УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО 

И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Курсова работа

по дисциплина

„Публична администрация”

Публична администрация

УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

К У Р С О В А    Р А Б О Т А

За учебната дисциплина Публична Администрация

в образователно-квалификационна степен “магистър”

Анализ на институцията „омбудсман”

 /обществен защитник/

I  Въведение: 

Институцията   омбудсман   в   съвременната   правна 

система на страните по света се  счита  за важен  механизъм  за защита 
правата   на   човека   и   укрепване   на   законността   в   работата   на 
държавните органи.
В   правната   литература   се   срещат   различни   определения   за 
институцията омбудсман.
Международната   асоциация   на   юристите   приема   следното 
определение:   “омбудсманът   е   орган   или   служба,   създадена   с 
конституционна   или   законова   разпоредба,   която   се   оглавява   от 
независим,   висшестоящ/надведомствен,   отговорен   пред   парламента 
държавен   служител,   който   получава   оплаквания   от   засегнати   лица 
срещу   държавни   агенции,   служители   и   работодатели   или   който 
действа по своя инициатива и има власт да разследва, да препоръчва 
действия по възстановяване на правата и да издава доклади”
Енциклопедия   Британика   дава   следното   определение   за   омбудсман: 
“законодателен   представител,   занимаващ   се   с   разглеждането   на 
жалби на граждани, касаещи злоупотреби от страна на бюрокрацията”
  Под   омбудсман   се   разбира   “достойно   за   доверие,   независимо   лице, 
упълномощено   от   парламента   да   охранява   правата   на   отделните 
граждани   и   на   опосредстван   парламентарен   контрол   под   формата   на 
надзор   над   всички   държавни   длъжности,   но   без   да   има   правото   да 
променя техните решения”
  Омбудсманът   осъществява   надзор   над   дейността   на   държавните 
органи,   разглежда   жалби   на   граждани   във   връзка   с   административния 
произвол,   упълномощен   е   да   изследва,   критикува,   но   не   и   да   отменя 
актовете на тези органи.
Като  о

бобщим многобройните определения, може да формулираме 

следната   дефиниция   за   омбудсмана,   характеризираща   неговия 
статус.   Омбудсманът   е   независим   орган,   притежаващ   висок 

авторитет,   призован   да   разглежда   жалби   на   гражданите   при 
отсъствие   на   властнически   правомощия,   използвайки   силата   на 

убежденията,   на   гласността   на   делата,   основани   на   правните 
норми, на нормите на морала и на идеите за справедливост.

Първоначално   институцията   омбудсман   възниква   в   Швеция   през 
1809г,   като   по-късно   през   ХХ   век   намира   широко   разпространение, 
като в настояще време е разпространен в над 120 страни.
Институцията   в   различните   страни   носи   различни   наименования.   В 
скандинавските   страни,   родина   на   институцията,   се   използва 
наименованието Омбудсман, в англоезичните страни – Парламентарен 
пълномощник   /Парламентарен   пълномощник   по   въпросите   на 

2

администрацията   –   Великобритания,   Северна   Ирландия,/, 
Парламентарен   пълномощник   за   разследване   /Нова   Зеландия/, 
Парламентарен пълномощник в англоезичните провинции на Канада. В 
други страни институцията се нарича Пълномощник – Пълномощник по 
правата на гражданите - Полша, Пълномощник  по правата на човека – 
Русия.   Използват   се   и   други   наименования   Посредник,   Медиатор   във 
Франция, Адвокат на народа в Румъния,  Народен защитник в Испания, 
Граждански защитник в италиански провинции и др.

