1.Корупцията като явление  в публичната администрация

Като   явление,   корупцията       е   свързана   с   легалния   сектор,   тъй   като 

нейният   размер   и   тенденциите   в   развитието   й   зависят   в   голяма   степен   от 

състоянието и развитието на официалната (формална) икономика. Корупцията 

се явява като даване на подкуп на длъжностни лица, ето защо, нейния мащаб 

влияе   негативно   върху   функционирането   и   развитието   на   легалния   сектор, 

поради следните причини:



на първо място, лицата, които дават подкупи  реализират повече  разходи, 

а оттам са и по – слабо конкурентоспособни;



на второ място, тази практика   е нарушение на обществения договор, тоест, 

субектите,   които дават подкупи   не плащат данъци или други такси, но за 

сметка   на   това   ползват   благата   на   държавата   /   национална   сигурност, 

охрана,   обществен   ред     и   пр/.   Следователно,   корупцията   увеличава 

разходите на държавата, тъй като част от икономическите субекти не плащат 

данъци или избягват от данъчното облагане;



корупцията   води   до   забогатяване   на   редица   прослойки   от   обществото, 

като за това забогатяване отново не се плащат данъци. 

Същност на явлението 

Съществуват   редица   определения,   свързани   с   корупцията.   Съветът   на 

Европа  я определя в своя конвенция от 1999 г.  така: 

...”корупция” означава изискване, предлагане, даване или приемане, пряко или 

непряко  на  подкуп   или  каквото  и  да  е  друго   неполагащо  се  предимство   или 

очакване   за   такова,   което   изкривява   правилното   изпълнение   на   което   и   да 

задължение или поведение изисквано от получателя на подкупа, получателя на 

неполагащото   се   предимство   или   очакването   за   него.”

Световната   банка   дефинира   корупционна   практика   по   следния   начин:  

“корупционна практика” означава предлагане, даване, получаване или искане на 

нещо   със   стойност   за   да   се   повлияе   на   действията   на   публичен   официален 

представител в процеса на доставка или при изпълнението на договор”.  

В   едно   популярно   определение   за   корупцията   се   казва:  

“ корупцията включва поведението на част от служителите в обществения сектор 

–   политици   или   държавни   служители,   в   рамките   на   което   те   по 

несъответствуващ начин или незаконно са обогатили себе си или близки до тях 

лица чрез неправилно употреба на публичната власт, с която са облечени. 

Някои основни характеристики на определението са: 

- включени са две страни  и те действуват по споразумение; 

- взето е съвместно решение, което нарушава закона или неписани обществени 

правила;

-   двете   страни   придобиват   незаконни   печалби   или   привилегии;  

- двете страни се опитват да скрият тяхната дейност.

Определена по-просто,   корупцията е злоупотреба с публична власт за 

получаване на частна печалба”  

Според отделните  речници, корупцията е: 

Обществена развала, поквара, подкупничество. (Български тълковен речник) 

Антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността 

или   социална   група   и   с   противозаконно   използване   на   служебно   или   друго 

положение   за   получаване   на   противозаконна   облага   .   Най-ярка   проява   на 

корупцията е подкупът". (Юридически речник) 

Тези определения съответстват на латинското значение на дума „  corruption" - 

буквално   разваленост,   изхабеност,   лошо   състояние,   с   второ   значение   - 

лъжливост, разваляне, подкупване. 

Според Наказателния  кодекс на Република България,  престъпления (със 

съответни наказания) са няколко корупционни деяния: 

- подкуп - който получи или съответно даде пари или друга имотна облага, за да 

се извърши нещо, което му се следва по служба. Тук има варианти:

а) това нещо, което е извършено може да е задължение на държавния служител 

и тогава то не винаги е престъпление;

б) когато това се извършва с цел престъпление - когато човекът е подкупен, за 

да   извърши   престъпление   –   това   е   квалифициран,   тежък   състав,   съвсем 

различен.

- престъпленията по служба - общо престъпление по служба – който извърши 

или не извърши нещо, което му се следва по служба тогава, когато има свой или 

чужд интерес;

Измамата в някои правни системи се включва в понятието корупция, както 

и   възпрепятстването   на   правосъдието,   особено   в   британската   система; 

длъжностните присвоявания; изборните измами. 

2. Форми на корупцията 

Под корупция се разбира и поведението на лица, които не са държавни 

служители   в   най-общия   смисъл   на   думата,   но   които   корумпират   държавни 

служители   –   които   предлагат   на   държавния   служител   да   извърши   нещо   или 

които директно му дават пари. 

Най-често   срещаните   възможни   форми   на   корупция   могат   да   бъдат 

разделени   в   две   основни   групи:   такива,   които   вече   са   квалифицирани   като 

престъпления   от   наказателното   право     и   такива,   които   са   свързани   с 

професионална етика.

