунд, естествени ; пиезокварцови кристали - 

със   синтетични,   абразивни   природни   диаманти   -   с   ^изкуствено   получени   технически 

диаманти и т.н.

Фиг. 1. Динамика на валовите стойности (милиарди долари) на добитите 

метални и неметални полезни изкопаеми в САЩ през периода 1983-
1985 г. 

По данни на Mineral Yearbook (1987).

поп- Неметални полезни 

M3KonaeAMi

;metal- Метални полезни изкопаеш.

Между   различните   неметални   полезни   изкопаеми,   а   в   редица   случаи   и   между 

неметалните   и   металните   индустриални   материали   може   да   съществува   взаимовръзка. 
Добивът  на сяра  по метода на Фраш  изисква  големи количества  прясна вода.  За да се 
филтрува   тя,   са   необходими   безводен   натриев   ортофосфат,   варовик,   сода   каустик, 
безводен сулфид на натрия, гасена вар и нитрат на натрия. Тези реагенти се получават от 
варовици,   соли,   доломити   и   други   неметални   полезни   изкопаеми.   Голяма   част   от 
получената по този метод сяра се използува за производството на сярна киселина, която от 
своя   страна   служи   за   преработване   на   фосфатите   до   изкуствения   тор   суперфосфат. 
Металургичната   преработка-   на   почти   всички   метални   полезни   изкопаеми   изисква 
използуването на неметали като флюс.

Една   от   най-съществените   геолого-промишлени   разлики   между   металните   и 

неметалните   полезни   изкопаеми   е   ниската   средна   цена   за   единица   продукция   на 
неметалните суровини. Един тон мед е многократно по-скъп от един тон баластра или един 
тон азбест, соли, гипс, барит и т.н. Но има неметални суровини,  които превъзхождат по 
ценност   металните.   Това   са   ювелирните   или   декоративните   скали.   Като   цяло   обаче, 
добиваните неметални полезни изкопаеми в света превишават по стойност средно три пъти 
металните   полезни   изкопаеми.   Това   се   потвърждава   от   данните   за   стойността   на 
добиваните метални и неметални полезни изкопаеми в САЩ за един дълъг период от време 
(1947-1980   г.).   Средното   превишение   на   стойността   на   добитите   неметални   полезни 
изкопаеми спрямо металните в този период е 30 %. Това се илюстрира добре и за годините 
1983-1985 

(фиг. 1), 

където превишението е значително по-голямо.

В икономически план трябва да се изтъкне и една друга ценова разлика -високите 

транспортни разходи на единица продукция за неметалните полезни изкопаеми. Това значи, 
че в структурата за ценността на такъв тип суровини се включва компонента транспортни 
разходи,  който   е  голям,  понякога  превъзхождащ   неколкократно   ценността  на суровината 
франко мястото на добива или началната преработка. Ето защо преработвателните заводи 
трябва да се строят в близост до находищата.

Класификации на неметалните полезни изкопаеми

Полезните изкопаеми в земната кора са твърде разнообразни както по генезис, така 

и по потребление. От промишлена гледна точка те се поделят на четири основни класа: 
метални   полезни   изкопаеми,   неметални   полезни   изкопаеми,   изкопаеми   горива   (твърди, 
течни и газообразни) и изкопаеми води.

Неметалните   полезни   изкопаеми,   представляват   сложен   обект   за   изследване   и 

