Бернщайн,Кауцки,Бранд

Политическа доктрина на социалдемокрацията

Съвременната социалдемокрация е твърде сложно и широко политическо явление,което не може да бъде 
поставено еднозначно под една оценка.Аз ще ви я представя чрез водещите фигури на немската 
социалдемокрация: Едуард Бернщайн (1850-1932), Карл Кауцки (1884-1938) и Вили Бранд (1913-1992). В 
течение на цял век немската социалдемокрация запазва своето водещо място в световното 
социалдемократично движение. Анализът на нейните политически идеи дава достатъчна представа за 
политическата философия на социалдемокрацията изобщо.Политическите възгледи  на немската 
социалдемокрация преминават през няколко различни етапа на развитие. Първите нейни представители 
изхождат от Маркс и Енгелс. За определен период тя се идентифицира с политическите възгледи на 
марксизма, което продължава до Годесбергската програма от 1959г. Дори и днес някои либерални 
неоконсрвативни политолози,а не само социалдемократичните прилагат частично елементи на 
Марксовия метод. Независимо от това още от самото начало западната социалдемокрация изоставя 
много основни политически идеи на марксизма. През този период –на нейното формиране, Бернщайн 
говори за две основни тенденции на марксизма: „реформистко-съзидателна” и „революционно-
разрушителна”.  В края на миналия и началото на сегашния век Бернщайн замисля западната 
социалдемокрация като своеобразно „очистване” на работническото движение от „раволюционно-
разрушителните” и „бланкистко-якубинските” политически елементи. На тази идеино-политическа база 
постепенно се формира класическата западна социалдемокрация. Критиките на Кауцки и Роза 
Люксембург срещу комунистическото движение още от самото начало на неговото обособяване 
очертават „отвън” контурите на „лявото”  крило на социализма, което след Втората световна война се 
превръща в гигантски социалистически експеримент в Европа, в Азия и дори в Америка.

Политическата доктрина на социалдемокрацията се формира като постепенно движение от марксизма 
към либерализма от типа на този на Дж. Ст. Мил. Чрез Бернщайн в социалдемокрацията започват да се 
прокарват определени идеи на либералната политическа традиция.Получава се нещо като „политически 
синтез” на определени елементи на либерализма и марксисткия социализъм.

Бернщайн препоръчва да се държи някаква мяра,когато се обявява война срещу либерализма. Наистина 
според него голямото либерално движение на новото време е било в полза по-скоро на 
капиталистическата буржоазия и партиите, които си приписвали названието либерални, са били или 
станали или след това чисти защитници на капитализма. Но що се отнася до лобарализма като световно 
исторически движение, то социализма е негов законен наследник не само по време, но и по духовното си 
съдържание. Бернщайн разглежда либерализма като един твърде широк обществен принцип, чието 
пълно прилагане ще бъде социализмът, социалдемократизмът в неговото разбиране.

В ранните си трудове Бернщайн се стреми да актуализира идеите на Маркс в светлината на 
съвременното обществено развитие. Обобщавайки съвремнното състояние той констатира: капитализмът 
се стабилизира чрез създаване на картели и монополи; контролът се концентрира; институциите 
разширяват собствеността си; реалните заплати се повишават и средната класа се разширява. 
Политическите последствия са тези,че социализмът може да се

смята за наследник на либерализма. 

Бернщайн прокламира широко дискутираната в немскта и европейската социалдемокрация максима: 
„движението е всичко - целта е нищо”.  По този начин Бернщайн изразява метафорично намерението си 
социалната демокрация да изостави борбата за „идеална държава” на безкласово общество и социалното 
равенство. Вместо тази далечна конструкция се предлага легална политическа борба за подобряване на 
положението на работниците и другите трудещи се. Не борбата за далечни и съмнителни цели, а 
всекидневната политическа работа за напълно реални подобрания в положението на

трудещите се идва 

на преден план в политическата доктрина на немската

социалдемокрация. В последствие с това Бернщай 

и привържениците му искат съществено изменение на формите на политическата борба. Те се отказват 
от радикално-революционните средства и политическа борба. На мястото на революцията предлагат 
мирните и постепенни социални реформи.