ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
background image

ДИПЛОМНА РАБОТА

ТЕМА: РОЛЯТА НА ДИРЕКТОРА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ И

ПОВИШАВАНЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ИМИДЖ

background image

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

2

ГЛАВА ПЪРВА. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА
1.1. Съвременни подходи в управлението на образованието

3

1.1.1.Информационен мениджмънт в образованието

5

1.1.2.Управление на качеството в образованието

8

1.1.3. Иновационен мениджмънт в образованието

14

1.1.4. Мениджмънт на организационната култура 

17

1.2. Специфика на управленския труд в училищната организация

22

1.2.1. Професионални и личностни характеристики на училищния директор 

22

1.2.2. Компетентности и функции на училищния директор

22

1.2.3. Имиджмейкърството ­ специфична функция на училищния директор 

30

1.3.   Училищен   имидж   –   определение   и   видове.   Специални   дейности   за

формиране, поддържане и повишаване на училищния имидж 

33

ГЛАВА ВТОРА. ДИЗАЙН НА ЕМПИРИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
2.1. Обект и предмет на изследването

38

2.2. Цел и задачи на изследването

38

2.3. Хипотеза на изследването

38

2.4. Организация и методика на изследването

39

ГЛАВА   ТРЕТА.   АНАЛИЗ   НА   РЕЗУЛТАТИТЕ   ОТ   ЕМПИРИЧНОТО
ИЗСЛЕДВАНЕ
3.1.   Анализ   на   резултатите   от   анкетата,   проведена   с   директорите   на
училищата

42

3.2. Анализ на резултатите от анкетата, проведена с родителите

54

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИЗВОДИ 

63

БИБЛИОГРАФИЯ

66

ПРИЛОЖЕНИЯ ­ 

2

background image

УВОД 

Актуалността на избраната тема е свързана с това, че през последните години са

налице редица изменения в социално­икономическия живот в страната. Те се изразяват в
промени, касаещи както бизнес средата, така и образователната система.

Налагането на нови тенденции и методи за обучение изискват от българските

училища   високо   ниво   на   адаптивност   и   инициативност,   които   да   спомогнат   за   по­

лесното преминаване към модерните разбирания на обществото.

Силно   динамичната   социално­икономическа   среда   изисква   от   училищата

устойчиво ръководство, в чиято основа да стои високо компетентен директор, който да
съумява да съчетава, по възможно най­ефективен начин, всички необходими дейности,

извършвани в организацията.

Основната   цел   на   дипломната   работа   е   да   се   изясни   ролята   на   училищния

директор,   която   касае   поддържането   и   повишаване   на   имиджа,   да   се   определят
средствата   и   методите   за   неговото   постигане,   както   и   да   се   изяснят   необходимите

професионални и личностни качества на ръководителя на организацията като база за
поддържане и повишаване на училищния имидж.

За да се реализира поставената цел, е необходимо да се решат следните задачи: да

се направи теоретично проучване на проблема, да се структурират въпросите в анкетата

за директори на образователни организации; да се структурират въпросите в анкетата за
учители;   да   се   структурират   въпросите   в   анкетата   за   родители   и   ученици   като

потребители   на   образователни   услуги;   да   се   обработят   и   анализират   получените
резултати;   да   се   направят   изводи   и   препоръки   за   практиката   по   отношение   на

поддържането и повишаването на училищния имидж.

Ключов компонент на добре работещата училищна институция е изграждането,

повишаването   и   поддържането   на   благоприятен   имидж.   Той   се   изразява   в
установяването на висока разпознаваемост на училището сред останалите училища, на

популярност сред родителите и учениците и не на последно място на висок авторитет
сред цялото общество.

Основна   фигура,   със   силна   значимост   за   училищния   имидж,   е   училищният

директор, който има за задача да извършва подбор на най­ефективните методи, форми и

3

background image

инструменти за повишаване на обществения авторитет на образователната организация,
уповававайки се на комплекс от лични и професионални качества.

ГЛАВА ПЪРВА

ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

1.1. Съвременни подходи в управлението на образованието

Управлението   е   свойство   или   способност   на   дадена   система   да   превръща

въздействието   на   околната   среда   в   главен   фактор   или     условие   за   собственото   си

запазване   (съхраняване)   като   се   приспособява   към   външното   въздействие   или
приспособява външното въздействие към себе си. Училището е една система, която е

под   постоянното   въздействие   на   различни   икономически   и   социални   промени   и
тенденции. 