класифициране. Към тях се включват редица минерали, много скали с различен състав и 
генезис.   Добитите   суровини   се   обработват   по   разнообразни   технологии,   а   някои   се 
използуват   без   преработка.   Приложението   на   неметалните   полезни   изкопаеми   също   е 
твърде   разнообразно.   Благодарение   на  изброените   особености,   за  сега   няма  създадени 
класификации, които оптимално да задоволяват геолого-промишлените изисквания. В най-
общи   линии,   известните   класификации   на   неметалните   полезни   изкопаеми   почиват   на 
следните   принципи:   геоложки   (минераложки,   петрографски,   регионално-геоложки), 
химически, физически, генетични и техноложки. Създадените класификации по всеки един 
от тези принципи са приложими за определени цели. Например, генетичната класификация 
на   неметалните   полезни   изкопаеми   осветлява   условията,   при   които   се   образуват 
различните   минерали   и   скали,   дава   информация   за   факторите,   които   обуславят 
формирането на един или друг вид неметални полезни изкопаеми в съответните геоложки 
условия,   но   не   характеризира   техноложката   и   икономическата   страни   на   проблема.   За 
създаването   на   универсални   класификации   на   неметалните   полезни   изкопаеми,   в 
последните години се използува съвокупност от два или повече принципа. Получават се 
сложни, многослойни класификации, в които находищата на неметални полезни изкопаеми 
се поделят на първо ниво на групи, на второ - на подгрупи и т.н. Използуването на повече от 
два   класификационни   принципа,   води   до   създаване   на   сложни   и   неудобни   за   работа 
класификации.   Преглед   и   систематизация   на   съществуващите   класификации   на 
неметалните полезни изкопаеми са направени от Кужварт (1986).

Класификациите, опиращи се само на един класификационен принцип са първите в 

историческото развитие на учението за неметалните полезни изкопаеми.  Те са лесни за 
създаване и използуване, но не спомагат за изясняване на сложните взаимовръзки между 
различните особености на находищата. Примери за такъв тип класификации на находищата 
на неметални полезни изкопаеми са както следва:

1.

Класификации на азбучен принцип. 

Подреждането става по азбучен ред на

названията на съответните суровини. Това позволява всеки тип находище да бъде 
намирано лесно, но не се получава информация за генетичната, икономическата и 
техноложката   връзка   между   полезните   изкопаеми.   Такъв   тип   класификация   има 
различен   вид   на   различни   езици,   което   е   допълнително   затруднение.   Азбучната 
класификация е използувана от Ладу и Майерс (1951).

2.

Класификации на физически принцип. 

Материалите се делят на глинести,

твърди и рахли. Основните недостатъци на този тип класификации са идентични с 
азбучните класификации. Практически не се използуват.

3.

Генетически   класификации.   

Този   тип   класификации   имат   широко

разпространение и са приложими за всички видове полезни изкопаеми. Находищата 
на   неметалните   полезни   изкопаеми   се   делят   въз   основа   на   геоложките   процеси, 
които са ги обусловили. Широко се използуват в съветската литература (Татаринов, 
Смирнов, Борзунов и др.). Недостатък на този  тип  касификации е отсъствието  на 
икономически и технологически аспекти.

4.

Класификации на технологичен или иконоллически принцип. 

Тези класификации

имат   разпространение   предимно   в   Германия   и   СССР.   Суровините   се   делят   на 
химически   и   строителни,   или   на   евтини   (добивани   в   големи   количества)   и   скъпи 
(редки   минерали   и   скали,   добивани   в   малки   количества).   При   този   подход   на 
класифициране липсва генетичния аспект.

5.

Класификации на регионално-геоложки принцип. 

Находищата на полезни

изкопаеми се групират по хронология, пространствено разпределение и генетически 
връзки. Отсъствуват обаче, икономическите и техноложките аспекти.

Известни   са   класификации,   почиващи   на   два   близки   по   съдържание   и   взаимно 

обусловени принципа:

1.

Химико-ллинераложки класификации. 

Находищата се групират на базата на

химическата   систематика   на   минералите   (елементи,   халоиди,   хидроокиси   и   др.). 
Основните недостатъци  на тези класификации са много. Чрез тях не могат да се 
класифицират находищата на скали, част от находищата на строителни материали, 
не се получава икономическа информация, минерали свързани с еднакъв генезис 
попадат в различни групи и т.н.

2.

Минералого-петрографски класификации. 

Този тип класификации са по-

универсални от химико-минераложките. При тях неметалните полезни изкопаеми се 
делят на: елементи,  кристали,  минерали  и скали.  При това  могат да се направят 
икономически и отчасти генетически връзки, но липсва техноложка оценка. Такъв тип 
класификации са разработени главно от югославските геолози Янкович и Ваканьяц.

3.

