Учебник: „Анализ на дейността на аграрното предприятие” – Йорданов, Чакмаков, 
Киречев, ИУ Варна 2003г.

27.09.2012г. 

Тема 1

Същност, задачи и съдържание на бизнес диагностиката

1.

Същност на диагнозата и диагностиката на бизнес организацията.

Всяка   организация   функционира   в   определена   среда   и   подложена   на   нейното 

влияние. Разкриването на сложните връзки между факторите на средата, които оказват 
влияние върху организацията, техните симптоми и проявлението им е от съществено 
значение за нейното ефективно функциониране. Термина „диагностика” произхожда от 
гръцки език и означава „разпознаване”. Прилага се от древни времена. Колкото повече 
се   развива   човешкото   познание,   толкова   повече   намалява   интуитивното 
диагностициране и расте делът на рационалното и научнообосновано диагностициране 
на дейността на организацията. Като метод за разпознаване на скритата същност на 
явленията   на   основата   на   ограничено   количество   външни   белези.   Диагностиката   е 
позната през всички периоди на общественото развитие. Твърди се, че Демокрит е един 
от първите диагностици на социалните процеси. Понастоящем терминът „диагностика” 
все по-често се изразява в областта на обществените и техническите науки, като метод 
за обща оценка на състоянието на системите. Целта на диагностиката винаги е да се 
открият отклоненията, които водят до нарушаване на равновесието в дадена система. 
Бизнес   диагностиката   е   комплекс   от   методи,   които   имат   за   цел   разпознаване   на 
състоянието   на   дейността   на   бизнес   организацията.   Откриване   на   източниците   на 
слабости в нейното функциониране и начертаване на насоките за отстраняването им. 
Бизнес диагностиката е съвкупност от познавателни и организационни процедури за 
обозначаване на цялостното състояние на бизнес системата. Това се осъществява чрез 
измерване на конкретни стойности на определени параметри, характерни за отделни 
компоненти   на   тази   система,   техните   свойства   и   отличителни   черти. 
Диагностицирането е процес, резултатите от който водят до определяне на качествените 
и количествени характеристики на факторите, които оказват съществено влияние върху 
ефективността на функционирането на системата. 

Общ проблем на всяка диагностика е   да се определи равнището на нормалното 

състояние   на   обекта,   който   се   изследва.   Трудностите   пред   установяването   на 
нормалното състояние на бизнес системите произтичат от факта, че то непрекъснато се 
променя като функция от различни иновации, например нови механизми и методи на 
управление, изменение в човешкия фактор, в техническата въоръженост и т.н. 

В   процеса   на   диагностицирането   се   получава   диагнозата,   т.е.   определя   се 

състоянието на изследвания обект или процес. Колкото по-навреме се открият и точно 
се идентифицират симптомите, толкова по-ефикасно и бързо могат да се вземат мерки 
за   осъществяване   на   нужните   корекции.   Често   пъти   понятията   „диагностика”   и 

„диагноза”   се   смесват   или   се   използват   като   напълно   равнозначни,   което   не   е 
основателно.   Диагностиката   предполага   определена   технология,   ако   не   се   спазва   и 
познава тази технология, това ще доведе до неправилна диагноза. Диагнозата изразява 
конкретни резултати от извършените проучвания. Тя трябва да отговори на следните 3 
въпроса:



Какви са причините и защо са предизвикали това състояние?



Каква поредица от събития е довела до настоящото състояние?



В каква фаза на развитие се намира „болестното състояние”?

