Глава II
РАБОТА С ТОПОГРАФСКИ ПЛАНОВЕ И КАРТИ
§7. Топографски планове и карти
Топографският план или топогрофската карта имат за цел да представят умале-
ното изображение на отделен участък от физическата земна повърхност върху
равнина. Това е възможно с използването на различни видове картографски проекции.
Картографските проекции установяват определена зависимост между положението на
точки от земната повърхност и тяхното изображение в равнината. Те се построяват с
помощта на мрежа от паралели и меридиани по определени математически правила.
Топографската карта представлява умалено подобно изображение на земната
повърхност. Това подобно умалено изображение прави възможно по-детайлното изуча-
ване на изобразената част от земната повърхност. Чрез топографските карти е възмож-
но да се определи с конкретна точност плановото и височинното положение на изобра-
зените върху тях обекти, да се извършат редица други измервания, с помощта на които
се решават различни инженерни задачи.
Топографските карти изобразяват значителна част от земната повърхност, при
което се налага да се взема предвид кривината на Земята. Мащабът в различните учас-
тъци на картата е различен.
Топографският план изобразява малък участък от земната повърхност, при про-
ектирането, на който кривината на Земятя се пренебрегва. Поради това, в сравнение с
топографската карта топографският план съдържа по-пълно подобие между изобразе-
ните обекти и тяхното изображение и мащабът остава един и същ във всяка точка от
плана.
Върху топографските планове и карти се изобразяват ситуационни подробности,
хидрография и релеф. Съдържанието на топографските планове и карти е съвкупност
от отразените върху тях обекти и обозначенията, даващи сведения за тях. Информа-
цията за отделните обекти се представя чрез различни видове условни знаци. Затова
при работа с топографски план или карта е необходимо да се усвои смисловото съдър-
жание на условните знаци, т.е. тяхното отношение към изобразените предмети, явле-
ния или проциси.
На картите и плановете, както и върху физическата земна повърхност положе-
нието на всяка точка се определя чрез нейните координати. Координатите на дадена
точка могат да бъдат – геодезична географска широчина и дължина
B
и
L
и наделип-
соидната височина
H
ел
, а също така правоъгълни координати
X
и
Y
и височина
H,
определена в Балтийската височинна система. Понякога при топографски планове в
по-едър мащаб може да се използва локална координатна система както за
правоъгълните координати
X
и
Y
, така и за височините –
H
.
25
§8. Разграфка и номенклатура на планове и карти
При създаването на топографски планове и карти се приема Гаусовата
проекция. При тази проекция земята се разделя на зони чрез меридиани през 6°. Всяка
зона се проектира върху цилиндър, който се допира до земята в средния меридиан за
всяка зона. След това цилиндъра се разгръща върху равнинта. Чрез този начин на
изображение се намалява деформацията във взаимното положение на точките от
земната повърхност, възникващо при изобразяването на повърхността на елипсата
върху равнина.
Фиг. 8.1
Топографските карти за големи територии се издават за удобство на листове с
определен формат. Всеки отделен лист има точно обозначение – “номенклатура” в
единната система за разграфката на общата многолистна карта. Единната система на
разграфката се състои в разделяне на земното кълбо на ивици от 6° по дължина и 4° по
ширина. Шест градусовите ивици се номерират от запад на изток, започвайки от 180°
меридиан. Те са 60 на брой. Обозначението на 4° пояси става чрез буквите от латин-
ската азбука, като се тръгва от екватора на север и на юг. При това разделяне се полу-
чават листове в М 1:1 000 000. Всеки лист се номерира с буквата от пояса и номера на
ивицата. За територията на нашата страна това са картните листове със следните
номенклатури:
К-34; К-35; L-34; L-35
.
Картните листове в
М 1:1 000 000
служат като основа за получаване на картните
листове в различни мащаби
М 1:500 000, М 1:200 000, М 1:100 000
.
Принципът за разграфката и номенклатурата за картните листове в тези мащаби
е следният:
•
Листът в М
1:1 000 000
се разделя на четири картни листа в
М 1:500 000
,
които се означават с букви от кирилицата
А, Б, В, Г
.
•
За получаване на картни листове в
М 1:200 000
лист в
М 1:1 000 000
се
разделя на 36 листа, които се означават с римски цифри от
I
до
XXXVI
.
•
При разделянето на едномилионния лист на 144 картни листа се получават
листове в
М 1:100 000
и се номерират с арабски цифри от 1 до 144 (фиг. 8.3).
Картният лист в
М 1:100 000
служи за основа на мащабите
1:50 000
,
1:25 000,
1:10 000
като:
•
Листът в
М 1:100 000
се разделя на четири картни листа за
М 1:50 000
означени с главните букви на кирилицата
А
,
Б
,
В
,
Г
.
26
Фиг. 8.2
Фиг. 8.3
•
Лист в
М 1:50 000
се разделя на 4 картни листа, означени с малки букви от ки-
рилицата: а, б, в, г и се получава лист
М 1:25 000
. Този лист съдържа в себе си четири
картни листа в
М 1:10 000
, номерирани с арабски цифри от 1 до 4 (фиг. 8.4).
Картният лист в
М 1:100 000
служи и като основа за мащаб
1:5 000
, като всеки
катрен лист в
М 1: 100 000
съдържа 256 картни листа в
М 1:5 000
, означени с арабски
цифри в скобки от (1) до (256) (фиг. 8.5).
Според [17] разграфката на картните листове в
М 1:2 000
е свързана с тази на
на картните листове в
М 1:10 000
. Всеки картен лист в
М 1:10 000
се разделя на 25
картни листа в
М 1:2 000
(фиг. 8.6).
За мащаби по-едри от
1:2 000
плановите листове се оформят по различни начи-
ни необвързани с разграфяването на милионната карта и се номерират със свободна
номерация.
Разграфка на картните листове в
М1:100000
,
М 1:50 000
,
М 1:25 000
и
М 1:10 000
Основен лист М 1:100000
Разграфка на картните листове в
М 1:5 000
Основен лист М 1:100000
Фиг. 8.4
Фиг. 8.5
Таблица 8.1
27
Разграфка и номенклатура на картните
листове в
М 1:2 000
Основен лист М 1:10 000
Мащаб
Номенклатура на последен
картен лист
1: 500 000
K-34-Г
1: 200 000
K-34-XXXVI
1: 100 000
K-34-144
1: 50 000
K-34-144-Г
1: 25 000
K-34-Г-г
1: 10 000
K-34-Г-г-4
1: 5 000
K-34-144-(256)
Фиг. 8.6
1: 2 000
K-34-ГГ-4-XXV
§9. Релеф и неговото изобразяване върху планове и карти
За изобразяването на релефа върху плановете и картите се прилагат различни
методи: чрез котиране на характерни точки от терена, чрез щрихи, чрез светлосенки и
чрез използването на изолинии, наречени хоризонтали. Върху топографските планове
и карти релефът се изобразява чрез хоризонтали, като се надписват и котите на харак-
терни точки от местността.
Хоризонталите са непресичащи се затворени криви линии, които свързват точки
с еднакви височини. Те се получават чрез пресичане на терена с успоредни равнини
през определено разстояние, наречено височина на сечението –
h
(фиг. 9.1).
Фиг. 9.1
Чрез хоризонталите могат да се изобразят различни релефни форми, като за по-
голяма яснота при характеризиране на терена се използват и други означения, като
надписи на височината на хоризонтала и щрихи (т.н. берг-щрихи), показващи посоката
на наклона. На следващите фигури е показано изобразяването на различни релефни
форми с помощта на хоризонтали.
а
б
в
г
Фиг. 9.2
28