Хишко-физически класификации. 

При тези класификации суровината се дели

на "химически минерали" (от които се добиват елементи) и "физически минерали" 

(които се използуват като такива).

Очевидно е, че няма възможност да се отчита многообразието на параметрите на 

суровината, поради което тези класификации не се използуват широко.

В

съвременната   подялба   на   неметалните   полезни   изкопаеми   най-много   се 

използуват   класификации   съставени   на   два   принципа,   които   се   различават   съществено 
един   от   друг   и   не   са   взаимно   обусловени.   Например   на   генетичен   и   технологичен   или 
генетичен   и   икономически   принципи.   Обикновено   генетичният   аспект   е   подчинен   на 
промишления. Бейтс (1965) разделя суровините на

промишлени   скали   и   минерали,   а  в   пределите   на  тези   групи   диференцира   на  генетичен 
принцип находищата (екзогенни, седиментни и т.н.). Подобна е класификацията и на Кужварт 
(1986),   който   обособява   три   основни   промишлени   групи:   минерални   суровини,   скали   и 
строителни   материали.   В   тези   класове,   находищата   се   подреждат   по   генезис.   Подобен 
класификационен  принцип възприема  и Трашлиев  (1988). Той дели неметалните  полезни 
изкопаеми   на   промишлени   елементи,   промишлени   минерали,   промишлени   скали   и 
строителни минерални суровини, в които групи отделя генетични подгрупи.

В   настоящият   учебник   е   приета   "Двуслойна"   класификация.   На   първото   ниво 

находищата на неметални полезни изкопаеми се делят на три групи: промишлени минерали, 
промишлени скали и строителни материали.

Към промишлените минерали спадат тези суровини,  които се добиват с цел да се 

използуват един или няколко минерала. Ценят се физическите или химическите свойства на 
отделените   минерални   видове:   относително   тегло,   твърдост,   еластичност,   прозрачност, 
възможност за получаване на чисти химически елементи и др. Суровината може да не се 
преработва  след добива,  ако тя  е мономинерална,  или  може да се  подлага  на различни 
технологии за обогатяване,  ако съдържа минерални компоненти,  негодни за използуване. 
Добитите минерални компоненти могат да се използуват директно (азбест, барит, флуорит, 
слюди и др.) или след преработка (вермикулит, фосфати, диаманти и др.), но от тях може да 
се добиват и различни химически елементи, спадащи към неметалите (пирит - за S, борати - 
за В и др.). Цените и количеството добита суровина от промишлените минерали са различни 
и силно зависят от свойствата, сферата на използуване и големината на находищата, но 
като   цяло   цените   са   по-високи   от   тези   на   суровините   от   следващите   две   групи.   Тези 
суровини могат да бъдат предмет на рентабилен експорт.

Промишлените   скали   са   полиминерални   суровини,   които   се   използуват   без   да   се 

дезинтегрират до ниво минерален индивид. Употребата им се базира на валовите физически 

и химически свойства на агрегатите. Техноложките им сво йства могат да бъдат различни, 
добивът и транспортните разходи са високи, а цената на единица продукция е относително 
ниска. Експортът на тези суровини е частичен, поради големите транспортни разходи.

Строителните минерални суровини, са скали, които се използуват в естествен вид. 

Допустима   е   само   механична   преработка   (трошене,   рязане   и   др.).   Използуват   се   главно 
физическите качества на скалните агрегати. Към тази група спадат ломен камък, баластрени 
материали,   суровини   за   цименто-   и   вародобива,   строителен   камък   и   др.   Находищата   са 
широко разпространени,
\—.------------------------------------------------.Въведение--------------------------------------------------------11

добивът като правило е по открит способ, цените са ниски, а транспортните разходи големи. 
Не се експортират, освен декоративно-облицовъчните скали.

Разделянето на групите "промишлени скали" и "строителни минерални суровини" в 

редица   случаи   от   практиката   е   условно,   тъй   като   определени   суровини   могат   да   се 
използуват както в строителството, така и в други отраси. Например експандираният перлит 
се използува основно в строителството, но намира приложение и в други производства, като 
топлоизолатор.   Този   пример   още   един   път   потвърждава   несъвършенствата   на 
съществуващите   класификации   и   подчертава   многообразието   на   свойствата   и   от   там   на 
приложението на природните минерални суровини.

