есе на тема "Най-дразнещата чуждица в българския език"...

Един от главните въпроси, вълнуващи съвремието ни, е по какъв начин напредъкът на човешкото познание променя света, в който живеем и съответно дейностите, начина на мислене и съществуването на населението...

Българският език е най-древният език в Европа и като такъв неговите достойнства заслужават всеобщо признание. Езикът като национална принадлежност на личността изразява нейния морал, чувствителност и отношение към родното...

"Де е българското?" е въпрос, често задаван. Но дали стигаме до същината на значението или просто виждаме това, което ни се иска? Цялото творчество на Вазов е пропито с идеята за родината и националното единство като търси отговор сред съвременниците...

От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи...

Всеки човек гради живота си според начин, който сам намира за правилен, по свои собствени правила, осланяйки се на инстинктите си и желанията си. Именно затова всеки от нас е толкова различен и уникален по своему...

Балканските орли, излетели от родното гнездо, носталгично си спомнят за родината, семейството и роднините си...

Есе за Човекът в новото време. Искам да помогне на ученици, изпаднали в беда и незнаещи какво да напишат...

Ценности?! Нима тази дума е още модерна?! Не остана ли от нея само красивата обвивка, която се залепя като етикет върху стока и залъгва „клиентите“, че продуктът е качествен?!...

Есе - съдържа цитати и няма нищо от интернет освен цитатите ...