Филтрирай резултатите
241-250 от 262
3 стр.

Логика и методология на изследванията в психолингвистиката и в психологията изобщо
Според съвременните специалисти по философия на науката, научния метод може да се разглежда като цикличен процес, чрез който хората получават знания от опита. В този процес има три стъпки: 1. Индукция; 2. Дедукция; 3. Верификация
3 стр.

Спора за реалността на теоретичните обекти
Тук имаме един възглед, който се нар.инструментализъм, т.е. теорията е инструмент, който ни върши работа. При неопозитивизма, ако теорията теорията може да даде добри предвиждания тя е добър инструмент.
3 стр.

Опитно обосноваване на научните закони
Според Хюм, ние не можем да имаме идея за необходима връзка. Той казва, че ние имаме идея само за това, което се е появило в нашия опит. Необходимата връзка, от гл.т. на Хюм, е просто навик. Това всъщност е проблема, който Попър нар. “проблема на Хюм”.
10 стр.

Концепцията на Огюст Конт за класическия позитивизъм
При обосноваването на позитивизма Конт се стреми много активно да популяризира възгледите на новата философия. Източниците, с които е свързан генезиса на концепцията на Конт е френското просвещение (Сен Симон), Етиен Кондиляк, Монтескьо и т.н.
4 стр.

Карл Маркс. Метод на преобразуващата критика
Най-общо дефинирана марксовата теория е за социална промяна. Когато Маркс се включва в ревизията на Хегел той е в Докторския клуб. Маркс съпоставя Аристотел и Хегел, които са два върха в развитието на философията.
2 стр.

Диалектическа логика. Логика и диалектика
Диалектическа логика. Логика и диалектика. Диалектическа логика и параконсистентна (паранепротиворечива) логика. Философски и собствено логически аспекти.
2 стр.

Трансцеденталната логика на Кант
Трансцеденталната логика на Кант. Актуалност на някои логически схващания на Кант за развитието на съвременната логика.
2 стр.

Проблемът на индукцията и индуктивната логика
Логическите категории “достоверност” и “правдоподобност”. Индукция и дедукция: предметни и епистемически основания и граници на валидност.
2 стр.

Многозначни логики: философски и научни източници и основания, съждения за бъдещите събития, семантически парадокси и др.
Принципът за допълнителност в квантовата механика, Евклидови и Неевклидови геометрии и други. Ограничение на валидността на законите на класическата логика. Многозначни логически теории и системи.
2 стр.

Модални категории и модални логики (алетически и деонтически)
Исторически източници и съвременни схващания. Проблемът за парадоксите на материалната импликация и релевантността на категорията “истина”. Модалните логики като разширения на класическата логика.