Понятието „диагностициране” се разбира по различен начин, както в теорията, така 

и в практиката. Много практици схващат диагностиката твърде тясно, а именно като 
комплекс от мероприятия, които имат за цел установяването на недостатъците и слабите 
страни на фирмата или като комплекс от методи, които характеризират състоянието на 
дейността на фирмата, откриват слабостите и очертават насоките за отстраняването им. 
С   други   думи,   според   това   разбиране   предметът   на   диагностиката   се   свежда   до 
определяне на причините за отклоненията. Целта на диагностиката не е само да се 
разкрият слабостите и причините, които ги пораждат, а и  да се очертаят пътищата за 
преодоляване на отклоненията. При диагностиката не се разкриват само отрицателните 
страни, а и положителните страни, във функционирането на бизнес организацията,  за 
да се даде ясна представа за състоянието на системата. Всички фактори, които оказват 
благоприятно   влияние   върху   дейността   на   организацията,   трябва   да   се   наблюдават, 
доколкото   те   осигуряват   нейните   успехи.   Бизнес   диагностиката   включва   в   себе   си 
анализа   на   бизнес   организацията.   Диагностиката   открива   проблема   и   дава 
характеристика   на   причините   за   нейното   проявление.   Откриването   на   причините   за 
проблема е предмет на пълния анализ на системата. Икономическият анализ се свежда 
до   изучаване   а   отделните   съставни   елементи,   отделните   страни   или   свойствата   на 
икономическите явления и процеси. Подобна детайлизация на стопанските явления и 
процеси позволява да се вникне по-дълбоко в тяхната вътрешна същност, да се изясни 
структурния състав, ролята, значението и въздействието на всеки отделен компонент 
върху общата  динамика.  Така  например  за  да  се  изясни  процесът  на  формиране  на 
финансовия   резултат   е   необходимо   да   се   изследва   не   само   общата   динамика   на 
променливата   и   отношението   между   паричните   приходи   и   авансираните   капитали. 
Проучванията трябва да обхванат и отделните направления на бизнеса, причините за 
влиянието   на   факторните   ефекти   върху   разходите   и   приходите   от   продажбата   на 
продукцията   и   върху   елементите,   които   ги   формират.   Резултатите   от   подобен   ред 
изследвания   осигуряват   необходимата   за   фирмения   мениджмънт   аналитична 
информация. Колкото по-задълбочена е детайлизацията на състоянието и анализа на 
динамиката   на   изследвания   процес   по   причини   и   фактори   на   неговото   формиране, 
толкова по-голяма е възможността за неговото ефективно управление. Диагностиката, в 
това число и анализа са инструменти на фирмения мениджмънт. При това те немогат да 
се свържат пряко с определен етап от управленския цикъл. Диагностиката и анализа са 
присъщи на всички етапи на управлението.

04.10.2012г.

Диагностиката не е самоцелна управленска функция и технология за констатация 

на моментно състояние. Тя може да се разглежда като съвкупност от познавателни и 
организационни   процедури.   За   определяне   на   цялостното   състояние   на   изследвания 
обект на база конкретни стойности от наблюдаваните параметри, които характеризират 
обекта. Обхватът на диагностиката може да се види от следната схема:

Добре проведената диагностика осигурява цялостен динамичен модел на обекта, който 
може да служи за ранно откриване на симптомите за криза, локализиран на мястото на 
възникналите   отклонения,   установяване   на   причините,   определяне   на   начините   за 
излизане от това състояние и оценка на перспективите.

2.

Видове диагностика

Практиката познава различни видове диагностика.



Според честотата на провеждане

­

Еднократна

­

Периодична

­

Многократно усъвършенстваща се



Според обхвата

­

Цялостна (пълна) – обхваща цялата организация)

­

Частична – обхваща отделни звена или отделни центрове на отговорност или 

отношения.   Например:   диагностика   на   целите,   функциите,   технологията   на 
управление, структурата на управление, персонала и пр.



Според съдържанието

­

Диагностика за стабилност на организацията

­

Диагностика за функционалност

­

Диагностика за динамичност

­

Диагностика за ефективност и т.н.



Според целите

­

Диагностика за разработване на прогноза

­

Диагностика за разработван на управленска политика

­

Диагностика за вземане на решение и др.