Като обект на управление, училището е образователна организация, която предлага

следните видове обучение:

Формално;

 Неформално;

 Информално.

Основните отличителни черти на този вид система са: 

Училището е нестопанска организация; 

Водещият фактор е образованието, а не печалбата; 

Дейността на училището е в пълно съответствие с националните образователни

изисквания и отговаря на ученическите и родителски потребности; 

В тясна зависимост е с държавния бюджет за образованието;

Притежава   ясно   определена   организационна,   йерархична   и   управленска

структура; 

Съществуват   държавно   регламентирани   изисквания   и   ограничения   за
назначаването на кадри;

Демографските кризи оказват силно влияние върху дейността на училището –

недостиг на ученици; 

Налице е стратегия за избор на по­малкото зло – липсата на добро заплащане в
сектора демотивира предлагането на труд; 

4

background image

Тези особености на училището като държавна институция, както и спецификата на

образователната система (за разлика от стопанската) и на образователния процес (за

разлика от производствения), правят това управление специфичен вид мениджмънт. 

Образователният мениджмънт е (Георгиева, В., Св. Николаева, 2001, с. 24­25):

  „система от усилия, които са необходими, за да бъдат накарани учениците да

работят ефективно“ ­  под работа се има предвид учебен труд;

„процес от взаимодействия и въздействия на управленските звена в системата на
народната   просвета   със   и   върху   образователните   институции,...   във   връзка   с

реализирането на предварително определените цели на образованието в дадена
образователна област“;

„система от знания за това как се управлява ефективната реализация на целите на

образованието“;

„работата,   която   трябва   да   извършват   мениджърите   в   една   (в   случая   –
образователна ­ ВГ) организация – вземане на решения, координиране, изготвяне

и разпространяване на специфични форми на информация, лидерство, съветване,
посредничество и пр.“;

„особен вид“ длъжност и кариера.

  Системата на образованието и нейното управление се разглеждат неделимо и в

пряка зависимост от социалната система. Динамиката в нейното изменение безспорно
предопределя и предизвиква адекватни изменения и в образованието. Едновременно с

това образователната система е основен фундаментален елемент на духовната сфера.
Закономерното й интегриране с културата и науката предполага съответна интегрирана

система   за   управление,   при   което   всяка   сфера   на   духовната   практика   подпомага
развитието на образованието. Неговият мениджмънт се разглежда като типична сложна

и   динамична   система.   И   както   всяка   система   от   този   тип,   управлението   на
образованието има свои елементи, които са еманация на самото образование и те са:

Системообразуващ;

Съдържателен;

Процесуален; 

Субектно­обектни отношения.

5

background image

Основи функции на училищният мениджмънт:

Проектиране и предвиждане на прогреса в образователната система; 

Мотивиране   на   служителите   към   реализиране   на   нови   психологически   и

педагогически идеи;

Координиране на всички налични ресурси с нуждите на образованието;

Извършване на контрол и оценка на качеството на образованието, на основата на

съвременни критерии за социална, педагогическа и икономическа ефективност.

       Функциите на управлението на образованието се намират в пряка зависимост

една от друга. Обуславят се взаимно. Следователно резултатите от него не се определят
от   отделните   елементи   и   функции,   а   от   съвкупните   им   действия,   от   тяхната

съгласуваност и ориентация към реализиране на целите на образованието.

В този смисъл управлението е основен инструмент за непрекъснато извеждане на

образованието на по­съвременно равнище, на ново качествено състояние.

Ключови елементи в образователния процес: 

Събиране и обработване на информация;

Предаване на събраните данни;

Осъществяване на качествен анализ на информацията;

Управленческият процес включва вземане на решения за педагогически кадри,
характеризиране на социалната атмосфера в училище и др.

Подходи в училищния мениджмънт:

Философски   подход

  –   той   разглежда   училището   като   изключително   сложна

система, която притежава способността да се самосъхранява. Този подход се
стреми да запазва равновесието си и да се обогатява с времето.

Кибернетичен   подход

  –   основна   опорна   точка   на   кибернетиката   е

информацията, ето защо в рамките на образователната система той играе ролята

на   информационен   подход.   Приема   се,   че   управленския   процес   протича   по
системата на правата и обратна връзка.

Социологически подход

 – този подход акцентира върху: ролята на субективния

фактор при осъществяване на обучението; взаимоотношенията между този, който

6

background image

управлява и обекта на неговото управление ­ учители и ученици; акцент върху
съвременните изменения при взаимоотношенията между субектите и обектите.