От   гледна   точка   на   наказателното   право,   като   корупционни   са 

квалифицирани   общите   престъпления   по   служба.   Тогава,   когато   длъжностно 

лице  извърши или не извърши нещо, което е задължено да извърши в кръга на 

служебните си задължения, за извличане на облага за себе си или за другиго. 

Друг   вид   корупционни   престъпления   са   длъжностните   присвоявания.   Много 

често   тези   длъжностни   присвоявания   биха   могли   да   бъдат   извършвани   в 

съучастие   с   други   работещи   в   структурата   на   съответната   администрация   – 

обикновено по-висшестоящи. 

Друга   възможна   форма   на   корупцията   е   класическата   форма   на 

корупцията – подкупът   - вземане и даване на пари или друга имотна облага, за 

да се извърши нещо, което длъжностното лице  е задължено да направи. 

Ако извършеното от длъжностното    лице   действие, за което е приело 

подкуп е освен това и само по себе си престъпление, тогава наказанието е още 

по-тежко. Особено важно е да се знае че корупция са и даването, и приемането 

на пари и други облаги.  Нещо повече - корупция е и обещаването на пари – не 

е необходимо парите физически да бъдат предадени. 

Професионалната   етика   е   призвана   да   решава   проблемите   с   някои 

гранични форми, които често се бъркат с корупцията. Конфликтът на интереси е 

изключително   интересен   въпрос   във   връзка   с   корупцията.   Конфликтът   на 

интереси не е корупция. Това трябва да се очертае много ясно. 

Но   конфликтът   на   интереси   е   ситуация,   при   която   потенциално 

съществува възможност за корупция. 

Конфликтите   на   интереси   са  един  от   проблемите,   които  са   свързани   с 

корупцията   и   без   да   са   пряка   корупция,   те   допринасят   най-много   за 

разрушаването   на  доверието  на   гражданите  в  администрацията  и  за   тяхната 

мотивация да дават подкупи, защото си мислят, че това е нормалната ситуация. 

Ето защо,  конфликтите на интереси са един от проблемите, които се третират в 

етичните кодекси. 

Една   съществена   класификация   на   корупцията   може   да   се   направи 

съобразно нейното разделяне на административна и политическа. В този случай 

признакът, по който тя се разделя е дали за осъществяването на корупцията е 

необходимо единствено и само да се наруши  от някакъв държавен служител 

някакъв   вътрешен   или   нормативен   акт   (заповед,   закон),   или   е   необходимо 

политическо   влияние   за   реализиране   на   корупционната   схема.   Това   е   по-

модерно виждане на разделянето на корупцията, според него не размерът на 

подкупа   е   важен,   за   да   се   ориентираме   по-добре   какви   инструменти   да 

използваме за борба с това явление. 

Съществува и едно следното  разделение на корупцията – това, което се 

използва най-често от Световната банка – на дребна корупция и това, което те 

наричат “превземане на държавата”. Под превземане на държавата се разбира 

овладяване на основни лостове на държавното управление в изпълнителната, 

законодателната   и   съдебната   власт   от   икономически   интереси   и   по 

нерегламентиран начин, т.е. не чрез избори, а чрез търговия на влияние, или 

незаконно   финансиране   на   изборна   кампания.   Впоследствие,   овладените   по 

такъв   начин   структури   на   държавното   управление,   започват   да   работят   не   в 

полза на тяхното общество, а в полза на тези групи, които по някакъв начин са 

им помогнали да бъдат поставени там. 

На основа на тази класификация Световната банка разделя държавите на 

страни с висока степен на превземане на държавата и ниска административна 

корупция и на страни с всички възможни варианти на тези две, т.е. разглежда се 

вариацията от тези два вида корупция, за да се види в коя категория попада 

страната. 

Корупцията се проявява преди всичко в зоната на взаимодействие на публичния 

сектор с гражданите и частния бизнес. Най-често се разграничават два основни 

вида корупция, които се различават по своите мащаби, субектите на извършване, 

механизмите на реализация и др. 

Първо   –   “голяма   корупция”,   в   която   са   въвлечени   висши   държавни 

служители,   политици,   бизнесмени,   които   вземат   решения   за   разпределение   на 

значителни ресурси. 

Второ – “малка корупция” – обикновено осъществявана от служители с по-

нисък ранг, които непосредствено контактуват с гражданите и с представители на 

малкия и средния бизнес. Тя има по-масов и ежедневен характер и е свързана с 

по-малки мащаби на плащания, подаръци и услуги. 

Общото   и   в   двата   случая   е,   че   се   “купуват”   благоприятни   решения   и 

действия на държавния служител от заинтересовани лица, групи или организации, 

създавайки корупционен квазипазар на административни и политически услуги. 

