Филтрирай резултатите
321-330 от 384
4 стр.

"Ангелинка" от Елин Пелин
Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.
10 стр.

Екзистенциалната дилема на "бунта" в "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев
Ако перифразираме думите на един от интересните френски мислители на 20-ти век - Морис Бланшо - бихме казали, че интерпретацията на литературната творба не е покорство пред текста
3 стр.

Дуализмът на художествените образи в творчеството на Елин Пелин
Появата на Елин Пелин на българската литературна сцена в края на 19 и началото на 20 век е симптоматично от гледна точка на протичащите в българското социокултурно пространство процеси на преориентация и мъчителна смяна на ценностите.
2 стр.

Войната в прозата на Йордан Йовков

Относно произведенията "Последна радост", "Белите рози", "Земляци".
5 стр.

Йовковите герой в търсене на хармония
Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.
4 стр.

Образът на ковача в творчеството на Йовков
"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.
3 стр.

Aлеко Kонстантинов - фейлетони
Важното за "патриота" - герой от третия фейлетон на цикъла "Разни хора,разни идеали",е "да има някой да освободи Македония", а той само "да обира каймака"...
1 стр.

Спорът за човешката същност във Вапцаровата "Песен за човека"
„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.
1 стр.

Гласът на освободената българска жена ( Елисавета Багряна- "Потомка")
Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.
1 стр.

Анализ на стихотворението "Повест" на Атанас Далчев
Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.