1.4. Информационен мениджмънт в образованието 

Една   друга   много   интересна   област   на   управлението   е   информационният

мениджмънт. За него започва да се говори едва в края на 70­те години на миналия век.

Този мениджмънт обхваща следните дейности:

Събиране;

Управление:

Разпространение и

Потребление на информация.

Като основна негова мисия може да се определи осигуряването на необходимата

за   вземането   на   определено   ръководно   решение   информация.   Предоставянето   на
богатата база от данни открива нови възможности пред управлението на едно училище.

Чрез анализирането на информацията се опознава както вътрешната, така и външната
среда на организацията и по този начин в максимална степен се задоволяват нуждите на

служителите и потребителите.

В   рамките   на   информационния   мениджмънт   попадат   всички   информационни

функции, процеси и дейности, които осигуряват жизнения цикъл на всяка организация.

Основни задачи на информационния мениджмънт:

1) Изграждане   на   технологична   среда   (инфраструктура)   на   информационните

системи.

2) Развитие на информационните системи и осигуряване на функционирането им.

3) Планиране на жизнения цикъл на информационните системи.

4) Изграждане   на   организационни   структури   за   информационно   осигуряване   на

дейността на училището.

5) Използване и експлоатация на информационни системи.

7

background image

6) Формиране на иновационни политики и изпълнение на иновационни програми в

сферата на внедряване на информационни технологии.

7) Управление   на   човешките   ресурси   в   сферата   на   информатизацията   и

автоматизацията.

8) Управление на проекти в сферата на внедряване на информационни технологии.

9) Създаване на система за сигурност и защита на информацията.

10) Управление на информационните процеси и услуги.

Информационни системи

Информационните   системи   за   управление   на   една   образователна   институция

могат да се дефинират по следния начин: „Съвкупност от приложения, които дават

възможност   на   потребителя   да   въвежда,   обработва,   извлича   и   разпространява
информацията   с   цел   подпомагане   на   планирането,   контролирането,   организацията,

осъществяването,   анализирането,   вземането   на   решения   и   др.   дейности,   свързани   с
управлението в дадена образователна институция.”

Основните   елементи   на   една   комерсиална   ИС   (които   покриват   основните

функции на училището), според Уайлд и Уолкър са следните:

„Алармен мениджър;

Анализатор (представя необходимите статистически данни);

Пакет за оценяване (включва подмодулите мениджър за оценяване, анализатор на

постижения и докладчик на оценките/постиженията);

Администратор на присъствията/посещаемостта по дни и учебни  дисциплини;

Планиране и изготвяне на учебния план;

Планиране на развитието на персонала и учениците;

Регистър на оборудването;

Система за управление на финансите;

Планиране на бюджета;

Диагностика   на   ключовата   фаза   (симулатор   на   решения,   свързани   с
образователната дейност от типа „ако то”);

8

background image

Система за фактологичен достъп (нива на достъп до лични и др.  данни);

Мениджър   на   изпитите   (текущи,   срочни   и   годишни   за   различните   класове   и
приемни – по специалности);

Мениджър   на   разписанието   (почасово   за   всеки   предмет;   седмично   за   всеки

учител, месечно за всяко училище и годишно за цялата страна в съответствие с
националния учебен план);

Мениджър на възможностите (позволява настройка на системата и добавяне на

нови модули или подмодули);

Регистър на личния човешките ресурси;

Вносител на снимка (на учители и др. служители, на учениците);

Система на заявките;

Кодекс за обучение на деца със специални нужди;

Записи на изявите на учениците и техните академични постижения (материали от
типа видео, аудио и текст);

Система   за   оценяване   на   прибавената   стойност   от   обучението   по   различните

предмети;

Модул   за   посетителска   регистрация   (мнения   и   форуми,   „черна     кутия”   на
училищния живот)” (Wild, P. Walker, J., 2001, с. 19­­38).

Към посочените до момента могат да бъдат добавени и модули, които имат за цел

да подпомогнат административната дейност на директора: 

Юридически справочник;

Административен помощник (включва готови образци на документи).

Тук е важно да се отбележи, че наличните информационни системи е необходимо

постоянно   да   се   обновяват,   с   цел   задоволяване   на   непрекъснато   изменящите   се

потребителски нужди.