“Голямата   корупция”   е   застъпена   във   високите   етажи   на   държавното 

управление, управителните органи на държавните фирми, банки, митници и др. За 

нея е характерно, че размерите на възможните подкупи са големи. Случаите на 

“голяма корупция” обикновено рядко стават публично достояние на обществото. За 

нея   то   съди   по   високия   стандарт   на   корумпираните,   който   не   съответства   на 

официалните им доходи и по информацията на медиите. 

За   разлика   от   “голямата   корупция”   “малката   корупция”   засяга   пряко 

обикновения човек. При нея размерите на взиманите подкупи са по-малки, но те се 

събират от големи групи хора. При “малката корупция” се преследват няколко цели 

от гледна точка на хората:

-Да се прикрият извършени нарушения от гражданите;

-Да се придобият специфични стоки и услуги в условията на дефицит;

-Да се получи някакво разрешение, документ или облага от държавен орган или 

учреждение   при   липса   на   достатъчно   основания   за   тяхното   издаване   или 

получаване. 

Мотивите на лицата, които предоставят корупционни средства са: 



Реализирането на изгодни икономически операции, чрез “заобикаляне” 

на   регламентираните   процедури   (контрабанден   внос/износ,   спечелване   на 

приватизационен   търг,   получаване   на   изгоден   кредит,   възлагане   на   държавна 

поръчка и др. 



Предоставяне   на   преференции   на   частни   политически   или 

нестопански организации (разпределяне на субсидии, финансиране на определени 

проекти и др. )



Стремеж да се избегне отговорност. Този случай е най-често срещан, 

когато се иска нещо “в нарушение на закона”(благоприятно съдебно решение, 

”затваряне на очите от контролни органи” и т. н. )

C = M + D – A – Т,

където:

C 

– размер на корупцията; 

M

 – монополна власт; 

D

 – чиновническа дискреция  /действия по усмотрение и преценка на 

служителя/;

A

 - отчетност; 

Т 

– прозрачност.

Очевидно, може да се очаква по-голяма корупция в случаите, когато 

властта е монополизирана, а чиновническите правомощия по-големи и 

предоставят повече свобода за действие по преценка. Ако обаче в 

обществото има повече прозрачност и отчетност в действията на 

отделните служители, ръководители и администрацията като цяло, 

корупцията като правило се проявява в по-ограничени размери. В този 

смисъл се говори за корупционни и антикорупционни фактори. Те се 

проявяват различно във всяка една администрация.

Директно следствие от горепосочената формула е следното съждение - 

колкото по-малко пазар, т.е. колкото повече монопол, дискреция и 

регулация и по-малко прозрачност и отчетност, толкова повече корупция.

3

. 

Корупцията в България: предпоставки, сфери и последици за 

страната 

Съществуват достатъчно много причини, които пораждат корупционни 

явления в България. Държавният сектор е все още твърде голям за една 

пазарна икономика, а неговото управление е вече силно децентрализирано и 

трудно поддаващо се на контрол. Тази ситуация създава достатъчно 

възможности за търговия с техните активи и пазари в полза на интересите 

на определени лица и групи. Приватизацията е начин за ограничаване на 

безстопанствеността на държавните предприятия. Тя обаче породи 

конкуренцията кой да придобие апетитните парчета от икономиката на 

страната. Това стимулира използването на неикономически корупционни 

методи за приватизиране на привлекателните държавни предприятия. 

Максималната прозрачност и поддържането на непрекъснат диалог с 

представителите на обществото относно вземането на важни държавни 

решения са сами по себе си фактори за ограничение на корупцията. 

Развитото гражданско общество е призвано да издига защитни механизми и 

бариери пред корупцията. Ролята на четвъртата власт – медиите е от 

решаващо значение в това отношение. 

Бедността, ниските заплати, възприеманото като високо данъчно облагане, 

несъвършеното законодателство, прекалената регулация, бюрокрацията, 

слабият контрол, неефективната съдебна система са все фактори, които 

създават среда за появата на корупционни практики в страната. 

В кои области корупцията е най-разпространена? В тези, които 

регламентират стопанската дейност, разпределят ресурси, контролират 

спазването на правилата, т.е. там, където има монопол и дискреция 

(вземане на решения по преценка на даден ръководител или служител) в 

действията на служителите от администрацията. Ето сферите с най-висок 

корупционен потенциал в страната :

- събирането на мита, данъци и такси;

- приватизация и след приватизационен контрол;

- възлагането на обществените поръчки;

- разрешителните и лицензионните режими за извършване на дадена 

дейност;

- овластени институции и техни служители да контролират реда и 

санкционират за допуснати нарушения (полицейски контрол, охрана на 

труда, строителен надзор, контрол по пътищата, контрол за опазване на 

околната среда и т.н.);

- разпределението на оскъдни държавни или общински бюджетни или 

материални ресурси между много потребители;