Филтрирай резултатите
141-150 от 197
2 стр.

За спомена и припомнянето в поезията на Дебелянов

Общоизвестна и банализирана от повторение истина е, че в поезията на Дебелянов споменът е основна реалност, водещ импулс, определящо тематично и емоционално-психологическо ядро.
2 стр.

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"

П. Яворов е от генерацията, която четеше Надсона. И е като Надсона заунивен от безсилие: липсва му творческа фантазия.
7 стр.

"Безсъници" на П. К. Яворов

В недалечно бъдаще, когато някой любопитен надникне в запрашените томове, завещани от трудолюбивото наше време, той ще бъде навярно учуден от онова пристрастие към изображавания на смъртта...
2 стр.

Любовната лирика на Яворов

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.
5 стр.

Добротворството в творчеството на Йовков

Още от древноелинското общество, едва ли не фундаментален за неговото развитие, е проблемът за това – какво е добротворство или по-точно добродетел; добродеяние.
5 стр.

Проблематичното отечество в поемата “Септември” на Гео Милев

Поемата “Септември” е едно от забележителните и стойностни произведения в българската литература, създадени между двете световни войни.
1 стр.

Дяволът в прозата на Смирненски

Демон изкусител, олицетворение на злото, никому ненужен мъдрец, в творбата на Смирненски самият Дявол остава излъган..
4 стр.

“Моята песен” - Елисавета Багряна

Стихотворението “Моята песен” е включено в цикъла “Бретан”, с който завършва първата поетическа кнога на Елисавета Багряна – “Вечната и святата” (1927г).
1 стр.

Войната и лирическия герой в стихотворението на Димчо Дебелянов “Тиха победа”

Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в “мощната бран”...
2 стр.

Атанас Далчев - “Болница”

Първата стихосбирка на Атанас Далчев “Прозорец”, излязла през 1926г., заявява присъствие на нов творчески свят в българската поезия. Далчев не се интересува от метафоричния език на инобитието.