Както   в   повечето   страни,   така   и   в   България   образователните   политики   са

насочени към бизнеса, което налага промяна в структурата на училищата и в техните
учебни планове. От всичко казано до тук става ясно, че ИО е необходимо да следва

9

background image

както функционално, така и структурно нуждите на образователните институции. За
тази цел се прилага модулният подход при изграждането на информационните системи в

образованието. Това позволява на ИО да бъдат по гъвкави и адаптивни към постоянно
изменящите се потребности.

1.5. Управление на качеството в образованието

През последните две­три десетилетия в различните страни се налага тенденцията

за управление на качеството на социално­икономическия живот и в образованието като
негова основна част.

Системата за управление на качеството (СУК) се приема от европейския комитет

по стандартите CEN под наименованието EN 29 000. В границите на България СУК ISO

9000 се приема през 1996 г. В световен мащаб повече от 120 държави приемат тази
система от стандарти като своя национална. Към днешна дата системата ISO 9000 в има

около 20 стандарта. Сред тях три имат значение на модели по управление на качеството
­ ISO 9001, ISO 9002 и ISO 9003.

Специфика на образователната услуга и продукт

Специфичното   за   системата   за   управление   на   качеството   в   образователната

област   се   отнася   до   особеностите   на   тази   сфера   в   сравнение   с   търговската   и

производствената.

Базисно   условие   е   необходимостта   от   държавни   образователни   изисквания   за

всички компоненти и дейности. Методологията на СУК сочи, че подобни изисквания
следва да функционират като стандарти за качество.

От стандартите ISO 9000 образователната система може да ползва философията

на   процесуалния   и   системния   подход,   основните   принципи   и   терминология,   като

същевременно   се   приведат   в   съответствие   с   изискванията   и   потребностите   на
потребителите на образователните дейности и услуги в зависимост от функцията, която

изпълняват   потребителите   в   системата   на   образование   –   родители,   ученици,   деца,
училищни ръководители.

Строго регламентиране на една система за управление на качеството в сферата на

средното   образование,   така   както   това   е   направено   в   промишлените   организации

10

background image

например,   не   може   да   се   постигне,   ако   не   се   отчита   фактът   на   специфичност   на
образователната услуга.

Образователната услуга е „икономически основано постижение, което не може да

се предава и разменя под формата на готов продукт/стока”.

Потребителят на услугата не „купува” перфектен продукт, а със собствен принос

допринася за осъществяване на услугата. Посочената специфика произтича от основната

характеристика на образователната система – тя се осъществява като взаимодействие
между подсистеми, структури, дейности, а в крайна сметка – субекти на конкретни

активности.

Производителите   и   доставчиците,   а   от   друга   страна   –   потребителите   на

образователната услуга (вкл. и продукт), са съпроизводители на услугата, макар и да
имат различни функции.

Образователната услуга представлява дейност и/или продукт, които позволяват

на двете страни във взаимодействието да развиват и разгръщат своите възможности в

контекста на ученето през целия живот.

Вижда   се,   че  има   съществена   разлика   в   характеристиките   между   услугата   (и

стоката)   от   сферата   на   производството   и   търговията   и   услугата   (и   продукта)   в
образователната сфера.

В образователната сфера услугата е най­често процес на постижения с участници

в   нейното   съвместно   извършване   (Стефанова,   М.,   2006г.,   с.   292).   Образователната

услуга е подчертано индивидуализирана. Тя е съхраняема, но не толкова статически,
колкото е съхраняема в развитие.

Качество, ефективност и ефикасност  

Независимо   от   различните   дефиниции,   които   се   откриват   в   специализираната

литература, анализът позволява обобщението, че най­често под качество на продукцията
се   разбира   съвкупността   от   потребителските   свойства   на   готовите   изделия,

благодарение   на   които   тези   изделия   имат   способността   да   задоволяват   определени
лични или производствени потребности. 

Не   е   трудно   да   се   забележи,   че   съществената   характеристика   на

качеството   се   свързва   със   степените   на   съответствие   на   даден   продукт   на

11

background image

потребностите.   Оттук   произтича   важен   извод   за   операционализация   на   системата   за
управление на качеството: следва да се търсят такива индикатори на качеството, които

да   са   релевантни   най­вече   на   потребностите   на   учещите   се,   но   заедно   с   това   и   на
потребностите на обучаващите, а така също и на останалите образователни субекти. 

„В съответствие с философията на ISO9001:2000 политиката по качество трябва:

Да е подходяща за целите на институцията от системата на средното образование.