В   трите   основни   промишлени   групи   се   отделят   генетични   подгрупи,   към   които   се 

отнасят находища с общност в генезиса. Така избраната класификационна схема е близка до 
тази   на   Кужварт   (1986)   и   Трашлиев   (1988).   Разликата   спрямо   схемата   на   Трашлиев   се 
състои в обединяването на групите на промишлените елементи с промишлените минерали, 
тъй като в природата химическите елементи присъствуват под формата на минерали.

В настоящият учебник са включени най-важните неметални полезни изкопаеми, като 

акцентът е поставен на тези от тях, които имат промишлени находища в нашата страна. В 
групата на промишлените минерали са разгледани находища на флуорит, барит и витерит, 
мусковит,   флогопит,   вермикулит,   фелдшпати,   кварц,   азбест,   талк,   графит,   диаманти, 
зеолити,   ювелирни   камъни,   сяра   и   сяра-съдържащи   минерали,   борати,   магнезит,   дистен, 
силиманит и андалузит. Промишлените скали са представени от находища на фосфорити и 
апатит,   гипс   и   анхидрит,   глини   (бентонитови,   огнеупорни,   за   електропорцелан)   и   каолин, 
соли, кремъчни скали и българити. Групата на строителните материали включват находища 
на варовици,  доломити, суровини за цимент и вародобив,  пясъци и баластри, естествени 
облицовъчни камъни и перлит.

Описанията   на   промишлените   типове   находища   на   неметални   полезни   изкопаеми 

включват данни за промишлените минерали и тяхните свойства (с изключение на групата на 
строителните   материали);   сферата   на   използуване,   добива   и   цените   на   полезното 
изкопаемо;   генетичните   типове   промишлените   находища;   геолого-техноложки   данни   за 
представителни находища в света и промишлени находища и рудопроявления у нас.

Пространствено   разпространение   на   находищата   на 

неметални полезни изкопаеми в България

Съгласно   морфоструктурното   райониране,   извършено   от   Бончев   (1971)   по 

младоалпийските структурни планове, територията на България се поделя на три структурни 
области   и   шест   структурни   зони   (Фиг.   2).   Структурните   области   включват:   Мизийската 
платформа, Родопския и Сръбско-Македонския масиви, а структурните зони: Преходна зона, 
Предбалкана,   Старопланинската   структурна   зона,   Средногорието,   Краищидите   и   Южните 
Карпати.   Находищата   на   неметалните   полезни   изкопаеми   имат   специфично 
разпространение в тези зони.

В   Мизийската   платформа   се   срещат   предимно   находища,   получени   в   резултат   на 

седиментогенеза на малка или умерена дълбочина и преотложени находища. Представени 
са   гипсови   находища   с   баденска   възраст   (Видински   и   Оряховски   райони);   находища   на 
глини:  огнеупорни,  за фаянс и каменина, за  електропорцелан  и бентонити  с кампанска и 
сарматска възраст (Плевенски район); рудопроявления на фосфорити (алб) и находища на 
креда (кампан) в Плевенско; находища на варовици за облицовка (долна креда) и каолин 
(алб ?) в Русенско; находища на каолин, бентонитови глини (сармат) и фосфорити (горна 
креда) в областта на Шумен, Варна и Силистра. На границата на Мизийската платформа и 
Преходната зона и в самата платформа се локализират значителни находища на пясъци за 
стъкларството   с   ипреска   възраст   (Варненско),   със   сантонска   възраст   (Шуменско)   и   с 
волинска възраст (Плевенско).

За Преходната зона са характерни находища на соли, суровини за циментодобива, 

органогенни   варовици   и   бентонити.   Тази   зона   се   характеризира   също   с   развитие 
изключително на седиментни скали. Солно находище с горнопермска възраст е установено в 
Провадийско.   В   близост   до   Девня   и   Варна   има   органогенни   варовици   (долна   креда)   и 
кватернерни   баластрени   материали.   Със   същата   възраст   са   и   варовиците   в   района   на 
Велико Търново, а бентонитовите находища северно от Враца са с долнокампанска възраст.