Според състоянието на обекта

­

Диагностика в период на възход

­

Диагностика в период на криза

­

Диагностика в обичайни ситуации

­

Диагностика в екстремни ситуации



Според ориентацията

­

Диагностика за разкриване на най-слабите и чувствителни места

­

Диагностика за разкриване на най-силните страни на фирмата

­

Диагностика за разкриване влиянието на средата и др.



Според повода

­

Превантивна диагностика

­

Сигнална диагностика

­

Сравнителна диагностика



Според обхвата и дълбочината на анализа

­

Обща диагностика

­

Специална диагностика



Според формата

­

Външна диагностика

­

Самодиагностика

От своя страна самите диагнози могат да бъдат:



Според начина на представяне

­

Устни

­

Писмени – аналитични, описателни, статистически, математически



Според степента на задължителност

­

Констатиращи

­

Предписващи (дават препоръки)

­

Задължителни



Според степента на завършеност

­

Хипотетични 

­

Окончателни

Независимост   от   вида   на   диагностиката   и   на   диагнозите,   за   поставяне   на   вярна 
диагноза са необходими две основни предпоставки:



Правилно определяне на нормалното състояние на системата, което да бъде база 

за сравнение.



Установяване на отклоненията във функционирането на системата от очакваното 

състояние

3.

Обекти и етапи на бизнес диагностиката

Диагностиката се прави за нуждите на управлението, обекти на диагностиката могат да 
бъдат всички управляеми системи и подсистеми, за които съществува предположение, 
на   база   на   определени   симптоми,   че   в  някаква   степен   се   отклоняват   от   очакваното 
правилно   функциониране   и   поставените   цели.   Трябва   да   се   има   предвид,   че 
диагностиката може да се провежда в две основни насоки – на ниво система и на ниво 
отделни елементи на системата. На ниво система диагностика та се проявява като обща, 
а на ниво отделни елементи – като частична. Главните задачи на общата диагностика са 
следните:

­

Определяне на съответствието на системата с поставените цели

­

Установяване на отклоненията във функционирането на системата от очакваното 

поведение

Когато се прави диагностика на отделни елементи обекта на изследване се ограничава и 
се   търсят   причините   за   нарушаване   на   нормалното   функциониране   на   отделните 
елементи на системата. Технологичната последователност на осъществяване на бизнес 
диагностиката е следната:

­

Натрупване на общосистемни знания за обекта на диагностициране. Резултати от 

този   етап   са   натрупване   на   обща   база   данни   за   обекта,   проучване   на 
нормативната база и създаване на методика за диагностика.

­

Акумулиране на информация за съществуващото състояние на обекта. На този 

етап   се   създава   система   от   показатели   за   оценка   на   елементите   на 
диагностицираната система.

­

Събиране на информация за външните условия. На този етап се създава система 

от показатели з оценка на влиянието на външните условия върху системата.

­

Комплексна   (обща)   диагностика   на   изследваната   система.   На   този   етап   се 

съпоставя  съществуващото  състояние  със  стандарта.  На база  на  този  етап   се 
предлага обща диагноза.

­

Диагностициране на отделните елементи на изследваната система. Резултат от 

този етап е реализиране на пълна диагноза.

­

Представяне на резултатите от проведената диагностика. На този етап се създава 

обобщаващ доклад.

­

Детайлен диагностичен анализ на проблемните места. Базира се на решения на 

ръководството за подробно проучване на проблемите. 

Тема 2

Инструментариум и организация на анализа на дейността на аграрното предприятие

1.

Анализ на влиянието на факторите

Основен   елемент   на   основата   на   управление.   Понятието   „фактор”   трябва   да   се 
възприема като тъждествено на понятието „факторен показател”. Под фактор в анализа 
се има предвид:

­

Активно   действащи   сили,   предизвикващи   положителни   или   отрицателни 

изменения   в   състоянието   на   изследвания   обект   и   на   показателите,   които   го 
отразяват.

­

Условия, необходими за протичане на стопанския процес.

­

Самостоятелни   структурни   елементи   в   системата   от   причинно-следствени 

връзки на резултативното явление.

