1

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

ОЦЕНКА НА ГЕОГРАФСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ

2.

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ

3.

ЕКОЛОГИЧНАТА СИТУАЦИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ

4.

СЪВРЕМЕННА ИНФРАСТРУКТУРА

5.

ОЦЕНКА НА ПОТЕНЦИАЛА НА ТУРИЗМА

6.

ТУРИСТИЧЕСКИ ПОТОК ЗА 2015 ГОДИНА

7.

2

1.

ОЦЕНКА НА ГЕОГРАФСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Крим се намира в пределите на огромната Евразия и на практика е еднакво 

отдалечен от Северния полюс и от Екватора - 45-ият градус пресича полуострова 

край град Джанкой. На тази географска ширина преминава границата между два 

климатични пояса, затова на този малък полуостров се наблюдават атмосферни 

процеси и явления, характерни както за южния умерен географски пояс, така и за 

субтропика.

Островните черти се проявяват в разпределението на много от природните 

компоненти. Характерно е кръговото разпределение на климатичните явления - 

централните   части   на   полуострова   се   различават   от   крайбрежните.   На 

крайбрежието има по-малко валежи, по-голяма продължителност на слънчевото 

греене,   духа   бриз.   Кримските   планини   образуват   сякаш   още   един   остров, 

"наместен" върху основния. 

Разнообразна   е   и   повърхността   на   острова   -  обширни   плоски   равнини   се 

редуват   с   разчленени   възвишения,   които   в   южните   части   са   изместени   от 

планински масиви, стръмно спускащи се към морето. Заради разположението на 

Кримските планини в пределите на сравнително малкия полуостров се наблюдава 

рязък   контраст   в   климата   -   от   степен   климат,   типичен   за   умерения   пояс,   в 

равнинните   части   до   субсредиземноморски   (с   елементи   на   субтропичен)   на 

южното крайбрежие.

Почти  "островното" географско положение между  двете  морета - Черно и 

Азовско   -   засилва   изолираността   на   полуострова,   което   най-забележимо   се 

отразява на растителния му и животински свят - тук има редки видове, които се 

срещат само на Крим.

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Малките   размери   на   полуострова   и   изолираността   му   от   континента   са 

причина за известната бедност на кримската фауна. Това се проявява не толкова в 

малкия   брой   видове,   колкото   в   малките   популации   на   всеки   вид. 

   Някои видове са ендемични (напр. кримският бръмбар бегач), а други се срещат 

3

на много ограничена територия (напр. кримският гущер гекон, който е част от 

редките и изчезващи видове, обитава само южния бряг на височина не повече от 

300   м,   между   Севастопол   и   Алуща.   Има   и   животни-реликти   -   свидетели   на 

далечни   епохи   -   като   леопардовата   змия   и   гребенестия   тритон. 

   В горите в планинските части на Крим живеят кримски благороден елен, сърна, 

лопатар,   див   глиган,   лисица,   каменна   бялка,   борсук.   Птиците,   срещащи   се   в 

планинските гори, са сойки, кълвачи, дроздове, сови, горски бекаси, черноглав 

гриф и белоглав лешояд (от последния са останали само 20-30 екземпляра).  В 

степите на полуострова живеят гризачи (съсел, хомяк, полевка, земен заек), които 

са плячка за лисицата, пора, невестулката. Широко разпространен е дивият заек 

(който остава сив и през зимата, тъй като в Крим има малко сняг през този сезон). 

Много видове диви животни на полуострова (196 вида или над 50% от цялата 

кримска   фауна)   са   вписани   в   украинската   Червена   книга   и   се   намират   под 

закрилата   на   държавата.   Сред   тях   са   черният   щъркел,   делфинът,   дроплата, 

обикновената цикада, розов скорец и много други. 

РАСТИТЕЛЕН СВЯТ

Голямото видово богатство на Кримския полуостров е свързано с неговото 

крайно, погранично, полуизолирано географско положение. 

Като цяло на Крим има около 280 ендемични вида (10% от цялата флора). 

Сред тях са звездица Биберщайн (известна като кримския еделвайс), клен Стивън, 

циклама Кузнецов, глог Пяркова, няколко вида мащерка, надиплено кокиче.

Растителната   покривка   в   Крим   се   променя   с   надморската   височина. 

Планинските   склонове   до   1000-1100   м   са   покрити   преди   всичко   с   хвойна   (на 

запад) и дъбови гори (на изток). На височина 1100-1300 м се простира пояс от бук 

и  обикновена   хвойна.  Тук  има  стари  200-250-годишни  насаждения,   които  са  с 

голяма научна ценност.

В Крим площта, заета от гори, е 13% от цялата площ на полуострова и 50% от 

планинската му част. Равнинният Крим е зает със степна растителност (власатка, 

коило   и   различни   други   тревисти   видове).   На   крайбрежието   на   залива   Сиваш 

4

заради   малкото   количество   валежи   и   солеността   на   почвата   зелените   степи   са 

заменени   със   сухи   полупустинни   степи.   На   Тарханкутското   възвишение   и   на 

Керченския  полуостров  върху каменистите  участъци  има  полухрасти  и храсти, 

като мащерка, подъбиче и слънчоглед. 

В Червената книга на Украйна са включени 164 растения в Крим. Сред тях 

има   типично   кримски   видове   като   висока   хвойна,   ягодово   дърво,   ягодов   тис, 

висяща   бреза   (сега   е   останала   само   една   запазена   горичка),   двуцветно   лале, 

теснолистен минзухар, циклама Кузнецов и други. 

Подобно на Червената книга днес съставят списъци на редките и изчезващи 

екосистеми, изискващи особена защита. Тези списъци се намират в Зелената книга 

на Украйна. Сред растителните съобщества, нуждаещи се от защита, има и 

кримски гори от висока хвойна, тъполистен шамфъстък, буково-тисови и други.

КЛИМАТ

Според   съвкупността   на   метеорологичните   елементи   в   Крим   могат   да   се 

отделят три основни типа климат: 

-   степен   умереноконтинентален   с   горещи,   сухи   лета   и   прохладна,   влажна 

зима; 

- планинско-горски слабоконтинентален с топло, относително влажно лято и 

прохладна, влажна зима; 

- южнобрегови средиземноморски слабоконтинентален с горещи, сухи лета и 

относително топли, влажни зими.

В равнинните части на Крим климатът е степен, умереноконтинентален, сух. 

Зимата е прохладна (средната януарска температура е от -3 до 0 градуса), а лятото 

е горещо (средната юлска температура е между 21 и 23 градуса). Количеството 

валежи е около 350-450 мм годишно, като голяма част от тях падат през лятото под 

формата на порои. 

В   предпланинската   област   (Симферопол,   Белогорск)   се   повишава 

количеството   на   валежите   до   500-600   мм   годишно,   а   летните   температури   се 

понижават.