В   Предбалкана   неметалните   полезни   изкопаеми   се   срещат   сравнително   рядко. 

Установени   са   находища   на   облицовъчни   скали:   карбонатни   брекчи,   варовици   и 
мраморизирани   варовици   с   триаска   и   юрска   възраст.   В   този   район   има   и   находища   на 
суровини   за   циментодобива   (Златна   Панега),   а   на   границата   със   Старопланинската 
структурна зона и рудопроявление на флуорит (Чипровци).

Старопланинската структурна зона може да се раздели условно на две части: западна 

и източна 

(фиг. 

2). Първата от тях е богата на неметални полезни изкопаеми, а в източната 

не   са   установени   промишлени   находища.   В   западната   част   на   зоната,   находищата   са 
свързани   със   седиментация   и   с   хидротермални   процеси.   Геоложкият   строеж   е   твърде 
разнообразен.   Широко   разпространение   имат   скалите   на   диабаз-филитоидния   комплекс. 
Магматизъм  е проявен през палеозоя, а на отделни места и по време на горната креда. 
Мезозоят  е представен  предимно от седиментни скали. От запад на изток  са установени 
находища на следните суровини: мрамори (Берковско), барит (Зверино-Елисейна, Ботевград, 
Кашана),   облицовъчни   интрузивни   скали,   юрски   варовици   за   вародобив   (Черепиш), 
огнеупорни глини и глини за електропорцелан с долноюрска възраст.

Богато на неметални полезни изкопаеми е Средногорието. Неговият геоложки строеж 

се доминира от горнокредния магматизъм, но широко са представени и значително по-стари 
скали: протерозойски гнайси и шисти, както и палеозойски гранитни интрузиви и ултрабазити. 
Тези   особености   определят   и   разнообразието   на   неметални   полезни   изкопаеми.   С 
палеозойския   гранитоиден   магматизъм   по   всяка   вероятност   са   свързани   находищата   на 
пегматити и мусковит. Те са локализирани главно в близост до Ихтиман. В същият район има 
находища   на   вермикулит,   азбест   и   талк,   свързани   с   ултрабазити.   С   горнокредния 
магматизъм са свързани находищата на сяра-съдържащи минерали (пирит) в Панагюрския и 
Бургаския   райони,   на   барит   (в   близост   до   Стара   Загора   и   София),   на   декоративни 
интрузивни   скали   (до   Бургас).   Огнеупорни   неозойски   глини   и   формовъчни   пясъци   има   в 
близост   до   София.   Малки   рудопроявления   на   фосфорити   са   установени   северно   от 
Пловдив,  а  в  Радневския  район   има неозойски  гипсови  находища.   В най-южната  част  на 
зоната,   където   са   развити   палеозойски   скали,   има   качествени   мраморни   находища 
(Тополовградско и Малкотърновско).

Родопският   масив   е   също   богат   на   неметални   полезни   изкопаеми.   Широко 

разпространение имат находищата на пегматити, мусковит, азбест, талк и вермикулит. Те са 
свързани   с   процесите   на   мигматизация   и   гранитизация,   както   и   с   формирането   на 
ултрабазити. Също така са разпространени и палеогенски находища на бентонити, зеолити и 
глини.   С   младия   вулканизъм   се   свързва   образуването   на   перлитови   находища   (южно   от 
Кърджали).

В южната част на Краищидите са установени пегматитови и мусковитови находища с. 

неголеми   размери.   В   същата   зона   има   установени   и   мраморни   находища   (Петрово).   В 
северните Краищиди се срещат главно находища на строителни материали и промишлени 
скали:   огнеупорни   глини,   карбонатни   облицовъчни   скали,   варовици   за   вародобив   и 
органогенни варовици.  Те са свързани  със седиментната  мезо-неозойска  покривка,  а във 
фундамента се установяват баритови проявления.