През   последните   години   България   прави   значителни   стъпки   към 
създаване на демократични институции, към утвърждаване на правова 
държава   и   активно   гражданско   общество.   Новата   демократична 
държава   изисква   нови   реалности,   които   да   съдействат   за   развитието 
на   система   за   гаранции,   необходими   за   целите   и   задачите   на 
социалната   промяна.   Този   процес   обаче   не   гарантира   автоматично   и 
достатъчно   ефективно   спазване   на   правата   на   отделните   граждани.   В 
страните   в   преход,   каквато   е   и   нашата   страна,   много   често 
държавните   и   общинските   служители   превръщат   служебното   си 
положение   в   средство   за   упражняване   на   лична   власт,   а   в   някои 
случаи и за незаконно забогатяване.
Практиката   в   страните   с   утвърдена   демокрация   показва,   че   в  борбата 
с   тях   все   повече   нараства   ролята   и   значението   на   извънсъдебните 
средства   за   спазване   правата   на   човека.   Последните   допълват 
съдебната,   административната   и   другите   форми   на   защита.   Сред   тях 
особено   се   откроява   институцията   на   обществения   защитник 
придобила наименованието – омбудсман. 
Въвеждането  на   институцията   омбудсман   цели  спазване  на  основните 
права   и   свободи   на   гражданите   наред   със   съществуващите 
традиционни   механизми,   като   без   да   дублира   функциите   на 
съществуващите  механизми,   действа   паралелно   с   тях,   като   допълва 
тяхната   дейност,   инициира   намесата   им,   а   в   определени   случаи   може 
да   бъде   тяхна   алтернатива.   Основното   предназначение   и   функция   на 
омбудсмана   е   да   наблюдава   административната   дейност   на 
държавата   и   да   бъде   въспиращ   фактор   срещу   злоупотреби   с   властта, 
накърняващи правата на човека.
Омбудсманът   играе   ролята   на   стабилизиращ   фактор   в   обществото, 
като   предоставя   на   всеки   гражданин   лесно,   достъпно   средство   за 
контрол   върху   действията   на   органите   на   държавно   управление. 
Омбудсманът   допринася   за   поддържане   на   общественото   доверие   в 
административната  система.  Той  със своите  становища и  препоръки  е 
полезен и за самите държавни органи, като в определени случаи може 
да   инициира   важни   промени   не   само   в   практиката   на   държавните 
органи,   но   и   в   законодателството.   Опитът   на   другите   страни   показва, 
че   омбудсманът   може   да   играе   неоценима   роля   за   защита   правата   на 
човека в системата на държавно управление.
Институцията   омбудсман   се   различава   от   всички   други   държавни 
органи. Тя не е нито съд, нито административен орган. Омбудсманът е 
длъжностно   лице,   което   изпълнява   функцията   да   защита   правата   на 
гражданите,   да   разрешава   индивидуални   жалби   и   да   информира 

3

парламента   и   обществеността   за   нарушени   граждански   права   и 
свободи,   а   така   също   предлага   и   мерки   за   отстраняване   на   тези 
нарушения.   Омбудсманът   е   неделима   част   от   правовата   държава, 
която   създава   солидни   правни   гаранции   за   правата   и   свободите   на 
гражданите.

II Теоретична част: 

В световната практика са известни три модела на 

институцията   омбудсман,   които   се   различават   по   мястото   им   в 
правната   система,   реда   на   назначаване,   обема   на   правомощията, 
подчиненост на една от трите власти и др

Изпълнителен омбудсман

. Той се явява орган на изпълнителната власт, 

назначава   се   от   правителството   или   президента,   на   които   е 
подконтролен и подотчетен. То ва е твърде рядко срещащ се вариант, 
той   съществува   във   Франция   /Медиатор/   и   се   назначава   от   Съвета   на 
Министрите. Такива омбудсмани съществуват и в някои щати на САЩ.

Независим   омбудсман

.   Той   представлява   сам   по   себе   си   отделен   и 

самостоятелен   клон   на   властта,   неговото   ниво   съответства   на   нивото 
на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. То й може да 
бъде   назначен   от   парламента   или   президента,   но   не   е   подчинен   и 
подотчетен   на   тези   органи.   Такъв   модел   съществува   в   Португалия, 
Намибия и Нидерландия.