Факторите   определят   поведението   на   резултативните   величини.   Всеки   резултативен 
показател се формира под въздействието на определена конфигурация от икономически 
и други фактори. Трябва да се има предвид, че частните показатели, които се образуват 
при разлагането на обобщаващите показател в процеса на аналитичното им изучаване, 
също се определят като факторни. 

11.10.2012г.

За   определяне   на   група   факторни   показатели,   чието   влияние   може   да   се   изучава 
непосредствено по данни от стопанската отчетност, обикновено се използва понятието 
„причина”. В процеса на по-нататъшна детайлизация или разлагане на групата фактори 
на съставните им компоненти допълнително установените частни факторни показатели 
също   се   определят   като   причини,   ако   се   намират   във   функционална   зависимост   с 
анализираните   показатели   и   се   изчисляват   на   база   на   отчетната   информация.   В 

случаите,   когато   анализираните   показатели   се   намират   в   корелационна   зависимост 
установени   при   тяхното   детайлизиране   частни   показатели   се   наричат   обикновено 
фактори,   а   не   причини.   По   принцип   разграничението   между   понятията   причина   и 
фактор   се   прилага   при   метрифициране   на   факторните   влияния.   Като   обекти   на 
аналитичното изследване факторите могат да бъдат класифицирани в няколко основни 
групи, като към всяка от тях е възможно да се формират и подгрупи:



Според начина на разпространиение:

­

Общи

­

Частни



Според отношението към изследваните резултати:

­

Главни (основни)

­

Второстепенни



Според центровете на отговорност:

­

Вътрешни

­

Външни

Центровете   на   отговорност   са   структурни   подразделения   на   предприятията, 
управляващите на които са натоварени с отговорността за постигане на определени 
резултати. Това са центрове на контрол. Анализът по центрове на отговорност е процес 
на дефиниране на структурните единици в предприятието, определяне на правата за 
вземане   на   решения   от   управляващите   и   оценка   на   резултатите   от   дейността   на 
съответните   управляващи.   Център   на   разходите,   център   на   приходите,   център   на 
печалбата, център на инвестициите. 



Според характера на въздействие:

­

Екстензивни

­

Интензивни

Екстензивните   са   тези,   които   водят   до   изменение   на   резултатния   показател,   ако   те 
самите нарастват или намаляват. Интензивните са тези, които водят до нарастване на 
резултативните показатели, без те самите да нарастват или намаляват. 



В зависимост от човешкия фактор:

­

Обективни

­

Субективни



По състав:

­

Прости 

­

Сложни (комплексни)



Според посоката на въздействие:

­

Оказващи позитивно (положително) влияние 

­

Оказващи негативно (отрицателно) влияние



Според срока на действие:

­

Постоянни

­

Временни



Според възможността за измерване на факторните влияния:

­

Измерими

­

Неизмерими



Според йерархията:

­

От първи ранг

­

От втори ранг и т.н.



Според възможността за резултативни въздействия:

­

Управляеми

­

Частично управляеми

­

Неуправляеми

Наред   с   общата   схема   от   съществено   значение   за   технологията   на   анализа   на 
факторните   влияния   и   по-конкретно   при   използване   на   количествени   методи   и 
алгоритми за метрифициране на факторните ефекти. Факторите се класифицират на 
количествени, качествени и структурни. Количествените фактори изразяват влиянието 
на   настъпилите   изменения   във   величината   на   бизнес   ресурсите.   Например   обем 
производство и продажби, размер на авансираните за стопанската дейност основни и 
оборотни капитали и др. Това са обемни величини, изразяват обем в абсолютно или 
относително изражение. Количествените показатели биват абсолютни и относителни. 
Относителните  биват  индекси,  коефициенти,  проценти.   Абсолютните   биват   трудови, 
натурални и стойностни. Качествените характеризират състояние, степен на използване 
на потенциала или натоварването на ресурсите, ефективност. Качествени показатели са 
ефективност, използване на потенциала, качество на продуктите.