Да   съдържа   ангажимент   за   удовлетворяване   на   изискванията   и   очакванията   на

потребителите на образователни дейности и услуги.

Да   е   насочена   към   непрекъснато   подобряване   на   ефективността   на   системата   за
управление на качеството.

Да предлага рамка за създаване и непрекъснато подобряване на целите по качеството.

Да бъде разгласена и разбрана от потребителите и изпълнителите на образователни
услуги.

Да е постоянно преразглеждана за нейната адекватност” (Новев, З., 2006 г., с. 97). 

Напоследък се лансира идеята за „добро училище” (добра детска градина), също

така   и   „добър   опит”,   „добри   практики”.   Вероятно   това   е   отговор   на   назрелите
потребности   от   оценяване   на   педагогическите   постижения   и   решения,   като   знак   за

преодоляване   на   старата   уравниловъчна   парадигма   в   образованието.   Тези   понятия
закономерно   са   свързани   с   понятията   качество,   ефективност,   ефикасност   в

образованието.   Те   са   съществен   признак   при   диференцираното   оценяване   на
педагогическите постижения и решения. 

Качеството   се   модифицира   като  ключова   дума   на  образователните   политики.

„Качеството е стратегическо направление за реформиране на съвременното училище”

(Стефанова, М. 2005 г., с. 276).

В последните години се отчита снижаване на качеството на образованието. Една

от причините се търси в досега действащата система за оценяване на учителския труд.
Старата   уравниловъчна   система,   както   и   използването   на   недотам   обективни   и

професионални критерии за оценка и диференциация на учителския труд, предполага
тенденция   към   намаляване   на   качеството   на   образоването   (8,   с.   68).   Напоследък   в

България се правят опити за изготвяне на рамки за инспектиране на учителския труд и
труда   на   директора,   позовавайки   се   на   мнението   на   учениците,   родителите,

12

background image

постиженията   в   практиката,   което   има   пряко   отношение   към   диференциацията   и
заплащането   на   учителския   труд   и   оттам   към   повишаването   на   качеството   на

образователната услуга.

„Изключително   важно   е   съвременният   учител   да   осмисли   необходимостта   от

непрекъсната   оценка   на   неговия   труд,   защото   това   му   гарантира   професионална
сигурност. Проблемът днес не е в това, дали е нужно оценяване, а как, с какви форми,

методи и средства ще се осъществи то” (Стефанова, М. 2005 г., с. 285).

Вътрешно присъща на оценяването е ефективността от педагогическата дейност.

„Разнообразните дефиниции за ефективност и качество и отношението между тях могат
да се сведат до два основни типа: 

Качество от глeдна точка на един статичен „прагов” подход; 

Качество   от   глeдна   точка   на   един   динамичен   подход,   свързан   с   развитието.
Между   двата   подхода   е   определението   за   качество   като   „стойност,   имаща

определена цена” (Стефанова, М. 2005 г, с. 288).

Спрямо така дефинираното качество ефективността се схваща като степен на

икономичност (рационалност)

 

на действията и усилията на субектите – производители и

потребители   на   образователния   продукт.   Цитираният   по­горе   автор   извежда,   че

ефективността се свързва повече с продуктивността, с резултата, а качеството – със
стойността на полезните усилия, на извършените дейности. Ефективността е съотносима

с процеса (технологията) за достигане до определено качество, изразява степента на
икономичност (рационалност) на образователния продукт. „Доколкото всеки продукт,

вкл. педагогическият, е относителният завършек на определен процес (технология) по
неговото  постигане  (произвеждане),  дотолкова   релевантно  на  понятието  за  процес  е

понятието   за   ефикасност

.  

Ефикасността   е   съотносима   с   процеса   (технологията)   на

постигане на ефекта (продукта и неговото качество) (Стефанова, М. 2005 г, с. 289).

Политиката, наречена управление на качеството

Сами   по   себе   си   практиките   за   качество,   ефективност   и   ефикасност   на

образователните услуги, съответно и на образователния продукт, биха се обезсмислили,
ако те не се подчинят на една обща политика за тяхното управление. „По същество

управлението се отнася до вземането на решения какво да се прави и след това до

изпълнението и чрез други хора” (Амстронг, М. 1993 г.).

 

То се разглежда на няколко

13

background image

субординирани нива: от единната, наднационална политика за управление на качеството
в образованието (тя осигурява така необходимите мобилност и взаимно признаване на

компетентности   в   различните   страни),   през   национална   политика   за   управление   на
качеството   в   образованието   и   съответно   –   различни   местни   политики,   за   да   се

конкретизира в крайна сметка до изпълнителните и иновационни управленски практики
във всяко учебно заведение.

