Филтрирай резултатите
141-150 от 157
2 стр.

Размисли върху книгата на Джон Кехо - "Подсъзнанието може всичко"

"Всичко по своята същност е енергия, и размишлявайки, вие оперирате с огромен обем от тази енергия в бърза, лека и подвижна форма- във формата на мисли."
2 стр.

Сънищата – илюзия или реалност

Какво са сънищата? Истина ли се или пък точно обратното? Всеки се пита.
2 стр.

Спряване с етичните проблеми на самотните родители

Повечето от случаите на отглеждане на деца от самотни родители са резултат от загуба на другия родител поради смърт или развод...
5 стр.

Какви са особеностите на моята памет

Ние сме част от една добре балансирана екосистема, в която взаимната свър-заност върви ръка за ръка с индивидуалността. Ние сме самостоятелни личности, но също така сме и части от голямото цяло, обединени в нещо безкрайно...
3 стр.

Човекът, това е бъдещето на човека - Жан Пол Сартр

С изчитането на така формулираната тема „Човекът, това е бъдещето на човека”, няколко основни факти ме приближават до неговото тълкуване, а те са: - първо – човекът е син на Бог и като него е творец. Творческият процес е духовната му връзка с природата..
1 стр.

Всеки има своята пустиня

Моят избор е пустинята на човеците – при земното и земните. Там, където момичетата си мислят: „в днешно време, когато не вярвам на никого и за 30 сребърника мога да се предам сама”*...
2 стр.

Търсенията на модерната душа

"Модерният" човек, появил се в литературата и философията преди повече от век, продължава своето съществуване и в наши дни. Многолика и сложна е неговата съдба. Кое го прави толкова устойчив? Каква и неговата същност? Издигането в култ на човешката...
3 стр.

Психология на личността

Определено са малко филмите,които като ги изгледаш на един дъх и да те оставят замислен, или поне да те накарат да се замислиш, да промениш нещо в живота си.
2 стр.

Вътрешния диалог на човек

Войн е този човек, който се бори със слабостите си, не този човек, който се почупва, излага..........
2 стр.

Човекът е безпокойство

Но струва ли си да живеем в това състояние на вечно безпокойство? Възможно ли е изобщо да загърбим изцяло страховете си и да не пречупваме живота през призмата на страха?