Тема 1 Политическата мисъл на Древна Гърция и Древен Рим
Платон. Идеалната държава. Класификация на видовете държавни уредби.
Диалозите: „Държавата”, „Политикът” (или „Държавникът”), „Законите”.
Аристотел. Зоон Политикон. Полисът като висша форма на човешка
асоциация. „Политиката” на Аристотел – като политическа философия и
политическа социология.
Учението на Цицерон за държавата (res publica) и качествата на rector civitatis
(управителя на държавата).
Люлката на човешката цивилизаця –
Древна Гърция и Древен Рим
– стават основа и
духовен пример за развитието на държавността и политичеките идеи през различни етапи
на обществената еволюция.
В продължение на векове диалозите на
Платон
, живял от
427 до 347 г. пр. Хр
., наред с
Омировите поеми, са смятани за най-висша изява на древногръцкия дух. Той е не само
голям древногръцки философ от класическата епоха, но с основание е определян за
създател на първата систематично изложена политическа теория
.
Истинското име на Платон е Аристокъл
. Роден в аристократичен атински род, той
получава блестящо литературно и научно образование. Огромно влияние върху мирогледа
на бъдещия философ оказват идеите на неговия учител Сократ. Самият Платон през 357 г.
пр. Хр започва да преподава в гимназиона, посветен на героя Академос, откъдето води
своето начало и знаменитата
Платонова „Академия”,
в която той преподава до края на
живота си.
Отдал се изцяло на философско, научно и литературно творчество, Платон остава
встрани от политическата дейност, към която по правило се стремял всеки атинянин.
Въпреки това самият той разказва, че „винаги е горял от желание за политическа дейност”.
Според него истинското занимание, достойно за свободния човек, е да участва в
обществените работи. Младите хора от благородно потекло, които влизали в Сократовия
кръг, нямали други амбиции, а и образованието, което получавали, имало за цел да ги
подготви за това поприще.
В първите си диалози –
„Апология на Сократ”, „Критор”, „Протагор”
и др. –
Платон се придържа изцяло към метода на Сократ, представляващ оригинален метод на
преподаване –
„майевтика”, т.е. изкуството да се накара умът да „роди” чрез
задаване на последователни въпроси (от гр. ма йево - „акуширам”).
В по-късния си
период, към който принадлежат диалозите
„Държавата”, „Пирът”, „Федон”
, Платон
започва да излага собствените си възгледи чрез думите на своя учител, който е главен
събеседник в творбите му. В този зрял период се оформят Платоновата метафизика и
теорията за формите или идеите – истинската същност на нещата, на които видимият свят
е само отражение. В последните му диалози –
„Париенид”, „Критий”, „Законите”
– се
разглеждат или космогоничните занимания на предсократиците, или образът на идеалния
полис в най-малки подробности.
За политологичния анализ най-голям интерес представляват диалозите „Държавата”,
„Политикът”и „Законите”. В тях Платон се стреми да разбере системата на всемира чрез
теорията на идеита. В диалога „Държавата” Платон дава описание на съвършената,
стабилната, най-добрата или
идеалната държава
, която трябва да бъде точно копие на
божествената форма или идея за държавата. В неговата философия за държавата иделаната
държава е истинската, съвършената форма на държавата,а съществуващите видове
държави са изродено нейно потомство. Различните съществуващи форми на държавно
управление се обясняват катоизродени копия на истинския модел или форма на идеалната
държава, която е критерият за съвършенство.
Държавата според Платон е практическо въплъщение на най-висшата идея –
идеята за
общото благо
. В едноименния диалог създаването на държавата се обосновава не с цел да
се направи изключително щастлива една част от обществото, но по възможност да бъдат
щастливи всички граждани. Справедливостта е присъща за общество, което е така
изградено, че е осигурено общото благо, а не благото на отделни групи хора. По
аналогичен начин Платон дефинира и
справедливите закони
– „определени от разума” и
установени в името на общото благо на цялата държава.