В   този   смисъл   това,   което   излиза   на   преден   план   за   директорите   на   детски

градини и училища, е динамиката в ролята на директора. Той все повече започва да

изпълнява мениджърски функции, ориентирани към европейските и световни стандарти
за качество.

Управлението   на   качеството   се   свързва   както   с   концепцията   “управление   –

мениджмънт”,   така   и   с   концепцията   “качество,   ефективност,   ефикасност”.

Обединителната връзка между тях може да се открие в постановките, според които за
съвременния мениджър е важно “умението да прогнозираш и да планираш, да надникваш

изпреварващо   в   бъдещето,   формирането   на   екипа   и   осигуряване   ефективност   от
неговата дейност, умело съчетаване на позитивна етика и ефективна техника” (Питърс,

Т., З. Уитърмън­младши, 1988 г.).

 

Основните   функции   на   политиката,   наречена   управление   на   качеството

,

  са

реципрочни   на   функциите   на   мениджмънта   изобщо:   планиране,   вземане   на   решения,
организиране, мотивиране, управление на персонала и контрол (Маджирова, К., 2002г.).

Анализът   на   различни   постановки   в   специализираната   литература   позволява

извеждането на един примерен алгоритъм за управление на качеството в образованието: 

Проектиранe   (прогнозиране,   планиране),   съотнесено   към   съответни   стандарти

или индикатори за качество.

Контрол   (мониторинг),   проследяване   на   всяка   стъпка,   всяка   активност,
реализираща даден проект.

Анализ на резултатите от всеки етап от контрола.

Корекция,   необходима   за   поддържане   на   резултатите   в   състояние,   близко   до
проектираното, отговарящо на стандартите. 

Политиката,   наречена   управление   на   качеството

,

  не   е   самоцел,   нито   поредна

образователна “мода”. Тя е практически необходима за поддържане от директора на

14

background image

учебното заведение на негов привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара
на учебни заведения. С особена сила това се отнася за детските градини. Политиката на

управление   на   качеството   съдържа   недостатъчно   използван   ресурс   включително   за
спечелване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата, посещаващи

дадена детска градина. 

Познаването на разгледаните параметри на управлението на качеството е една от

предпоставките   в   изграждането   на  

модел   за   индикатори   за   качество

,   който

практически да обслужва вътрешното и външното оценяване на детската градина.

Теоретичните идеи за индикатори на качеството в образованието

Проследяването на постановките в специализираната литература в тази област

позволява обобщението, че проблемът за индикатори на качеството пряко кореспондира

с   проблема   за   оценяване   на   качеството.   У.   Прайнсак   разглежда   пет   области   на
качеството   на   дейността   в   австрийското   училище,   утвърдени   в   мониторинга,

осъществяван от управленските органи:

Качество на обучението (преподаване и възпитание)

Качество на живота в училището (микроклимат)

Партнъорство в училището и външно сътрудничество

Училищен мениджмънт (ръководство, организация )

Учителски персонал (професионализъм и професионално израстване)

           Освен тази структура според същия автор може да бъде приложен и друг

вариант, включващ по­голям брой индикатори: качество на образованието, качество на

отношенията,   качество   на   обслужването,   качество   на   персонала,   качество   на
обзавеждането, качество на представянето, рамкови условия на конкретното училище.

Разработена   е   система   от   показатели   за   всеки   от   гореизброените   индикатори
(Маджирова, К. 2004 г., с. 35).

Главен   акцент   при   избора   на   индикатори   за   качество   се   поставя   върху

иновационния контекст. Немалко са основателните опити да се докаже, че качество на

образователна   услуга,   адекватно  на   потребителското   търсене,   се   идентифицира   там,
където се правят практически управленски нововъведения, насочени към огласяване на

дейностите в дадена детска градина, към търсене на сътрудничество с родителската

15


Това е само предварителен преглед!

Емоционален и рационален подход към ситуацията

Управленският процес е ориентиран към постигането на определени цели. Това изисква управленските кадри във всяка фирма да притежават сложният комплекс от висок професионализъм на всяко равнище в управленската йерархия и поведение...

Емоционален и рационален подход към ситуацията

Предмет: Основи на управлението
Тип: Реферати
Брой страници: 7
Брой думи: 1195
Брой символи: 7768
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм