Философско учение за човека, което е получило широко развитие в последните години и което търси отговор на въпроса "Какво е човекът?", синтезиращо обективно научното и ценностното виждане за човека и света. .

Гносеологическият проблем във философията. Съвременните схващания за познанието. Проблемът за битието на човека: битието на индивидуализираното и обективираното духовно.

Философията на Сьорен Киркегор (по университетски записки).

Лекция, изнесена пред преподаватели от катедрата по когнитивна наука и психология, НБУ, февруари 2002 г.

Общо въведение в живота и философията на Сьорен Киркегор (по университетски записки).

Според Хюм, ние не можем да имаме идея за необходима връзка. Той казва, че ние имаме идея само за това, което се е появило в нашия опит. Необходимата връзка, от гл.т. на Хюм, е просто навик. Това всъщност е проблема, който Попър нар. “проблема на Хюм”.

При обосноваването на позитивизма Конт се стреми много активно да популяризира възгледите на новата философия. Източниците, с които е свързан генезиса на концепцията на Конт е френското просвещение (Сен Симон), Етиен Кондиляк, Монтескьо и т.н.

Като висша форма на втората линия е философията на Спиноза. Имаме абстрактни величини. Философията, според Хегел, започва да обръща философското пространство. Образа на Бога и на абсолютните абстрактни същности е деградирал. Изнасяне към реалното

Най-общо дефинирана марксовата теория е за социална промяна. Когато Маркс се включва в ревизията на Хегел той е в Докторския клуб. Маркс съпоставя Аристотел и Хегел, които са два върха в развитието на философията.

Голяма част от философия на науката е заемане на някаква позиция. Зад гърба на тази философия стои науката. Интелектуализма е такава позиция, според която нашия ум е нещо като огледало на света.