Парламентарен   омбудсман

.   Той   се   намира   в   системата   на 

законодателната власт, назначава /избира се от парламента, на който 
е   подотчетен.   То   й   встъпва   като   орган   на   парламента,   но   притежава 
широки   правомощия,   придаващи   му   определена   самостоятелност   и 
независимост   от   самия   парламент.   Основната   задача   на   класическия 
омбудсман   се   явява   контрол   над   дейността   на   администрацията   и 
нейните   длъжностни   лица   /за   разлика   от   другите   два   модела,   при 
които   неговия   контрол   се   разпростира   както   над   органите   на 
изпълнителната, така и на законодателната власт/.
В   голяма   част   от   страните,   където   съществува   институцията 
омбудсман,   той   принадлежи   именно   към   парламентарния   модел.   Това 
е   така,   защото   той   възниква   именно   като   орган   за   парламентарен 
контрол   над   администрацията,   като   резултат   от   борбата   на 
парламента   за   правата   и   свободите   на   човека   и   гражданите,   но 
потъпквани от изпълнителната власт.
При   цялото   разнообразие   в   наименованията,   омбудсманът 
представлява   специална   служба,   която   не   прилича   на   никоя   друга 
държавна   или   обществена   структура,   независимо   от   официално 
приетото наименование.

В   началото   на   1998   г.   Правната   програма   на   Центъра   за   изследване 
на   демокрацията   започва   да   проучва   възможностите   за   въвеждане   на 
институцията   омбудсман   на   национално   ниво   като   допълнителен 
механизъм  за мониторинг и контрол върху държавната администрация 

4

и   извънсъдебен   способ   за   защита   на   правата   на   гражданите, 
накърнени   от   държавата   или   нейните   служители.   Към   Правната 
програма   е   създадена   експертна   работна   група,   която   подготвя 
концепция и законопроект за България.

Институцията   парламентарен   омбудсман   в   България   е   създадена   със 
Закона   за   омбудсмана,   в   сила   от   1   януари   2004   г.   През   април   2005   г. 
Народното   събрание   избира   депутата   от   Коалиция   за   България   Гиньо 
Ганев за пръв парламентарен омбудсман на България, а Метин Казак - 
за заместник-омбудсман.

“Институцията   омбудсман   в   равна   степен   принадлежи   на   държавата   и 
на   гражданското   общество,   тя   се   явява   кръстопът,   където   се 
разрешават   конфликти   на   държавни   и   индивидуални   интереси.   Като 
социална   институция   на   обществото   омбудсманът   възстановява 
баланса   на   силите   между   държавата   и   обществото   в   областта   на 
защита на гражданските права и свободи”. Омбудсманът се явява като 
отговор   на   гражданското   общество   в   следствие   на   засиленото 
държавно   влияние,   съпроводено   с   отслабване   на   обществените   и 
управленски   морални   норми.   Омбудсманът   позволява   да   се   смекчат 
дълбоките   противоречия   между   държавната   и   социалната   среда.   Той 
гарантира   отговорността   на   администрацията   за   действията   й   пред 
обществото.   Важна   е   ролята   на   омбудсмана   за   информиране   на 
членовете на гражданското общество, за грешките и злоупотребите на 
администрацията.
За   разлика   от   другите   институции,   защитаващи   правата   и   интересите 
на гражданите, омбудсманът в своята дейност се ръководи не толкова 
от   правните   норми,   а   от   правните   принципи,   изхождайки   от 
справедливостта   и   моралните   съображения.   Значението   на 
омбудсмана   може   да   бъде   оценено   в   рамките   на   отношението 
гражданин   -   администрация.   Допълвайки   съществуващата   система   за 
правна   защита,   институцията   омбудсман   позволява   на   гражданите   да 
изразят   своето   отношение   към   административните   актове   и 
процедури.
Омбудсманът   способства   за   усъвършенстване   на   правната   система, 
като   информира   държавата   за   тенденциите   в   социалното   развитие   и 
интересите   на   гражданското   общество.   “Социалната   сила   на 
омбудсмана   се   проявява   в   това,   че   той   е   способен   да   окаже   влияние 
при  формирането  на  административните  стандарти и  етични  принципи 
на администрацията”.
Омбудсманът   не   заплашва   административната   система,   тъй   като 
неговите   препоръки   и   предложения   не   са   императивни,   което 
облекчава   тяхното   възприемане   от   длъжностните   лица. 
Административните   структури   не   възпрепятстват   разследванията   на 
омбудсмана,   защото   той   все   пак   спомага   за   укрепване   на   публичното 
доверие към   администрацията  и неутрализира  негативното  отношение 
на   членовете   на   гражданското   общество   към   бюрокрацията. 
Институцията   омбудсман   осъществява   връзката   между   гражданското 
общество   и   държавата,   обезпечава   координацията   на   публичните   и 

5