Кредитен риск

1. Същност на риска. 

“

Рискът възниква в процеса на взаимодействието 

на човека с околната среда

” 

Марк Уортън

Рискът е обективно явление. Той е неизбежен, не може да бъде премахнат, но може да бъде

ограничаван, прехвърлян, разделян, покриван. Развива се с еволюцията на човека, присъства във
всяка негова дейност. Носителите на риска са: човекът, организациите, обществото, природата.

Фактори за осъзнаването на риска:



откриването   на  парите

  ­   нова   възможност   за  съхраняване   на  богатството   и  за

ограничаване на риска от унищожаване, но и поява на кредитнтия риск



създаване на правната система 

­ законите определят рамката на правилата в едно

общество и по този начин противодействат на риска



развитието на търговията

  ­ тя може да носи печалба, когато възможностите за

загуба бъдат ограничени

Етимология на понятието

: съвременната дума “

риск

” идва  от арабското 

risq

  ­

  нещо,

което е дадено на човека от Бог и от което той може да извлече печалба  

­ благоприятни

възможности.   Елементите   са:   условност,   външен   характер   на  риска,   влияние   върху   човека.   В

латински преминава като 

risicum

  ­  

предизвикателство, което бариерните рифове поставят

пред мореплавателите.

 В древен Китай думата има аналогично значение и китайците за първи

път разпределят риска помежду си, като разпределят стоката на всеки в различни лодки. В гръцки

преминава като 

случайно настъпване на някакъв резултат

, като акцентът е върху случайността.

Във френски думата носи 

главно негативен смисъл, но не изключва напълно възможността за

положителен резултат

. В английски  

risk

  има  

определено негативен  смисъл.

  В  Webster  D.­

възможност за загуба, неблагоприятен резултат или изход, разрушаване.

 В D. of Business and

Management  ­  

всяка възможност за загуба

. В българския език навлиза от френски и има три

значения

:   възможна   опасност;   възможна   загуба   от   търговска   сделка   във   валута   или   от

кредитни операции; действие наслуки, с надежда за успех.

Същност на банковия риск.  

Средата в която оперират банките в последните  15г., се

характеризира с висока степен на риск, което накара повечето водещи банки в света коренно да
променят концепцията но своите системи за управление на риска.

1

Управлението   може   да   се   определи   като   една   от   стратегиите,   използвани   при

осъществяване на банкова дейност в условията на риск. В процеса на функциониране на банките

избират   между   рисково   избягване,   приемане   на   риска   или   управлението   на   риска.   Рисковото
избягване   означава   избягване   на   операции,   свързани   с   риск.   Приемането   но   риска   означава

осъществяване на операции до момент, в който отрицателните резултати от настъпващия риск не
доведат до покриване на загубите. Управлението на риска предполага избор на една от следните

алтернативи:

-

поемане на риска;

-

избягване на операции, свързани с риска;

-

приемане на мерки по намаление на риска, на основа предварителни оценки на степента

на риска.

Особеността   на   управлението   на   риска   се   явява   в   постигане   на   поставените   задачи

посредством разработване на научно обосновани процедури, периодично осъществявани и носещи
обективен характер.

Видове   банков   риск.  

Съществуват   различни   класификации,   подреждащи   рисковете   в

различни групи. Fong – Vasiek разграничават следните видове риск:



Пазарен  риск

    ­     стойността   на   портфейла   може   да   се   промени   поради   промени   в

пазарните условия, като промяна на индекса на пазара на акции, в нивата на лихвените проценти.



Валутен риск

 ­ стойноста на инвестициите, деноминирани в чуждестранна валута може

да се промени поради промени във валутните курсове.



Опционен риск 

– свързан с упражняването на опцията в момент неизгоден за държателя

на ценната книга.



Кредитен риск 

– свързан с неизпълнението на поетите задължения по кредитни сделки.



Специфичен риск 

– свързан с ценовите изменения на дадена ценна книга, които не могат

да се обяснят с изменението на пазара  (стои в основата на модела за оценка на капиталовите
активи).



Ликвиден риск 

– свързан с невъзможността даден актив да се продаде.

Santomero  счита,   че   банките   са   изложени   главно   на   четири   основни   вида   риск   –

систематичен или пазарен, кредитен риск, риск от отсрещната страна  (countery  risk  ), ликвиден
риск, оперативен риск и легален риск.

Лихвен риск. 

Известно е, че лихвеният риск се свежда до вероятността евентуални бъдещи

изменения на лихвените проценти да се отразят неблагоприятно върху финансовите резултати на

2

банката. Поради специфичния характер на своята дейност финансовите институции са особено
чувствителни   и   постоянно   изложени   на   лихвени   рискове.   На   тази   основа   управлението   на

лихвения риск е една от най­важните задачи на банковите мениджъри. Неговото управление се
свежда до съвкупността от определени действия или операции от страна на банката, целта на

които е да наутрализира или да намали вероятните загуби от неочаквани или неблагоприятни
колебания на лихвеното равнище.

