Филтрирай резултатите
41-50 от 263
6 стр.

Лецкия по български език

Лецкия по български език при доц. Веселина Петрова. Това е една от темите за провеждане на изпита по български език...
17 стр.

Съвременен български език

Лекция по съвременен български език.Тема - Морфология на прилагателното име в съвременния български език...
3 стр.

Първа лекция по Съвременен български език за 1-ви курс

Лекция по Съвременен Български, за 1 курс. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Лекцията е от 2015 година....
4 стр.

Видове сложни изречения

Синтактичните връзки и начинът, по който простите изречения се съединяват и свързват в една синтактична цалост, са различни. Според това словните изречения биват сложни съчинени и сложни съставни...
10 стр.

Разширяващи части в изречението

Като разширяващи изречението части се разглеждат еднородните части на изречението, обособените части и вметнатите думи и изрази...
4 стр.

Части на просто изречение - обща характеристика

Когато влязат в изречение, думите започват да изпълняват определена синтактична служба – една назовава например действие или състояние, за което изречението съобщава (служба на сказуемо)...
2 стр.

Вторична лексикална номинация. Структура на многозначната дума

Речникът на езика представлява отворена система,която непрекъснато се развива както в количетвено,така и в качествено отношение...
16 стр.

Интерактивни методи

Материалът съдържа всички съвременни интерактивни методи на обучение, описани възможно най-подробно и разбираемо...
4 стр.

Тенденции в развоя на българския фонетичен строй

Фонетичният строй на старобългарския език е резултат от комбинираното въздействие на три праславянски тенденции: превръщането на количествените разлики при гласните в качествени, т.е. промяна на квантитета в квалитет...
2 стр.

Специфика на лексикалното значение при различните класове думи - собствени имена, нарицателни имена, служебни думи

Обикновено се приема, че лекс. значение имат само самостоятелните думи и изменяемите части на речта. Отхвърля се наличието му в собствените имена, служебните думи и междуметията.Това схващане не е оправдано от ономасиологичното и семасиологично гледище...