Старогръцката митология – набор от разкази, образи и мотиви.

Анализите на писмените данни за орфизма и Оорфей убеждават, че двата разгледани предмета са конкретизации на вероятно обща за тях идеологическа основа.

Митичните старогръцки предания и легенди разказват за живота и подвизите на най различни богове и герои, живели през 2 и 1 хил. преди новото летоброене.

Докато противоречията в историите правят невъзможно проследяването на времевата нишка, може да бъде различена приблизителна хронология.

Митът е съхранил начина, по който човек е започнал да се отнася към света и към себе си, начина, по който е възприемал и преживявал своето единство и своята различност от съществуващото, своето начало, място и край в него.

Митологичното съзнание на човека формира представи за сътворението на света.

Като символ на най-хуманното отношение към човека, този митологичен герой -Прометей, е вълнувал велики творци като Гъоте, Байрон, Шекспир, Смирненски...

Поетите мистици наричат цветята пратеници на други светове. В легендите те достигат до нас като подарък на боговете, красотата им символизира висша хармония и съвършенство.

Достоверността на картата не будела съмнение, но Антарктида била открита през 1818 г., а картата била съставена в Константинопол през 1513 г. - 300 години по-рано.

Етапите, в които гръцката митология се развива: - Доолимпийски период - ранна класика.