В   практиката   на   съвременните   банки   се   използват   най­общо  

два   основни   метода   за

управление на лихвения риск

, а именно:



традиционен метод ­ чрез  

непосредствени промени в състава и структурата на

активните   или   пасивните   балансови   позиции

  на   банката   (използва   се   още   термина   "преки

портфейлни корекции") с цел да се намали или неутрализира негативното влияние на колебанията
на лихвените проценти върху крайните финансови резултати;



съвременен метод ­ посредством 

хеджиране на лихвения риск

 на базата на сделки

с финансови фючърси, опции и суап ("косвени поортфейлни корекции").

2. Рискът в кредитната политика на търговската банка.

Голямото   значение   на   кредитните   институции   за   стопанството   и   цялото   общество   се

основава на постоянните им контакти с всички слоеве на обществото и тяхната посредническа

роля   между   държавата   и   отделните   субекти.   Основните   задачи   на   банките   се   свеждат   до
осъществяването   на   безпрепятствено   движение   на   капиталите,   разкриването   на   благоприятни

възможности   за   финансиране   предприятия,   публични   институции   и   частни   лица,   както   и
предлагането   на   широка   гама   от   стимули   за   вложителите   с   цел   акумулиране   на   техните

спестявания. Същността на банковата дейност са кредитните сделки, при които банките поемат
определен риск при разплащателните операции и останалите видове услуги рискът на банката се

ограничава   само   в   рамките   на   определена   от   съществуващите   изисквания   отговорност   за
перфектност на заявката от страна на клиента.

Намесата   на   банките   е   наложителна,   тъй   като   твърде   малко   вложители   са   готови   да

предоставят своите спестявания на компании и предприятия нуждаещи се от кредит. Целта е да се

уеднаквят   различните   представи   за   степента   на   риск   на   самите   участници   на   пазара.   Така
спестителите са сигурни, че благодарение стабилността на банките и закона за гарантиране на

влоговете вложителите могат всеки момент след настъпване на падежа да разполагат с парите си. 

3

При   предоставяне   по­нататък   на   средства   на   отделните   компании   кредитният   риск   се

поема изцяло от банките. Наред с тази информация на риска основен въпрос на банките се явява и

модифицирането на сроковете. Тъй като множеството вложители предпочитат да се обвързват
краткосрочно,   а   инвестициите   предполагат   дългосрочно   финансиране,   задача   на   банките   е   да

съгласуват различните предпочитания относно вида финансиране.

Банките изпълняват още една изключително  важна функция­ синхронизират  размера на

спестяванията и отпуснатите кредити. Трансформациите на риска, сроковете и съотношението
влогове/кредити   са   основни   компоненти   от   дейността   на   всички   банки.   Спестяванията

предназначени за финансиране на стопанските дейности е възможно да се окажат полезни едва
след изглаждане на различията при риска, уеднаквяване на предпочитанията за ликвидност на

пропорцията между търсене и предлагане на паричния и капиталовия пазар. 

Банките работят в сложна и динамична среда при постоянно променящи се условия, с

многобройните и разнообразни отношения вътре в самата банка, както и между нея и различните й
контрагенти.   Сложността   на   връзките   и   взаимната   им   обвързаност   създават   несигурност   за

банките   по   отношение   на   възможността   да   запазят   досегашните   приходи,   да   реализират
очакваните бъдещи приходи и да съхранят и минимизират разходите си.

Като   присъща   характеристика   на   кредитната   сделка,   данните   за   кредитния   риск   се

създават на база разнообразна информация. Кредитният риск може да се измери чрез използване

на   три   основни   метода:   метод   за   установяване   на   очакваните   загуби,   метод   за   измерване   на
измененията на приходите, метод за изчисляване на очакваната възвръщаемост. На първо място е

необходимо   да   се   определи   степента   на   вероятност   на   различните   евентуални   изходи   от
кредитната сделка ­ погасяване, погасяване с просрочие, частично погасяване или непогасяване.

Определянето на вероятността на тези събития може да се установи по два начина: обективно­
чрез математически изчисления или субективно­ чрез експертна оценка или предишен опит на

кредитния инструктор.

Кредитният   риск   в   банковата   дейност   възниква   в   процеса   на   кредитиране   на

икономическите   субекти.   Значението   на   кредитния   риск   в   структурата   на   банковите   рискове
зависи от мащаба на кредитните операции, осъществявани от банките. Провеждането на рискова

кредитна политика, ниското качество на активите и слабия контрол могат да доведат до фалит на
банковата институция

1

.

В съвременната икономическа литература съществуват два подхода при дефинирането на

кредитния риск:

1

 “Риск мениджмънт в банката”, Пламен Пътев, Ангел Ангелов, Никохос Канарян,с. 112­118.