Платон конструира идеалната държава като изхожда от съответстието, което според
него съществува между
Космоса, държавата и човека
, което поражда и сходството
между видовете държавни уредби и типовете хора. На трите части на човешката душа –
разумна, яростна и въжделяваща
– отговарят трите начала на държавата –
управници,
воини и производители
. Справедливостта се заключава в хармонията на тези три начала,
произтичаща от обстоятелството, че всеки гражданин трябва да бъде използван за това
дело, за което по природа е годен.
Политическият идеал на Платон(подобно на Сократ) предполага управление на
знаещите, мъдрите, т.нар.
софокрация.
Според него мъдрите трябва да водят и управляват,
а невежите да се подчиняват. В „Държавата” Платон дава отговор и на най-важния за него
въпрос в политиката –
„Кой трбява да управлява?”.
Отговорът гласи, че трябва
„философите да бъдат царе или царете философи”
. Под термина „философ” той има
предвид не човек, посветил се изцяло на търсенето на мъдростта, а човек горд с
притежаването на мъдростта. Истински философи са тези, които обичат да наблюдават
истината. Управленито на философите и дейстието на справедливи закони са две взаимно
свързани начала, на които се основава идеалната държава. Така се стига до извода, че за
древните гърци от класическата епоха е съществувало сходство между понятията
беззакони и безбожие, поради което вески полис се е стремял към обществения идеал,
наречен
евномия
или хармония, добър ред, направляван от мъдростта.
Според Платон идеалната държава може да получи две имена: когато между
управляващите особено се отличава един мъж, начинът на управление се нарича
царство
(монархия);
когато властта упражняват мнозина –
аристокрация
. Съществуващите
разновидности на държавата той определя като отклонение от идеалната държава, нейна
прогресираща деградация, изродени копия на формата или идеята за държава, В
„Държавата” тези копия са описани в следния ред –
тимокрация
(или
тимархия
),
олигархия
,
демокрация
и
тирания
, като между тях се споменават и други . Платон
класифицира видовете държавни уредби според господстващата ценност, основното благо
в държавата. Държавните уредби произтичат от нравите в държавата, затова видовете хора
трябва да са толкова колкото са и и държавните уредби.
Първата форма, в която се изражда идеалната държава, е
тимокрацията или
тимархията
. Тя стой най-близо до идеалната държава и в много отношеня е сходна с нея.
Това е уредба, в която се сливат добро и зло, но най-очевиден при нея е стремежът
честолюбие и славолюбиепоради господството на изпълнен с дързост управник. Тук
Платон отнася критската и спартанската държавни уредби. Тимокрацията е честолюбиво
управление, което често води до войни, а войната според Платон е „главен източник на
частните и общесвтените беди, когато се води”. Разстроена от войни и раздори,
тимократичната държава е сменена в резултат от натрупването на значителни богатства у
частните лица. Така конфликтът между добродетелта и парите разрушава тимокрацията.
Преходът към олигархия е завършен, когато богатитте прокарат закон, който освобождава
от обществена служба всички, чийто средства не са достатъчни за определената сума. Тази
сума се налага със силата на оръжието, ако заплахите и изнудванията не дадат резултат.
Олигархията
е държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и
при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението. Достъп
до институциите на властта имат само онези граждани, които разполагат с определн
имуществен ценз. Олигархията е управление, изпълнено с много злини. Основно благо на
олигархията е богатството. При нея на мястото на справедливи и честолюбиви хора идват
алчните за богатство и обичащи парите. Злоупотребата с основното благо – богатството и
ненаситната жажда към него водят до погубването на тази държавна уредба.
На нейно място идва
демокрацията
. Тя възниква, когато бедните победят. При нея
най-често държавните длъжности се разпределят чрез жребий. Тя е приятна и
разнообразна форма на управление, според Платон обаче тя не притежава необходимото
компетентно управление. Основното благо на демокрацията е свободата. Но именно тази
свобода в „несмесен вид”, както се иразява Платон, води до гибелта на демокрацията.
Ненаситната жажда за совбода и пренебрегването на другите блага изменят това
управление и водят до нуждата от тирания.
Предмет: | Политология |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 9 |
Брой думи: | 3113 |
Брой символи: | 19187 |