Филтрирай резултатите
11-20 от 77
3 стр.

"Моята песен" - Багряна
Елисавета Багряна изгрява на поетическия небосклон през 20-те години на XX век – преломно време за българската поезия, в което настъпват естетически процеси на възвръщане към реалния живот и земното....
3 стр.

Благородството на Моканина в разказа „По жицата”
„По жицата” на Йордан Йовков е мъчителен разказ за човешкото страдание, причинено от социалната несправедливост. Чрез образа на Моканина писателят ни убеждава и в способността на българина да бъде благороден и състрадателен.
2 стр.

Диалогът на Вапцаров с човека и света
Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени ”очила”. Когато излиза стихосбирката му ”Моторни песни”, остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.
3 стр.

Жизнелюбието - водещ мотив във "Вечната и святата"
За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...
3 стр.

Социална лирика на Христо Смирненски
Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.
1 стр.

Дългът към рода и дългът към сърцето ("Дервишово семе")
Основният конфликт в Хайтовия разказ "Дервишово семе" е между родовите повели и порива на сърцето.
3 стр.

Познанието, тъгата и спасението в лириката на Далчев
Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.
2 стр.

Сблъсъкът между мечти и реалност ("Ангелинка" - Елин Пелин)
Майсторът на късия разказ-Елин Пелин- посвещава творбата си „Ангелинка” на едно красиво и свято чувство- любовта.
4 стр.

Вапцаровата възхвала на човечността в "Песен за човека"
Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.
2 стр.

"Скрити вопли" - Димчо Дебелянов
Стихотворението „Скрити вопли” на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.