4

­ съгласно първия подход кредитният риск се определя като риск от неизпълнение на

поетите задължения   от страна на кредитополучателите пред банките – кредитори и в частност

спиране на плащанията по дълга и спиране на плащанията по лихвите. Тук източника на кредитен
риск е индивидуалният кредитополучател.

­ съгласно втория подход кредитният риск се определя като вероятността да се намали

стойността   на   част   от   активите   на   банката,   представляващи   отпуснатите   кредити   или

фактическата доходност от тази част активи да се окаже значително по­ниска от очакваната. В
този случай източникът на кредитен риск е кредитният портфейл на банката като съвкупност от

отпуснатите кредити.

Индивидуалният кредитен риск и портфейлният кредитен риск определят структурата на

кредитния риск във всяка банка. При оценяването  на риска на отделния кредитополучател, този
кредит може да се разглежда изолирано от другите кредити или като неразделна част от целия

портфейл. Така например, отделен актив, който анализиран самостоятелно се оценява като високо
рисков, от гледна точка на портфейла при определено съчетаване на входящите в него активи,

може да се окаже практически безрисков. Също така по­големия брой на входящите в портфейла
кредити води до намаляване на портфейлния кредитен риск.

Икономическото значение на риска се свежда до възможностите за управлението му, а

именно   да   се   прогнозира   настъпването   на   дадено   рисково   събитие   и   своевременно   да   се

предприемат   необходимите   мерки   за   намаляване   на   възможните   неблагоприятни   последствия.
Същността   на   риска,   изразяваща   се   във   възможността   да   се   направи   количествена   оценка   на

вероятността да настъпи неблагоприятното събитие, обуславя необходимостта от разработването
на   способи   и   механизми   за   намаляване   негативния   ефект   от   настъпването   на   събитието.

Познаването на потенциалните  заплахи  и измерването на значимостта им са тясно свързани с
управлението на риска.

Причини за възникване на кредитния риск.

Причините   за   проявление   на   кредитния   риск   условно   могат   да   бъдат   разделени   на

вътрешни и външни. Външните фактори не зависят от действията на служителите в кредитния
отдел   на   банката.   От   своя   страна   вътрешните   фактори   са   свързани   с   грешки   на   персонала,

допуснати   в   процеса   на   окомлектоване   на   кредитната   документация,   грешки   при   оценка   на
кредитоспособността   на   кредитополучателя,   неспазване   на   установените   процедури   при

отпускане на кредити  или  грешки, заложени  в самите правила  за кредитиране.  Вътрешните и

5

външните   фактори   са   представени   за   всеки   от   двата   вида   кредитен   риск   –   индивидуален   и
портфейлен в следната таблица:

Вид кредитен риск

Вътрешни фактори

Външни фактори

индивидуален

грешки   на   персонала,   причинени   от
неспазване на установените правила и

процедури   при   отпускането   на
кредити;   злоупотреби   на   персонала

неефективни

методологически

указания

отказ   на   кредитополучателя   да
изпълни поетите съгласно договора

за   кредит   задължения   поради
недобросъвестност

или

невъзможност

портфейлен

грешки,   причинени   от  неспазване   на
установените правила и процедури;

неефективност   на   кредитната
политика 

в   резултат   на   неизпълнение   на
задълженията

на

кредитополучателите, постигане на
стойности   на   показателите   за

ефективност   на   кредитния
портфейл по­ниски от планираните 

В зависимост от различните причини, които обуславят реализирането на кредитния риск,

той може да бъде разделен на няколко вида

2

:

Общият   риск   се   поражда   от   настъпването   на   политически   или   икономически   кризи,

природни бедствия и други явления, които нямат пряка връзка с кредита и в резултат на които

намалява или спира дейността на кредитополучателя и той става неплатежоспособен. По своята
същност общият риск е външен риск и трудно може да бъде предсказан и управляван.

Корпоративният риск възниква при внезапни промени в условията на дейността в даден

отрасъл: технически и технологични промени, недостиг на суровини, понижаване на цените и др.

По своята същност този риск също може да бъде класифициран като външен риск, въпреки че
тенденциите в развитието на отделните отрасли биха могли да се прогнозират. Корпоративният

риск често създава проблеми на банките при неговото анализиране и управление.

Риск, породен от недостатъци в работата на кредитоискателя

.

Този   риск  е   присъщ  риск   и  произтича  от  естеството  на  конкретния  проект,  зависи  от

финансовото   състояние   на   фирмата,   техническата   и   икономическата   компетентност   на

ръководството,   характерът   на   сделката   и   др.   Този   риск   може   по­лесно   да   бъде   установен   и
следователно редуциран, ако се оцени и се предприемат съответните мерки за предотвратяване на

причините за възникването му.

2

 П. Стефанова, “Банки и кредитно посредничество”

6